Gen Z (поколението родено между 1997-2012) било протестирало в някои държави от Третия свят, като Бангладеш, Непал и Мексико, а тук-таме и в Първия - Франция, Италия. И се започва едно "ах" и "ох" - какво грандиозно явление било, ауууу. И как трябвало да ги чуем и да се съобразим, щото, нали "младите", таковата...

Моля?! Едно поколение, което е получило всичко наготово, изобилно и лесно, без да е създало още нищо, иска да получава още повече от всичко и още по-лесно, а ако може и безплатно.

Много от тях не могат да решат от какъв пол са (gender anxiety) и изпадат в страхови неврози от всяка гръмотевична буря, щото планетата била умирала (climate anxiety), но тръгнали да искат и да раздават акъли как да се организира обществото и държавата.

Като не харесват благата, които нашите поколения сме им създали и продължаваме да им създаваме, а те получават наготово - да създадат други. Като ги създадат - да заповядат. Като искат да управляват - да си учредят партии, да се преборят в свободни избори за доверието на гражданите и да се опитат да реализират идеите си.

Тази работа с кряскане по улиците и из фейса, и с претенции "дай" и "искаме", не става. Иска се много знание, много къртовска работа и много лишения.

Готово ли е Gen Z за всичко това? Съмнявам се. Всъщност цялата им работа ми прилича на онзи виц за тийнейджъра, дето написал във фейсбук: "Пия, за да забравя", а майка му отдолу коментирала: "Какво да забравиш? Таблицата за умножение ли?"

От фейсбук