Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Природни бедствия, болести и нещастия ни застигат през високосни години Пандемията от испански грип само в САЩ взима между 500 000 и 675 000 жертви, 28% от населението се заразява.

Високосните години носят нещастия и болести, през тях ни застигат бедствия и трудности. За мнозина това са просто поверия, но в период като този е трудно да ги подминем с насмешка. Възможно ли е наистина

на всеки четири години

да се изправяме

пред изпитания

Учените са категорични, че не съществуват никакви доказателства за подобна зависимост, но религиозни водачи съветват да бъдем смирени и внимателни.

Поверия, свързани с високосните години, се срещат при хора от различни националности и от различни религии. Най-разпространените са тези, че на всеки четири години ни застигат природни бедствия. Твърди се, че по-често изригват вулкани, има земетресения, наводнения или суша. Някои проповедници изтъкват, че това са наказания, изпращани на хората, за да се смирят, да се разкаят за греховете си и да се пречистят.

Според последователи на източни вярвания на всеки четири години приключва кармичен период, затова високосните години се смятат за момент на разплата, на възмездие. Твърди се, че тогава всеки ще получи, каквото е заслужил - добрите ще бъдат възнаградени с добро, но лошите - ще бъдат наказани.

Дори религиозни лица подчертават, че всеки, който не е кръстен, трябва да се покръсти, защото може да бъде застигнат от нещастие именно през такава година. За мнозина това обаче звучи по-скоро като манипулация и възползване от страховете на хората.

Най-крайните поверия са свързани с това, че високосната година е "унищожителка на живота". Някои твърдят, че именно тогава са най-тежките епидемии и ни сполетяват най-опасните болести. Медицински статистики не доказват такава зависимост, но поверията се разразяват с нова сила след обявяването на пандемията от COVID-19.

Интересното е, че средно на сто години високосната година трябва да се пропусне заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие на тропическата година. Най-злокобните суеверия твърдят, че точно тогава се случват най-големите беди.

В това някои също виждат зависимост - че на около сто години човечеството е излагано на сериозни епидемии. Сега най-голямото изпитание неизменно е коронавирусът.

Преди стотина години светът е бил подчинен

на испанския грип

Пандемията се разразява през 1918 г. и продължава до края на 1920 г. Смъртни случаи има дори в Арктика и на отдалечени островни групи в Тихия океан. Няма конкретни данни колко души стават негова жертва, но според някои учени става дума за около 50 милиона души, като основна част от тях са млади и здрави хора. Години по-късно изследователи стигат до заключението, че вирусът е предизвиквал прекалено силна реакция на имунната система, което е провокирало неконтролирани възпаления в тялото и съответно е довел до по-сериозни последствия именно при младите.

Сто години преди испанския грип пък - около 1816 г., започва първата холерна пандемия, продължила до 1826 г. Тръгва от Индия и се разпространява в Китай, Индонезия и Русия. Жертвите са десетки милиони. През годините следват още шест холерни пандемии, като последната е от 1962 до 1966 г. в Индонезия.

А около сто години преди холерната вълна се разразява чума. Известна е като Голямата лондонска чумна епидемия, защото засяга целия Лондон и убива над сто хиляди души. Потушена е след огромен пожар в града. Тя се появява около триста години след най-смъртоносната епидемия от чума - Черната смърт, върлувала в Европа между 1347 и 1353 г.

Истината е, че когато стане дума за страшни болести и за неконтролируеми епидемии,

мнозина търсят някакви необясними връзки

- че се повяват на точно определен период, а други смятат, че са наказание за хората, дошло, за да им напомни, че не са безсмъртни.

И днес мнозина използват пандемията от COVID-19, за да приканват да сме по-смирени, да ограничим свръхконсумацията и да започнем да живеем по-природосъобразно.

Това бе изтъквано като довод и по време на опустошителните пожари в Австралия, които в началото на тази високосна година унищожиха почти 170 хиляди квадратни километра земя, 6 хиляди сгради и убиха над един милиард животни.

Изправени пред такива нещастия, хората все повече вярват в поверията за наказания и бедствия.

Някои твърдят, че в такава година умират най-значимите личности, най-много президенти и световни лидери. Факт е, че през високосна година са си отишли Франсоа Митеран, Ясер Арафат, патриарх Алексий II. Но проклятието - или поне поверието - не подминава и големите в изкуството, спорта, науката и литературата. Във високосна година са починали Уитни Хюстън, Хийт Леджър, Марлон Брандо, Рей Чарлз, Ив Сен Лоран, Рей Бредбъри, Артър Хейли.

А само за трите месеца от началото на 2020 г. починаха Кени Роджърс, Мери Хигинс Кларк, Кърк Дъглас, Мирела Френи. Изключително нелепо загина Коби Брайънт, катастрофирал заедно с 13-годишната си дъщеря. А само преди дни, покосен от COVID-19, си отиде и бившият президент на "Реал" (Мадрид) Лоренсо Санс.

Поверия за високосните години съществуват още от древността. Хората са вярвали, че на всеки четири години морските божества се развилняват и вземат всички, които не се прекланят пред тях. Затова се е твърдяло, че в такава година не бива да се предприемат далечни плавания или нападения по вода. И до днес в някои общества има вярвания, че във високосна година морето взема много повече жертви. Срещат се и всякакви поверия, че през такава година не бива да се започват спорове или размирици, важни съдебни дела. Дори някои възрастни хора казват, че не е добре да се сключва брак, защото той ще е нещастен. Съществува забрана и за нова работа, ново жилище и всякакви нови начинания. Твърди се, че в такава година всички недовършени задачи трябва да се завършат, за всички грехове трябва да бъде поискана прошка, за всяко зло - човек да се разкае. Само така всичко лошо ще остане в миналото.

Още поверия са свързани с това, че

през високосна година човек не бива да се лишава от нищо ценно,

нито да изхвърля прекалено много, защото така ще се обрече на бедност.

Бабите казват също, че бременните трябва да избягват остри предмети, защото стават много повече нещастия, а освен това не дават на чакащите дете и да се подстригват, защото бебето ще се роди с проблеми.

Някои стари хора твърдят, че през високосна година не бива да се берат гъби, защото се израждали и дори безобидните може да са отровни.

Учените напълно отричат както твърденията за по-висока смъртност, така и за по-сериозни природни бедствия. Те са категорични, че високосните години са създадени изкуствено само за да се изравни календарната с тропическата година - периода на завъртане на Земята около Слънцето. Средната продължителност на тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45,5 секунди. Официално е прието обаче да се закръгли на 365 дни и 6 часа. Този вариант е значително по-точен от съществували в древността календари, при които се натрупвали значителни разлики, но все пак и той не е съвършен.

Учените обясняват, че един допълнителен ден се вмъква на всеки четири години, защото в противен случай, ако календарната година остане само 365 дни, с течение на времето ще се стигне до огромни несъответствия в датите и реалните сезони. В древността например заради неточността на римския календар се е стигало дори до куриози времето за жътва да се падне през зимата.

С множеството реформи на календара през годините максимално се напасват календарната и тропическата година. Обаче този, макар и само един, допълнителен ден на четири години предизвиква стотици суеверия и вярвания, които се предават от поколение на поколение.