Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

През 1977 г. Чаушеску отказва BG помощ освен врачански камък за ремонт на партийния дом Без Николае Чаушеску, който е в Нигерия, никой не смее да съобщи нищо.

България е една от първите страни, предложила помощ на Румъния след опустошителното земетресение на 4 март 1977 г., но румънците охлаждат ентусиазма ни с препоръката да се придържаме към доставките на стоки и машини по подписаната двустранна спогодба. Но в същия момент поръчват да им се изпрати врачански камък за облицовка на пострадалата сграда на Централния комитет на Румънската компартия.

Поръчката за

200 куб. м от материала е направена

от заместник-завеждащия международните връзки в румънската компартия Думитру Туркуш. Той извикал на среща дипломат от българското посолство. Освен заявката за врачанския камък той благодарил, че страната ни първа от всички соцстрани е изпратила помощ, но за в бъдеще настоял да се придържаме към договорените в междудържавния двугодишен план за доставки на определени видове стоки, машини и съоръжения.

Тодор Живков не бави поръчката. Материалът от врачанските каменоломни е изпратен само няколко дни по-късно. Това пише в документи в Централния държавен архив, цитирани от Спаска Шуманова в научното изследване "Последиците от земетресението във Вранча (4 март 1977) за Румъния и България".

Пострадалата постройка, за която е бил предназначен камъкът,

не е грандиозният палат на Чаушеску,

в който днес е националният парламент. Той е построен през 1984 г., а през 1977 г. партийците са се помещавали на друго място.

Причината за студения прием на другите доставки, с които България е подпомогнала Румъния, вероятно се корени в обтегнатите отношения на северната ни съседка с всички социалистически страни и най-вече със Съветския съюз, чийто най-верен съюзник е нашата държава.

Всъщност поводът за срещата в пострадалата сграда на румънската компартия е, че

София е изпратила самолет със сапун медикаменти, храни,

и чаршафи още на 7 март. Според грамите на посолството само няколко души се отправили да посрещнат българите, пише още Спаска Шуманова.

Дипломатите видели коренно различно отношение само 10 минути по-рано, когато машина на военновъздушните сили на САЩ кацнала на летище Букурещ. Тя носела военнополева болница. Тогава голям брой служебни лица буквално се втурнали да приветстват американците. А за българите нямало подобен радушен прием.

Горе-долу по това време председателят на румънския Червен кръст ген.-полк. Бурка заявил пред наши представители в прав текст, че няма нужда да идват други български самолети и че тази помощ не е необходима. В крайна сметка хората на Чаушеску решили да приемат още една доставка от нашата страна.

Но не само България се сблъскала със студено отношение към помощта за пострадалите. Същото се случило и с останалите соцстрани, а

съветският посланик в Букурещ чакал цели 3 дни,

за да получи от вицепрезидента Маня Манеску списък с необходимите материали. Първият самолет с продукти и медикаменти от Москва кацнал в Букурещ чак на 10 март 1977 г.

Страшното земетресение разтърсва Вранча на 4 март, топъл ден, който с нищо не предвещава трагедията, която ще се случи вечерта. Точно в 21,24 ч. земята се разлюлява, Букурещ и много румънски градове остават без ток, започват да падат сгради. 2 милиона столичани изскачат от жилищата си в потъналия в мрак град, а от небето ги гледа кръгла пурпурно-червена луна. Настава хаос и паника, но никой не им съобщава какво се случва.

Още минути след удара всички центрове по света го регистрирали и се опитали да се свържат с Букурещ, но оттам никой не им отговорил.

Причините са две - едната е, че страната все още няма развита сеизмология и не разполага с единен център, който да следи всички активности. Началото му се поставя чак след 1980 г. и точно заради труса от 4 март 1977 г.

А втората причина за мълчанието на румънците е, че лидерът Николае Чаушеску е на официална визита с жена си Елена в братска Нигерия. Никой не смее да предприеме нищо без негово знание.

Чак в 1 ч. след полунощ радиото излъчва апел за спокойствие, спазване на реда и мерки за помощ на пострадалите.

През тези три часа и половина съпартийците са докладвали на Николае Чаушеску какво се случва и той се разпорежда по телефона да се обяви извънредно положение, да се мобилизират армията, пожарната, строителите, както и патриотични доброволски организации за спасяване на пострадалите.

Самолетът на Чаушеску заминава същата нощ и

след 7400 км се връща на летището

в Букурещ рано -

в 8,30 ч. на 5 март

На дневна светлина разрушенията изглеждат още по-зловещи. Небето е мрачно, обвито в прах и дим. Според докладите на компартията от онова време самият Николае влизал в мазетата, за да спасява хора. Днес е трудно да се установи доколко това отговаря на истината.

Броят на жертвите, повечето от които са в Букурещ, не е уточнен. Посолството ни в румънската столица съобщава две различни цифри - на 18 март говори за 1691 загинали, а на 2 юни - за 1570. Ранените са над 34 000.

Румъния взема и други мерки след първоначалните спасителни операции под руините. Оживелите, но останали без дом са настанени в студентски общежития, училища и музеи, а стадионите са се превърнали в болници.

Държавата отпуска бельо и сервизи на останалите без дом, на мъжете по два костюма, а на жените по една рокля, костюм, обувки, чорапи, бельо и по 1000 леи на човек.

Пострадали са не само румънците, но и северните български крайдунавски градове, най-вече Свищов. Общо загиналите в България са 125 души, а ранените - 422-ма. Разрушени са 39 индустриални сгради и 1596 жилищни.

В материала си Спаска Шуманова разказва и за заместник-началника на криминалния отдел в МВР - Велико Търново, полк. Тодор Георгиев, който записал в тетрадка имената на жертвите от Свищов. В момента на труса полковникът гледал

по единствената тогава българска тв съветския филм “Родена от революцията”.

Малко след като усетил разлюляването на земята, иззвънял домашният телефон на офицера. Разбрал, че го изпращат незабавно на мястото на "най-голямата трагедия". Веднага му била изпратена служебна кола и докато пътувал към Свищов с колегата си Коста Дуков,

забелязал колони от автомобили в обратната посока.

Тодор Георгиев получил нелеката задача "да опише труповете и да намери място, където да бъдат прибрани". За няколко дни тетрадката му се запълнила с фамилиите на 109 жертви, от които 27 деца.

Трусът е неочакван, тъй като дълго време след няколкото разрушителни земетресения в началото на XX век не е имало подобни бедствия. У нас също както и в Румъния до онзи момент не е имало развита сеизмологична мрежа, нито единен център за регистриране. Институтът, който днес се занимава с това, е учреден през 1981 г.

Епицентърът на труса на 4 март 1977 г. е локализиран в сравнително по-висока зона на вранчанския сеизмогенен обем - 90 км дълбочина. Става дума за

различен сеизмичен сегмент в сравнение с хипоцентъра

от предишното опустошително земетресение през XX век - това от 1940 г. Това обяснява пред "168 часа" Мирча Радуиле, сеизмолог и старши изследовател от Института по земна физика към Румънската академия на науките.

Сеизмичната енергия е изпусната в

поредица от 4 труса един след друг само за няколко секунди.

Този процес се нарича мултишоково разкъсване. Вълните са се движили към югозапад, като последният удар е бил най-силен и най-опасен. Този тип насоченост спрямо източника (като антена, излъчваща предимно на югозапад) създава изключително сериозни разрушения по протежението си.

Въпреки че магнитудът през 1977 г. (7,4) е по-нисък от този през 1940 г. (7,7), ефектът е много по-опустошителен. Това е най-страшното земетресение в Румъния в съвременността. Щетите са били много повече в посока югозапад, а не към североизток, като в голяма част от Северна България е стигнало VIII степен на интензитет.

Ако през 1977 г. епицентърът е

бил по-дълбоко,

в България нямаше да има никакви последствия, коментира пред "168 часа" чл.-кор. Димчо Солаков от Института по геофизика към БАН. Но енергията се е отделила от 90 км под повърхността. По-слаби въздействия към България, т.е. на югозапад, е имало през 1986 г., когато силата на вранчанския трус е почти същата - с магнитуд 7,2.

Тогава по-сериозни щети са нанесени в посока североизток от епицентъра за разлика от 1977 г., тъй като дълбочината е по-голяма - 130 км.

В района на Вранча земетресения с магнитуд около 5 са относително чести. Интервалът им е средно около 1-2 години, обясни Мирча Радулиан от Румънската академия на науките.

Последното от 31 януари 2020 г. се случва 15 месеца след предишното от 28 октомври 2018 г. (с магнитуд 5,8). В повечето случаи тези средни по сила събития не предвещават по-сериозни трусове. Затова не очакваме разлюляването на земята в последния ден на януари да дава сигнал за бъдещо по-силно събитие, а по-скоро изпуска тектонично напрежение на това място.

Най-скорошното изключително силно земетресение е от 4 март 1977 г. Сеизмичният ритъм на акумулация и освобождаване на тектонично напрежение е сложен.

Интервалът на

много мощни земетресения

във Вранча

е приблизително на 40 г., но това е средностатистически. На практика може да има отклонение между няколко - до 50, дори 70 години.

"В момента няма как да знаем кога ще се натрупа толкова напрежение, че да избухне в следващ екстремен трус. Най-добре е да сме подготвени за подобни събития във всеки момент", добавя Радулиан.

Същото смятат и българските му колеги.

Всъщност след 1977 г. от Вранча ни разтърсва още един път със сила над 7, но посоката на разпространението на вълните е била по-скоро към север и по-слабо към България. Става дума за 1986 г., когато магнитудът е 7,2, а дълбочината - 130 км.