Възможно ли е да виждаме в бъдещето? Има ли научно обяснение на феномени като Ванга или Нострадамус, чието последно предсказание бе разчетено едва наскоро, че СССР един ден ще се възстанови? Въпросът възникна спонтанно след един чат с Таня Гюрова, за която “168 часа” писа, че помага само с молитви дори на болни, отписани от медицината.

На 8.01.2019 г. извън контекста на разговора тя неочаквано написа: “Видях погребението на Стефан Данаилов. Вълна от лава ужаси хората.

Страшно земетресение и много вода убиха.

Бяха като азиатците, но не същите и водата ги помете. Пищяха ужасно.” На 31.10.2019 г. тя отново написа: “Виждам Стефан Данаилов. Почина. Не можел да диша. Новините. Аз не мога да дишам. Треперя. Катаклизми. На остров. Молят се за помощ. Индианци, азиатци, не са бели. Тъмни коси. Причерняло небе.”

От 25 до 27 ноември - вечерта, когато Ламбо издъхна, Албания е разтърсена от серия унищожителни земетресения. Най-мощното е 6,4-та степен по Рихтер. Епицентърът е в морето, до град Дуръс. 51 души загиват, десетки са затрупани под сградите, стотици губят домовете си.

В полунощ на 27 ноември Крит е разлюлян от 6,1-ва степен по Рихтер. Ужасяващи видеокадри показват как хората ходят и земята под тях буквално се напуква и разполовява. В следващите няколко дни островът продължава да се тресе.

На 2 декември, когато е самото погребение на Стефан Данаилов, Албания отново се люлее с четвърта степен. Босна и Херцеговина регистрират земетресение с магнитут 4,2 по Рихтер. Постепенно земетръсите

обхващат целия Балкански полуостров,

вибрира дори опасната за България Вранча. Турция е ударена от 4,4-та степен по Рихтер. Няколко дни след погребението на Ламбо започват проливни дъждове в Австралия и Нова Зеландия, наводненията затварят пътищата. В това време туристи са на круизен кораб на новозеландския Бял остров. Земята започва да се тресе, чува се ужасяващ тътен точно преди да изригне вулканът. Има жертви.

Възможно ли е да имаме спонтанни виждания за бъдещи моменти или предчувствие, че нещо предстои? Науката има няколко възможни обяснения за тези явления.

Един от най-известните физици Джон Уилър допуска, че антиматерията пътува назад във времето, както и че няма частици, а само информация. Тоест данните и състоянията могат да се движат във времето. Защо?

Уилър недоумява как всички електрони са с еднакъв заряд и маса. Стига до извода, че всички те могат да бъдат един и същи електрон. Вместо безброй линии, по които всеки електрон пътува в космическото време, има само една.

Всеки момент

от времето се среща с отрязък

от пространството и точката за среща е електронът. В тези точки половината линии ще бъдат устремени напред, а другите назад. Уилър предполага, че именно тези участъци се проявяват като античастици на електроните.

Ричард Файнман, наричан най-великият физик след Айнщайн, е поразен от тази идея и когато получава Нобеловата награда в речта си заявява: “Взех тази част от наблюдението, в която позитроните могат просто да бъдат представени като електрони, преминаващи от бъдещето в миналото в задната част на техните линии. Това откраднах!"

“С новите експерименти, предполагащи загадъчно освобождаване на заряд, паритет и посока на времето, зигзагообразният танц на електрона на Файнман, който следва линията си през пространство-времето, вече не изглежда толкова причудлива физическа интерпретация, както някога”, коментира и математикът Мартин Гарднър.

За Уилър

стрелката на времето е напълно обратима

Според него всеки електрон има уникален път или линия през космическото време. Ученият допуска, че ако свърже всички електрони, които се движат напред, с позитроните, пътуващи назад във времето, в една единствена линия, те ще представляват една частица, пътуваща напред и назад през историята на Вселената, която може да се превърне във всеки електрон и позитрон.

Ако тази теория е вярна, то всички електрони, дори тези в нас, са били в цялата Вселена далеч назад и далеч напред във времето, и от тази гледна точка не може да се изключи вариантът спонтанните виждания в бъдещето да са възможни.

Джон Уилър има още една находка. Докато работи върху квантовата гравитация, той допуска, че

информацията

е част от

основната тъкан

на Вселената.

Идеята, че информацията пътува във времето, намира приложение в експериментите за телепортацията. Причината е в заплетените частици в квантовата физика. Веднъж свързани, те са като зарчета, които при всяко хвърляне показват сумата от едно и също число.

Неизвестно как те успяват да си предават информация многократно по-бързо от смятаната за пределна скорост на светлината - установено е, че това става мигновено.Това обърква Алберт Айнщайн и той нарича явлението “призрачно действие на разстояние”. Той до последно отрича тази възможност, но очевидно е сбъркал, защото през 1964 г. Джон Бел създава теста, с който доказва, че частиците действително си предават информация една на друга, независимо от разстоянието.

Но учудването е още по-голямо, когато се установява, че те комуникират с 10 000 пъти по-висока скорост от тази на светлината. Но дори тази стойност да е много по-малка, това пак би опровергало Общата теория на относителността на Айнщайн. Това ще означава, че

времевата бариера е преодоляна

и пътуването във времето е възможно. От тази гледна точка съвсем не е изключено определени хора да имат виждат бъдещи събития.

Тази концепция е толкова объркваща за някои физици, че те продължават да твърдят, че частиците комуникират със скорост, която е в рамките на тази на светлината. Това обаче влиза в противоречие с експеримента от 1982 г., проведен в Парижкия университет от Ален Аспект. Още тогава е установено, че те си предават състояния в реално време независимо от разстоянието, което изключва възможността да са ограничени по какъвто и да е начин от скоростта на светлината. Именно затова физиците вече десетилетия наред търсят как да примирят тези фантастични явления от квантовата физика с Общата теория на относителността.

Една от най-популярните концепци е тази на Дейвид Бом. Според него

Вселената е изградена на холографски принцип,

тоест всяка миниатюрна част съдържа цялото. Колкото и пъти холограмата да бъде разрязана на все по-малки части, ако след това бъде осветена с лазер, ще показва цялостното изображение. Бом стига до извода, че учените бъркат, като се опитват да разберат какво се крие във все по-малки квантови частици. Според него експериментът на Ален Аспект има съвсем друго обяснение.

Бом смята, че частиците изобщо не си предават никакви сигнали, защото разделението им е само в нашите глави. Той е убеден, че разделението е илюзия, която е част от холограмата. Ученият стига до извода, че има друга реалност, където тези частици са части от едно цяло.

Тази друга реалност остава недостъпна

за нас, констатира Бом. Ако е прав, излиза, че има състояние, в което знаем всичко, и от тази гледна точка виждането в бъдещето е съвсем логично.

Близка до тази теория е и концепцията на Джон Бел за детерминизма, според която всичко във Вселената е предопределено. Според нея природата и дори самите ние действаме като часовников механизъм, който върви по предварителен план. Няма никакво значение как се въздейства на една сплетена частица, защото другата вече знае какво ще е състоянието на първата.

Така става ясно, че Айнщайн може би е бил прав, когато казва, че Бог не играе на зарове с Вселената и че всичко в нея следва един грандиозен замисъл. Това не са отвлечени концепции на кабинетни учени. Преди няколко месеца Китай обяви, че е телепортирал фотон от база в пустинята Гоби до сателит в земна орбита. Чрез процеса на квантово сплитане информацията за квантовото състояние на единия от фотоните и информацията за него е предадена на другия на разстояние от 500 км. При квантовото сплитане частиците реагират мигновено, без да са във физическа връзка една с друга.

Опитът бе приветстван като първи успешен пробив за квантовия интернет, но експериментът повдига и много въпроси. Как частицата на Земята

предава мигновено състоянието си

на тази в земна орбита? Вярно е, че във вакуум фотоните се движат със скоростта на светлината, но в случая няма ограничения за предаването на информацията. Допуска се дори вариантът едната частица да е малко по-напред във времето и да предава състоянието си на тази на Земята.

Ситуацията става още по-сложна, защото друг опит в квантовата физика преобръща наопаки концепцията, че действията ни сега предопределят бъдещето. Прочутият експеримент с двойния процеп, известен като Dalayed Choiсe, показва точно обратното - че събития от бъдещето определят събитията и резултатите днес. Джон Уилър установява, че дали един фотон ще се държи като частица или вълна и коя траектория ще избере, зависи до голяма степен от начина, по който очакваме, че той ще го направи.Тоест, ако се настрои интерферометър да улови вълна, той ще я открие. Ако търси частица, също ще я намери. Оттук следва изводът, че едно решение от бъдещето предопределя резултат в миналото, тоест изборът е отложен в зависимост от бъдещето.

Робърт Пенроуз пръв допуска, че всички тези загадки в квантовата физика могат да имат нещо общо с едно общо съзнание, което пронизва всичко, но идеята му бързо е отхвърлена, защото все още се смята, че съзнанието е продукт на мозъка. Идеите му са доразвити от Дийн Радин, който е убеден, че самата Вселена е

сплетен обект, каквито вероятно са и нашите мозъци

Така отново стигаме до извода, че някои от нас могат да имат достъп до данни, идващи по съвсем други канали от бъдещето.

Дейвид Бом има още едно обяснение за този феномен. Идеята му хрумва, докато наблюдава как пускат капка мастило в цилиндър, пълен с глицерин. Когато завъртя съда, мастилото бързо се разпространява, сякаш оцветяването на глицерина изглежда неизбежно. Какво е учудването на учения, когато вижда, че ако цилиндърът се завърти в обратната посока, мастилото отново се събира в една капка.

Благодарение на това през 1980 г. той изгражда теорията за имплицитния ред. Физикът смята, че в дъното на всички физически проявления има един много по-дълбок и скрит порядък. За него това е поле с безкрайно много пилотни вълни, които се застъпват, създавайки илюзията, че всичко е изградено от частиците, които виждаме. На практика те са експлицитният ред или този, който е пред очите ни, докато другият

остава скрит под повърхността,

твърди Бом.

Според него всичко във Вселената - от квантовите частици до най-големите галактики - представлява единен суперорганизъм, чиито движения имат точно определена цел. Теорията му е, че има огромен брой нива и това, което ни изглежда като хаос на едно от тях - примерно буря или цунами, за метеоролозите ще е нещо абсолютно логично, защото следят зараждането на явлението чрез спътник.

Според Бом ако Вселената е създадена на холографски принцип, тя е резултат от едно постоянно отваряне и затваряне на имплицитния и експлицитния ред, придружени от постоянен поток на вълни и частици.

Така ученият стига до извода, че в крайна сметка няма външно и вътрешно, няма Аз, Те и Ти, че всичко е едно цяло. Тоест че няма разлика между живата и неживата материя, между разумните и неразумните същества, че всичко около нас и ние включително сме част от едно разумно цяло - Космосът.

Което е още един аргумент в полза на тезата, че в определени моменти, определени индивиди имат шанс да се докоснат до скрития, или имплицитния ред, където може би е цялата информация за всичко.