Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Китодар Тодоров

 

 

 

"България е страшно корумпирана и това много ме кефи. Не искам системата да е сурова и сериозна. Предпочитам да го караме по-човешки. Не ми се живее по компютърна програма. Някъде плащаш, друг път нямаш пари, но те пускат", споделя своята философия за живота артистът от "Шоуто на Иван и Андрей" Китодар Тодоров.
Той се прочу в цяла България със станалия емблематичен скеч за перничанина, който е тръгнал да си купува карета за колата от Пловдив. Скечът от предаването "Пълна лудница" е гледан стотици хиляди пъти във VBOX. След това си превъплъщение Китодар изненадващо напуска "Пълна лудница".


"След този скеч спряха да ми се обаждат. Не бях на договор и лесно се разделихме. Винаги съм предпочитал да съм по-свободен в професията. Не разбирам защо трябва да се превръщам във феодален селянин на една или друга телевизия", споделя Китодар. В момента той влиза в ролята на ловец-приятел на президента Георги Първанов и на миньор-оптимист. В скечовете вкарва голяма част от своята житейска философия и разбиранията си накъде трябва да върви България.


"Не харесвам подредения живот на европейците. Иска ми се да се запази тази джунгла, в която живеем. Опитват се да ни стряскат и внесат някакви глупости за международен тероризъм. Тук като дойде арабин, се чуди как да оживее. С какво ще ни уплаши? Как ще ни направи живота по-мизерен? Ние сме на дъното. Оцеляваме в сурова държава. Тук сякаш е вечна зима с много вълци в далечината. Да си болен и стар в страната ни, е опасна зараза. Гледаш да не се доближаваш до възрастен и беден човек, че да не прихванеш и ти от късмета му. Остави го да умре в другата стая, а ти си живей живота на шест и гледай да завъртиш някаква далаверка. Винаги ни е била такава философията, но не ме плаши. Много вярващ човек съм и знам, че каквото трябва, ще стане", убеден е Китодар. Артистът така и не успява да събере достатъчно морални сили, за да ходи всяка неделя в храма, но с приятел свещеник обсъжда с часове

необятната тема - религия


"Бог липсва в България за съжаление. Трудно е да проумея точните причини за лошото състояние на религията. Няма как навън да е пълен мрак, а в храма да свети чистата вяра. Нашите свещеници са хора като нас и живеят в същата мизерия, както и ние. Всеки трябва да осъзнава, че има отговорност на тоя свят и като съгрешиш, после ще отговаряш лично пред Бог. Това е простата истина. За съжаление не ходя редовно на църква. Много ленив човек съм. Постоянно намирам подходящи оправдания. Ако бях спрял с фантазиите и се бях хванал сериозно, щях да знам италиански, френски, немски, арабски, японски, щях да бъда слаб и мускулест, да играя тенис и баскетбол. Всяка неделя щях да съм на църква. Сутрин и вечер щях да си казвам молитвата. От фантазията до реализацията разстоянието е огромно и трудно се извървява", усмихва се актьорът, който разказва по уникално смешен начин за ловните навици на президента и

 всичките му жертви в гората


Китодар всяка вечер се зарича, че на другия ден ще стане рано, за да реализира някоя своя мечта.
"Вечерта съм се зарекъл, но после сядам до компютъра и играя на стратегии до три сутринта. Като отворя очи в 8,30, разбирам, че трябва да си доспя до три. После вече е прекалено късно да се захващам със самоусъвършенстването си. Компютърните игри са ми някаква мания, която изяжда много от свободното ми време. Жена ми си ляга рано, а синът е много малък и свикна да си ляга в нашето легло. Сега двамата като заспят, започвам да играя. Дразня се от това губене на време", самокритичен е Китодар.
В момента той се чувства добре с изявите си в "Шоуто на Иван и Андрей". Не следва примера на повечето си колеги, които търчат от театъра в телевизията и се

разкъсват на няколко фронта


"Имам проблем с театъра. Изпитвам ужас да играя пред публика. Опитвам да си спомня защо се записах във ВИТИЗ. Май нямаше друго какво да уча, а исках да се спася от казармата. Студентските години минаха в пиене на кафенце и карти, но от преподавателите ми със сигурност съм взел ценен опит. В живота трябва да разчиташ и на късмета си. Много пъти съм се чудил дали да не сменя професията. Питах се дали ставам за тази работа. Имах един период от шест месеца без ангажименти. Усещах, че имам проблем. Затънах в заеми. Свикнал съм да попадам в такива дупки и после да излизам. Сега съм добре. Знам, че днес ако има, утре може и да няма. Не се страхувам за бъдещето. Бог ме е дарил с родители, които ми помагат финансово. Имам и жилище в София. Нещата ми се навързаха, както ми се иска. Друго щеше да е, ако бях от Тутракан и нямаше как да си платя наема", убеден е актьорът.


Сегашният му период със сигурност е от добрите. Скечовете с ловеца от дружинката на президента и перничанина с "винкело за кости" се радват на огромен интерес.
"В момента разчитам на много добри сценаристи. В България това е доста голям проблем. Няма добре научени сценаристи. Има адвокати, психиатри, филолози и журналисти, които пишат. Те прокарват пътеките в тази професия. Друго нещо ме дразни. В телевизиите съществува едно всеобщо схващане, че хуморът трябва да е свързан с политика, секс или в краен случай с

простака от село

 Подобни истории ни пробутват вече 20 години. Поизчерпаха се толкова използвани теми. Не вярвам на рейтингите, които ни убеждават, че народът се кефи на подобни шеги. Народът не е толкова тъп. Ако е тъп, трябва да го научим на нещо различно. Не е лошо малко да се облагородим. За съжаление БНТ е телевизията, която има шанса да го направи, но не иска. В бюджетната телевизия пак търсят ефекта и лесния хумор. Частниците си търсят парите и така се въртим в порочен кръг. Ще ми се в моите изяви да вкарам малко по-различен хумор", споделя Китодар. В момента той се опитва да доразвие образа на миньора, с който се изявява във вечерното шоу.

"Идеята ни беше да покажем човек, който е в мизерия, но е оптимист и гледа ведро на нещата. Тръгнахме от една вестникарска новина, че са раздали някакви премии от по два лева на миньор. Постепенно образът се разви. Най ми е трудно да играя ловеца. Не се интересувам от политика. Не познавам президента и затова ми е доста трудно някак си да играя негов приятел в лова. Малко ми звучи като лаене на кучета, а керванът си върви. Толкова ни е объркана и порочна системата, че няма значение кой ще е на върха. Сега и аз да стана президент, няма никакъв проблем. Сигурно ще се справя, защото другите преди мен са го измислили как да си върви системата без нужда от някаква специална човешка намеса. Механизмът е вечен, сменят се само болтчетата", убеден е Китодар. Той не се вижда като част от шоупрограмите, с които партиите ще привличат избиратели преди местните и президентските избори през есента.
"Тотално аполитичен съм, но за съжаление всеки човек си има цена. За две хиляди лева няма да приема, но 50 хил. звучи по-различно. Проблемът е колко нужда имаш от пари и, естествено, колко са готови да платят, за да те имат. Нямам и идея да участвам в някое риалити срещу пари. Не са ми интересни подобни формати. Правят се за пари и да се напълни телевизионното време. Нека има танцуващи хора,

нека има порнофилми

но да включват и хубави качествени проекти. Сега се задоволяваме с гадни новини и sms-игри, в които ни карат да познаваме различни животни. Сериалите са друго нещо. Там бих участвал. Пак опираме до проблема със сценаристите. Има ли готини идеи, ще станат и добри тв поредици. Стига сме вкарвали от Турция. Лошо е, че сме малки и бедни. По-евтино е да купим нещо готово."
Китодар има желание да се снима във филми. Досега е взел участие в няколко чужди филма, снимани у нас.
"Най-често играя лоши хора. Не обичам положителните герои в изкуството. А и кой е положителният герой? Спомнете си за Люк Скайуокър от "Междузвездни войни". Колко хора изкла в името на доброто. Харесвам Дарт Вейдър. Откровено си призна, че служи на мрачната сила, а накрая дори се жертва в името на сина си. Така е и в живота. Винаги се разбира накрая кой какъв е", споделя Китодар.
Какъв е неговият план за предстоящата година ли? Няма такъв.
"Не съм правил планове. Напоследък не намирам смисъл в нищо. Нямам хобита. Едно време беше съвсем друго. Учех, свирех на гайда и пиано. Играехме бридж. Сега нищо не ми е интересно. Започна нещо, и веднага ми омръзва. Дълбоко в себе си не искам да призная, че съм мързелив. Обвинявам средата си, компютрите, времето. Така е в България. Казваме: "Тази чаша се счупи", без да уточним кой точно я е счупил. Все някой друг е виновен. Лошо съм го подкарал, сигурно има проблем, но не си поставям за цел точно тази година да го реша. Ще карам без конкретни цели и задачи", категоричен е артистът.

 

Игра със смъртта

"НИКОГА няма да забравя трите години, в които живях със семейството си в Нигерия. Там смъртта е навсякъде и можеш да я усетиш във въздуха. 150 маларии и трески те дебнат, храната може да те отрови, а не е изключено и да ти прережат гърлото. В моя град имаше голямо междуетническо клане. Над 1000 човека бяха загинали по улиците, а ние стояхме три-четири дни у дома и не смеехме да си покажем носовете навън. Чакаш всичко да свърши и се молиш да не почукат на твоята врата. Осъзнаваш, че всеки момент можеш да умреш и някак си се чувстваш още по-жив. В началото ме беше страх, а после спря да ми пука. Ядях портокали, без да ги мия, дъвчех захарна тръстика. Живеех на ръба. Имаше българи, които спяха с проститутки без презервативи. Беше зловеща история. Бях тръгнал много надолу. Пиех, пушех, опитах и с жени. Пушехме си хубавата, чиста и добре узряла нигерийска марихуана. Беше страхотно, но не се знаеше докъде ще стигна. В Нигерия целият живот е много странен. Има строги закони срещу кражбите, а всички крадат. Сурова държава, но се живее интересно", спомня си с усмивка Китодар.