На 27 юни 1952 комунистическата милиция убива един достоен българин, светъл поет и свободна душа – КРЪСТЮ ХАДЖИИВАНОВ.

Кръстю Хаджииванов е роден на 25 декември 1929 г. в село Капатово, Петричко. Като истински свободен човек е имал сложни взаимоотношения с властта. През 1944 година, едва 14-годишен става ятак на Алиботушката партизанска чета, за която пренася оръжие.

След преврата на 9 септември 1944 година на Кръстю му е предложено да замине за Москва, за да учи в Литературния институт „Максим Горки".

Хаджииванов отказва с думите „Искам да уча в Париж, а не в Москва, защото тя е много близко до Сибир. Ода за Сталин няма да напиша, защото той е по-голям кръволок и от Хитлер. Никога няма да стана слуга и палач на никоя диктатура и най-малко на сталинската".

По онова време по инициатива на безродника Георги Димитров започва едно от най-тежките престъпления срещу България – обявяването на българите от Пиринския край за македонци. Карат ги насилствено да се пишат македонци. Някои, като писателят Димитър Талев, отказват да се откажат от името „българин" и са изпратени в лагери.

Кръстьо също се противопоставя на дебългаризацията и заявява: „Само Ботев да бе останал единствен българин на света, аз ще остана вторият след него!"

Арестуван е и е изпратен в урановите мини в Сеславци. Там лагеристите живеят в нечовешки условия. В едно от писмата до близките си Кръстю пише, че живеят 17 души в една малка стаичка, без осветление.

През април 1951 успява да избяга от лагера и става нелегален. На 27 юни 1952 година е предаден и убит. Едва на 22 години.

Остават стихотворенията му, които са издадени чак след 1990 година.

(от книгата "Моите вдъхновители")

От Фейсбук.