МАЛКИ РАЗЛИКИ

Опитвам се да говоря
с моя издател
рано тая сутрин
на развален южно
славянски език
който - би ми се искало
да е общ за всички нас тук
наоколо
Тоест - да можем да си говорим
някак си на свой роден език
и все да се разбираме;
говоря полу на
шопски, полу на
измислен език с
всякакви полузапомнени думи
от сръбски песни, които са ми
досаждали още от
детството и от
реплики на Гойко Митич
и от реплики от Горещ вятър
и плещя каквото ми падне
А моят издател
си говои на своя хърватски
но вероятно и той
се опитва да побългарява леко
езика си
за да го разбирам
Усеща се в етера
че би било светотатство за нашето
йекане и чекане
да заговорим на проклетия английски
който изведнъж да ни обезличи
И ето - в края на нашия
полуразбран сутрешен
разговор аз казвам:
И - живели!
Защото съм чувал така да казват
в много
югославски филми и къде ли не
пък съм бил
и на българо-югославската граница
две години - като малък сладък войник
И като казвам:
Живели!
моят издател Иван Сршен се засмива
и казва: Па може!
И аз изпитвам леко неудобство
защото усещам, че вероятно "живели"
не означава точно това
което си мисля;
затова проверявам във
вездесъщия гугъл транслейтър.
И "живели" е оказва "наздраве"
и на мен за миг ми става
смешно-засрамено:
Какво ти наздраве в девет сутринта?
Какво ще си кажат любезните
европейски и цивилизовани
хърватски книжни хора за мен?
А после се засмивам и
си казвам: Само така!
Аз - писателят - трябва да съм
свободен, неочакван и странен
бохем и
ексцетрична фигура
и да разсмивам даже загребските гарги
накацали по дърветата
с причудливите си поздрави!
Пък на мен - казвам си - това
и някак си ми отива
на цялостното излъчване...
макар и да не пия от две години
шест месеца
и осемнайсет дни.
Така че: Наздраве!

*Oт фейсбук!