Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще има ли война САЩ - Иран? Три сценария

Аятоласите имат интерес да отслабят позициите на Тръмп преди президентските избори

След последните сблъсъци между американските сили и проиранските милиции в Ирак и особено след въздушните удари на САЩ срещу отрядите на иракската “Хизбула” и убийството на техния лидер Абу Махди ал Мухендис заедно с ръководителя на иранския гвардейски корпус “Кудс” ген. Касем Сулеймани, наблюдателите се питат ще прерасне ли това в пълномащабна война между Америка и Иран?

В комюникето на Пентагона след ударите срещу позициите на “Хашд” ясно се казва, че те са следствие на нападението от страна на въпросните отряди на “Хизбула” и не са били насочени към останалите проирански сили в Ирак. В него се уточнява, че САЩ няма да оставят ненаказани подобни враждебни действия. Това на практика означава промяна на американската политика към Ирак.

Естествено, иракските власти в лицето на изпълняващия длъжността премиер и на президента реагираха с твърдения, че американската военна акция представлява нарушение на иракския суверенитет и че подобни действия не могат да се случват без разрешението на правителството. Това е нагледен урок за Вашингтон какво го очаква при възникване на подобни обстоятелства не само в Ирак, но и в Ливан. По късно стана ясно, че Вашингтон уведомил иракския премиер два часа по рано за атаката!

На практика Иран контролира правителствата на Ливан и Ирак.

Обсъждат се няколко сценария за развоя на събитията при сходни инциденти в бъдеще.

Първият сценарий предвижда редуване на военни нападения и съответни отговори, които обаче ще имат ограничен характер, без да се трансформират в цялостна иранско-американска война.

Вторият сценарий предвижда постигането на временно политическо споразумение с Иран чрез неговия съюзник – иракското правителство. След убийството на Сулеймани обаче това е малко вероятно.

Ако се стигне до ескалиране на военните сблъсъци в Ирак през следващите месеци, Вашингтон ще се опита да ликвидира иранското военно присъствие, предвижда трети сценарий.

Всички сценарии визират периода на деветте месеца до президентските избори в САЩ през есента на 2020 г. Както знаем, вариантите са два: преизбиране на Тръмп и по-нататъшна реализизация на антииранската му политика, или избирането на президент на демократите и връщане към “ядреното споразумение” с Иран.

Продължаване

на сблъсъците

Това е най-ясно артикулираният сценарий. Иранското ръководство е заинтересовано от подобно развитие. Най-важният за него резултат би бил отклоняване вниманието към американско-иранския конфликт на иракски терен за сметка на протестите в Ирак – особено в шиитските райони. Тук е добре да си спомним, какво предприе ливанската “Хизбула” след “Революцията на Кедъра” в Ливан през 2005 г. Тогава провокирането на война с Израел отслаби въпросната революция. Дали сега Техеран няма да приложи сходна тактика за отслабване силата на иракската революция? Това е твърде възможно.

Второто съображение на Иран за продължаване на провокациите срещу войниците на САЩ в Ирак и региона е свързано с желанието на аятолласите да отслабят позициите на Тръмп в навечерието на изборите зад океана. Всъщност може да става дума за съвпадение на тези две мотивации – отслабването на иракската революция, както и на позициите на САЩ в региона.

Що се отнася до администрацията на Тръмп, тя е решена

да не допусне

впечатление

за американска

слабост

в Близкия изток като цяло и конкретно в Ирак. Съветът по национална сигурност и Пентагонът наблягат върху необходимостта американското военно присъствие тук да има решаваща роля. С други думи, и двете враждуващи страни са решени да не отстъпват и да демонстрират решимост.

Сега топката е в Техеран. Ако иранското ръководство реши да упорства с провокациите си срещу американците, това може да позволи на американския генералитет да убеди президента в необходимостта от голяма военна акция срещу “Хашд” в Ирак въпреки увещанията на иракското правителство, което мнозинството счита за нелегитимно.

 Ако Пентагонът реши да атакува проиранските милиции, той ще може да използва военните си бази в Ирак, които бързо могат да бъдат усилени с помощта на военните контингенти в Залива, да не говорим за американските военни бази в по-широкия регион между Афганистан и Средиземно море.

С други думи, ситуацията в Ирак се контролира от Вашингтон. Но какви усложнения могат да се очакват при по-широка конфронтация? Ако САЩ решат да демонстрират мускули в региона, може да се очаква

възникването на

народни бунтове

в северните райони – от Анбар до Кюрдистан. Мнозинството в тях поддържа САЩ в конфронтацията с Техеран. Знае се, че младежките маси, които са в основата на сегашните демонстрации в шиитските райони също са насочени срещу иранското присъствие.

Протестите, които продължават в Ирак на младите хора, нанесе големи щети на интересите на Иран. Младежите поеха кампания за бойкотиране на иранските стоки по пазарите в Ирак, в резултат на което много ирански заводи спряха да работят, а вместо тях заработиха иракските заводи, които преди това бяха фалирали от иранския внос.

В последните месеци Иран губи позиции не само в Ирак, но и в Ливан, защото хиляди граждани в тези двете страни  протестират срещу ролята на Иран и финансирането и въоръжаването на различни милиции като “Хизбула” в двата му клона в Ирак и Ливан, които са се превърнали в държава в държавата.

В крайна сметка, ако грешките на Иран бяха причината за разпалването на истинска война в Ирак, днес нещата може да се обърнат и САЩ да застанат на страната на мнозинството от иракския народ, като използват натрупаното недоволство в конфронтацията си с Техеран. Хомейнитското ръководство в Иран знае какво може да последва. Така че ще видим какво ще е решението му.