Цял живот олимпийската шампионка Станислава Веласевич се къпе в слава, а след нейната гибел я обвиняват в измама заради рядко срещана физическа аномалия

През целия си живот в нея се борят две същности. Не са точно Д-р Джекил и Мистър Хайд, но пак са коренно различни. От едната страна са силата, непокорството и смелостта, а другата са нежността, романтизмът и чистата емоционалност. Съдбата сякаш надушва душевното двуличие и изпречва на пътя на своята питомница поредица от житейски конфликти, които още повече я разкъсват на две.

Битката между двете половини продължава до страшния миг, в който два куршума пронизват тялото и слагат край на един славен живот и легендарна спортна кариера. Чак тогава светът научава, че може би е бил измамен, и реагира гневно.

Но измама ли е било, или страстна битка за нормален живот?

Сигурно всичко това ви звучи ужасно объркано и вече търсите логичното обяснение. Няма друг начин, ще трябва да почакате до края. Странният живот на олимпийската шампионка Станислава Веласевич не може да бъде разказан в две-три изречения. Не може и да получи категорично обобщение. И може би точно заради това е толкова интересен.

Ражда се през 1911 г. в полското село Верховня, което по онова време е част от Руската империя. Когато е на 3 месеца, родителите й решават да си опитат късмета в Новия свят и заминават за Америка.

Баща й Юлиян Веласевич е сръчен млад мъж и бързо успява да си намери място под слънцето, така че семейството му да не гладува. Повече от всичко на света той иска неговото момиче да получи добро образование и да заприлича на истинска американка.

Малката Станислава не може да разочарова татко си и полага големи усилия в училище, но се оказва, че е по-добра в спортните дисциплини, отколкото в писането и смятането. В кливландско училище тя първо играе баскетбол и волейбол, а след това намира истинската си страст – леката атлетика. Много малко след 16-ия си рожден ден печели поредното важно състезание и получава предложение да се занимава професионално със спорта.

Родителите ще се пръснат от гордост, а тяхното момиче продължава да мачка конкуренцията на пистата. И ето че през 1927 г. получава покана за олимпийския отбор на Щатите по лека атлетика. Дори я гласят за титулярка по време на игрите в Амстердам година по-късно. Но се явява голям проблем. Младата звезда не е навършила пълнолетие и не може да получи американско гражданство.

„Няма проблем, ще изчакаме да стане на 21 и бързо ще я уредим с паспорт, за да печели медали за новата си родина, си казват американците, но не са познали. На олимпийските игри в Амстердам полската дискохвъргачка Галина Конопацкая печели златото по безапелационен начин и вдъхновява младата си сънародничка да не бяга от полските си корени.

На американска земя тя търси повече приятелството на момичета и момчета от полската диаспора, отколкото на съотборниците си в американския тим. Сладкодумни патриоти я убеждават, че е призвана и има достатъчно талант в краката си, за да работи за полската кауза.

Станислава Веласевич пътува за Познан, където печели пет златни медала по време на международно атлетическо състезание с участието на славянски държави. Любовта на хората я убеждава, че не бива да предава сърцето си и да приема предложението на американците. За ужас на родителите си Станислава решава да остане във Варшава и да се включи в полския национален отбор по лека атлетика.

Саможертвата й не остава незабелязана. Поляците буквално я боготворят, а властите са готови да удовлетворят и най-малката й прищявка. Многократно я избират за спортист на годината, канят я на градски и държавни тържества, обсипват я с дребни привилегии, за да върви животът й по мед и масло.

Но и американците не се отказват лесно. Станислава продължава да мачка конкуренцията в бягането на 100, 200, че и на 400 метра. Сякаш има някаква магия в краката й. Съперничките й не могат да повярват, че се състезават с човек, а не с полубог.

Цялата история четете в "Космос"