Съученик на Левски и роднина на Ботев е първият български Щирлиц

Султанът отпуснал 40 000 лири за шпионска дейност сред всички общности
Съученик на Васил Левски и непряк роднина на Христо Ботев е вербуван за османски шпионин, за да следи какво вършат българските революционни дейци, но той дарява получените пари за народното дело, а в същото време дезинформира поръчителите.
Теофан (Богдан) Райнов работи като двоен агент между 1868 и 1872 г. като
част от шпионската мрежа на министъра на вътрешните работи Али паша
- т.нар. Черен кабинет. Преди това турците са имали свои хора сред полските, гръцките, арменските и немските общности в империята.
За шеф на мултинационалната организация е назначен евреинът Шнайдер ефенди, секретар на турското генерално консулство във Виена.
Лично султан Абдул Азис заповядал да се отпуснат 40 000 турски лири, за да научава какво се мъти в империята. Цифрата е спомената от биографа на Теофан Райнов Никола Славчев.
Това е горе-долу половината от бюджета на съвременната българска служба ДАР, на която за 2020 г. депутатите гласуваха близо 40 млн. лв.
Как се получава
сметката?
Със закон през 1844 г. е прието, че турската лира съдържа 7,216 г злато с проба 916,6, т.е. 22 карата. Това означава, че ако вземем днешната цена на грам злато от 22 карата - 77,54 лв., сумата се равнява на сегашни 22,4 млн. лв.
Та тази сума обаче не покривала следенето на българите. Проблемът бил, че агентите от другите народности в империята не знаели нищо за българското националноосвободително движение.
Властите се стреснали сериозно от боевете
на Първата българска
легия с турския гарнизон
в Белград през 1862 г., както и от четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1867 и 1868 г. Затова решават да внедрят свои очи и уши и сред българското население и емиграцията.
Това разказа пред "168 часа" директорката на музея в Карлово Мария Деянова.
Али паша назначил адвоката от Стара Загора Манол Иванов, наричан Манол ефенди, за началник на разузнаването сред българите. Юристът е виден униатски деец от българското църковно движение в Цариград през 60-те години на ХІIХ в., пише Стоян Заимов в
"Етюди върху "Записките" на Захари Стоянов". Преди да приеме тази служба, адвокатът се посъветвал с Теофан Райнов и още един свой приятел - д-р Георги Миркович от Сливен, които се намирали в Цариград. Триото се захваща с шпионската дейност, но
решава да заблуждава османските власти
и да помага на националноосвободителното движение. По искане на Манол ефенди на първо време му предоставили 3000 лири, които днес биха се равнявали на 1,7 млн. лв.
Тримата разузнавачи се събрали и разпределили парите: 300 лири (170 000 лв.) за закупуване на печатница, в която да се печатат вестници и брошури срещу османската власт, 100 лири за в. "Дунавска зора" на Добри Войников, в който да бичува султана и министрите му. Повече пари - 600 лири, получил Теофан Райнов за пътни разходи, за да се види с видни руски и италиански революционери в Западна Европа и да почерпи от тях опит как да се организира българското националноосвободително движение. Най-голяма сума била дадена на д-р Миркович,
за да вдигне въстание във Видинския санджак - 800 лири.
Той е назначен там за градски лекар.
Теофан Райнов заминал първо за Гюргево през есента на 1868 г. Двамата трябвало всеки месец да докладват на Манол ефенди какво са свършили.
В същото време според Стоян Заимов
двамата са били наблюдавани от друг
член на “Черния кабинет”
на Али паша - Георги Живков от Търновския клон на Тайния централен български комитет (ТЦБК).
За дейността на Райнов в Румъния като агент има писмени доказателства от спонсора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Христо Георгиев. Той пише до Найден Геров: "Т. Райнов, който тук с мисията главен шпионин турски, защото има и други малки, се сближил с Ив. Касабов и му дава 300 лири за издавания от него в-к "Народност".
"Българският Щирлиц" спонсорирал с част от османските средства и издателя на в. L’Etolle d’Orient, от който Европа научила за подвизите на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Така Райнов под прикритието на мисията си като турски шпионин осъществява друга мисия в полза на българската кауза за освобождение. В изпълнение на договорката с Манол ефенди и д-р Миркович той заминава за Лондон и Женева, за да проучи как да се бори с османската власт.
Али паша обаче узнава за това и изпраща в Румъния гърка Николанди
със задачата да разобличи Теофан Райнов. Карловецът благодарение на контактите си също разбира, че е следен. В Браила той залага капан на Николанди заедно с група хъшове и писателя Добри Войников. Компанията проследила гръцкия шпионин, ограбила го и го набила.
След това Теофан Райнов дал насоки на Добри Войников да напише биография на Николанди, но случката е променена. В художественото произведение гъркът е набит не от български хъшове, а от свои съграждани патриоти, които го хванали да ги шпионира. Всички гръцки вестници обвинили Николанди в "черно предателство" и го нарекли "подъл атинянин".
Нападките на сънародниците му силно повлияли върху реномето на шпионина, след което той се отдал на отчаяно пиянство и сложил край на живота си.
Вторият от групата български агенти - д-р Миркович,
е арестуван във Видин, след като е предаден от владиката Доротей Софийски. Лекарят е измъчван жестоко и признал всичко, след което е заточен. Новината, че османските власти знаят, че Теофан Райнов е двоен агент, стигнала бързо до емигрантските среди в Румъния. Затова той се почувствал застрашен и избягал във Виена.
В крайна сметка "Черният кабинет" е разпуснат, след като през 1872 г. умира Али паша.
Теофан Райнов е бил в австрийската столица и преди това. Именно оттам той се включва в българското националноосводително движение през 1862 г. Тогава става сътрудник на Георги С. Раковски, който е ученик на бащата на шпионина и като дете две години е живял в Гешовата къща, където първоначално е било училището.
Райнов дава 1500 минца за въоръжаването на Първата българска легия, организирана от Раковски.
Буйната му кръв отвела двойния агент през 1862 г. в Италия, където се бил в отрядите на Джузепе Гарибалди за обединението на страната и усвоил бойни техники, които да приложи в българското националноосвободително движение.
В чужбина Райнов
се е срещал с Михаил Бакунин, Сергей Нечаев,
Джузепе Мацини
и други видни европейски революционери. Що се отнася до вижданията му за това какво да се случва у нас, "идейните му възгледи са близки до тези на дейците от ТЦБК от 1866 г. и неговите продължения "Българското общество", което финансира четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в 1868 г. - обясни директорката на историческия музей в Карлово Мария Деянова. - Диапазонът им на политически действия се определя от програмата им за освобождение на "...Отечеството с кой да е начин и средство, т. е. чрез възстановяване на Българското царство независимо самостоятелно или под зависимост на Портата или чрез конфедерация съюз със съседните народи", линия на политически конформизъм.
Разрешаването на българския политически въпрос се поставя в зависимост от политически комбинации, неравностойни съюзници и коалиции, колебание между революционното действие и пропаганда, се разчита на дуалистична форма на управление с Османската империя, нещо, което е било напълно неосъществимо и нереалистично, на европейската реформена акция в Османската империя или организирането на чети без предварителна подготовка на народа за обща освободителна акция."
Най-четени
-
Секретно Жената на наш дипломат пренася половин килограм злато, без да подозира
Жената на служител от посолството ни в Кайро се оказала с половин килограм злато, без да подозира какво пренася през границата. Случката се развива през 70-те години
-
Как най-големият руски славист описва македонските говори като български език
Град Краковища в южната част на Косово. Жителите са 1098 според преброяването от 2011 година. След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. Според Стефан Младенов в 1916 година Краковища е
-
Иван Добчев разярява Иван Ласкин, стигат до съд
Актьорът завежда дело за клевета. Нападнат е със статия от Добчев, след като се шегува, че и на Луната “Сфумато” ще има пак толкова публика Не за първи път театралният режисьор Иван Добчев се замесва
-
Галерия Виж как Добчев разплаква млада актриса преди 20 г.
Режисьорът крещял на Жана Рашева, че не се справя, през сълзи тя повтаря дубъла до безкрай Фотографът Иван Григоров заснема конфузната сцена на репетиция В социалните мрежи бивша негова студентка
-
Крайно време е да питаме и класната на Бакалова
След като разбрахме мнението на Добчев за Бакалова, крайно време е да питаме доволна ли е от нея класната й в гимназията. Това ще даде нов любопитен нюанс, дори вид полемика, сигурен съм