Зачетох се отново в „Българският Космо – Психо – Логос (По Христо Ботев)” на известния руски учен от български произход Георги Гачев. Познавах го. Разговаряли сме. Съдбата на баща му – културолог и музиковед, родом от Брацигово, е трагична – загива в концлагер в Колима, ужасът на съветския ГУЛАГ. Йордан Радичков, с когото бяха близки приятели, написа великолепните си „Неосветени дворове” воден по пътя към Магадан от Георги Гачев.

Гачев разкрива българския образ на света чрез анализ на поезията на Христо Ботев и го съпоставя с руския образ на света, отразен в руската литература. И логично стига до извода, че българския национален характер, мислене и психология, битова и битийна култура, са „друг образ“, различен спрямо руския. Той очертава различията във „внедряването” на общите „интернационални” социално-политически митове и поведение в руския и българския "образ на света". И убедително опровергава „славянофилската" теория за т.нар. „славянска общност” в мисленето и възприемането на света, в оценките за обществени ситуации, политически и идеологически конструкции. Изследването му показва и различията между западната и руската култури. Георги Гачев стига до извода, че „целият език на руската традиционна полемика със Запада трябва да бъде преобърнат...” И дава примери на основата на възприемането на традиционните християнски ценности и символи.

„Руснаците – пише той – ругаят Запада – за труда, капитала, богатството, горделивостта, демокрацията, личността, разсъдъка, отвлечените начала, правото, закона, за „Аза”. А всичко това се оказват Богоугодни качества и ценности, а сатанинските са обратните: мързелът, потискане на таланта, безличност, суеверие, отдаденост на бездуховното природно-майчинско езичество: синовност на женското, не на бащиното начало.”

Това е „руският характер”– суеверие, потискане на таланта, сливане в безличната маса, "развейпрахство”. И агресивност, родена от вечната безизходица. Агресивност, както срещу „чуждите”, тези които руснакът не познава, но също така той „мрази” и „своите”. Няма друг народ на света, който толкова жестоко да се е избивал помежду си, воден винаги от безумни идеи и водачи. Гачев цитира популярна руска песен:

„Само с винтовка в ръка,

руснакът може да види чужда страна...”

Не просто да я „види”, но и да я разбере.

Като изтъква българската „хармония” и „нормалност”, отразени в художествената ни литература, Георги Гачев стига до извода, че българската „нормалност”, подреденост и прагматизъм, се вписват сред „Богоугодните качества и ценности”.

Стремежът на българите към западния свят, европейското в нас, е израз на нашата българска народопсихологическа същност – стремеж към хармония и нормалност в живота, към подреденост и житейски прагматизъм, към изява на индивидуалността, към работливост и къщовност, към родово-семейна почит. Тези Богоугодни качества на нашия народ са отразени в българската литература.

Днес, когато и не само във връзка с изборите, има политици, които ни тласкат отново в прегръдката на Русия, е време да си признаем честно като народ: ТАЗИ ПРЕГРЪДКА БОГ НЕ ПРИЕМА!