Вихри се фейсбук спор на тема академични и артистични постижения и кои са по-значими, за да превърнат някого във валиден преподавател по оперно пене. Аз не виждам място за полемика и сблъсъци между хора, доказали категорично себе си - кой в артистичен, кой в академичен план. Рядкост са онези, постигнали и двете, все пак животът е кратък, за да се водят еднакво успешно две толкова значими кариери.

Както наскоро в едно интервю Райна Кабаиванска, в отговор на въпрос по повод "казуса Дарина Такова и музикалното училище" каза: "Докато едни са трупали академични кредити и точки, други сме ПЕЛИ ПО ГОЛЕМИТЕ СЦЕНИ".

Моженето и неможенето както на певците, така и на преподавателите са напълно измерими. Един певец е голям колкото ролите, театрите, критиките и хонорарите си. Един преподавател, от друга страна (и тук говоря най-смирено и обективно), не се измерва нито по най-успелия, нито по най-провалилия се свой ученик (все пак в тези случаи може да се касае за феноменален талант или пък за пълен некадърник).

Преподавателят се измерва по средното ниво на възпитаниците си - там се вижда успеваемостта на неговата методика, подход и кадърност. Дали помага опитът на сцена- категорично. Дали опитът на сцена е всичко- ни най-малко. Няма писан закон, че гениалният артист е гениален преподавател, но все пак е по-логично да преподаваме онова, в което имаме практически опит.

Все пак, никой не би легнал на операция при някой, който никога не е държал скалпел в ръката си и се е научил да оперира, четейки учебници. Безкрайно важен е обаче и процентът, който дава ученикът- със своите ритми, отдаденост, старание и страст, или пък мързел, инертност и повърхностно разчитане на гола дарба. Все пак освен примадони и диви, някой трябва да обучи и компримариат, хористи и добре образована публика.

От фейсбук