Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Въпреки гнева на САЩ Турция купи руския
зенитен комплекс С-400

Анкара очаква доставките на втората батарея до месец

Сериозни въпроси, свързани със сигурността на Балканите, повдига и политиката, която води турският президент Реджеп Ердоган. Напоследък южната ни съседка, която притежава втората по мощ армия в НАТО, обърка тотално международните наблюдатели.

Особено с решението си да закупи руска система за противовъздушна отбрана - ход, който предизвика раздразнение у САЩ и другите съюзници в алианса. По този повод американски сенатори излязоха с позиция, че "Ердоган е избрал опасно

партньорство с Путин

за сметка на сигурността на Турция", и призоваха за налагане на санкции.

А покупката е вече факт. Турция очаква, че доставката на втората батарея С-400 ще се състои през този месец или през септември, заяви в понеделник, 12 август, министърът на отбраната на страната Хулуси Акар.

"Срокът за доставка на втората батарея С-400 е август-септември", цитира го вестник Hurryiet. По думите на военния министър, след прекратяването на действието на Договора за ликвидация на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) между Русия и САЩ, нуждата на Турция от С-400 “се увеличава още повече”.

Той съобщи също, че американската страна е направила ново предложение на Турция по въпроса за продажбата на системите за противоракетна отбрана "Пейтриът".

“Искаме парадигмата на нашите взаимоотношения да се промени и САЩ да действат в съответствие с отношенията на стратегическо партньорство, които имаме”, добави Акар.

Правителството на Република Турция вече обяви, че няма да отстъпи пред натиска и давлението по въпроса с С-400. В отговор САЩ потвърдиха, че ще блокират участието на южната ни съседка в програмата за бойни самолети F-35 заради решението й да купи руския зенитен комплекс, който може да послужи за разкриване на

американски технологични тайни

Последвалите обяснения от страна на Анкара, че купува С-400 като отбранително оръжие и заради нуждата от него, защото преди това САЩ отказаха да й продадат американските зенитни ракетни системи "Пейтриът", не успяха да разсеят съмненията в лоялността на този важен съюзник.

Временният министър на отбраната на САЩ Патрик Шанахан написа писмо до министъра на отбраната на Турция Хулуси Акар, в което освен предупрежденията за санкции, бяха отправени и заплахи, което не съответства по никакъв начин на съюзническите отношения и дори на добрия дипломатически тон.

Според САЩ руските системи може да дадат възможност на Русия да получи важни данни за новия боен самолет F-35. САЩ също така твърдят, че тези системи не могат да се интегрират със системите на НАТО.

Така

кризата в отношенията ескалира

и Анкара обяви напук, че може да се обърне към Русия и за покупката на бойни самолети Су-35 на мястото на американските стелтове.

Няма как тази неотстъпчивост на турския президент да не се свързва и с несполучливия опит за преврат срещу него преди три години. Много е вероятно безкомпромисността на турския държавен глава да е в отговор на отказа на САЩ да му предадат ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, когото той смята за инициатор и организатор на заговора срещу властта му.

С тези свои действия Ердоган не само показва, че търси собствен път, но и всява разкол в НАТО. А точно такова разцепление е отколешна мечта на неговия руски колега Владимир Путин.

В същото време Ердоган не пести и тежките думи по адрес на Европа и нейните лидери. Миналата година например той не пропусна да сравни властите в Германия с нацистите, само защото не са му разрешили да проведе предизборен митинг на тяхна територия. Подобна криза се разрази и през 2017 г. с Холандия, когато беше отзован холандският посланик от Анкара. Въпреки че Ердоган бе приет на официално посещение в Германия миналия септември, той пак успя да създаде напрежение, след като на официалната вечеря обвини домакините, че дават убежище на терористи.

Един по-задълбочен анализ на основата на принципа "няма вечни приятелства,

има вечни интереси"

обаче сочи, че трудно може да очакваме пълно сближаване при двата доста сходни режима. Поради това едва ли някога Турция ще поеме "проруски курс". Напротив - в бъдеще може да се очаква разногласията между двете страни по въпроси като този за Сирия и за окупирания Кримски полуостров, да се задълбочават. А заради взаимната им обвързаност трудно можем да си представим и отдалечаване на Турция от Европейския съюз.