Наричат удара снайперски, защото е почти невъзможно подобна мишена да бъде уцелена от първия път

Курсът на кораба ни е обречен, от 768 наши и румънски евреи на борда остава жив само един

Единственият оцелял свидетелства как 71 дни Великобритания и Турция отказват да приемат бедстващите и болни бежанци и ги пращат на сигурна смърт

30 години след нелепия сблъсък на "Титаник" с айсберг през 1912 г. нашият 46-метров "Струма" със 768 души на борда се отправя към дъното на Черно море, ударен от торпедо на съветска подводница. В тази кошмарна драма до Босфора оцелява само един 19-годишен бесарабски евреин. Всички останали: български моряци и еврейски бежанци с децата си загиват.

Историкът Атанас Панайотов години наред изследва трагичния път към смъртта на българския "Титаник". Интересът му към темата започва още докато е курсант във Военноморското училище. До днес той недоумява как е възможно през 1991 г. в израелския град Ашдод да открият паметник на загиналите на български кораб наши моряци, българи и евреи, а

у нас почти никой да не знае за това

Паметник на "Струма" е издигнат и в израелския град Холон. Мълчанието дава основание на Румъния години наред да твърди, че "Струма" е румънски кораб, тъй като е нает от румънска фирма.

Панайотов започва свое изследване и открива, че "Струма" е построен през през 1867 г. в Англия. Тримачтовата моторна яхта след серия от препродажби е купена през 1940 г. от българското акционерно дружество "Струма", което прави преустройството му за превоз на хора и корабът започва да се подготвя за първия си рейс.

За да разбулят мистерията около

фаталното плаване, Атанас Панайотов и негови колеги се срещат с германския морски историк и вицепрезидент на Международната организация за военноисторически изследвания Юрген Ровер, проследил подробно трагичната съдба на "Струма".

"Румънско дружество е наело кораба, а нашата фирма е трябвало да получава 25 процента от печалбата за всеки рейс, като корабът е наш и екипажът е български", обяснява Панайотов. Плавателният съд е пригоден за превоз на бежанци, като му е надстроена жилищна конструкция над главната палуба. Но първият му рейс от Констанца към Палестина се оказва последен.

В процеса на

разследването

проф. Ровер се среща с тогавашния немски пристанищен комендант на Варна г-н фон Обух. Именно той му показал как е направено преустройството, как са били вградени койките. Споменал, че не е имало достатъчно спасителни средства на борда на корабите и че те са били претоварвани по ужасяващ начин. Целта била да спасят колкото може повече евреи от преследването на нацистите.

В София също са се притеснявали от неимоверното претоварване на корабите. За това свидетелстват спомените на тогавашния началник на пристанище Варна капитан Найден Найденов, открити от Панайотов. В тях Найденов описва как от София му звънели дори депутати, за да го питат знае ли какво всъщност става в подопечния му район.

"Отговарях им, че зная по-добре от тях и от тези, които ги осведомяват - пише Найденов. - Някои от тях отиваха дотам, че питаха защо пращаме тези нещастници (еврейските бежанци - бел. ред.) на явна смърт. Отговарях им, че

те предпочитат вероятната пред сигурната смърт

След известно време тези обаждания престанаха. Хората като че ли свикнаха с това "преселение"."

Притесненията в София са основателни, тъй като самият кораб през 40-те вече е в окаяно състояние. Панайотов открива докладна на легационния секретар Христо Бояджиев, който описва "Струма" така: "Строен преди 70 години, боядисан и ремонтиран, с пристроен нов етаж за поместването на 700 евреи. Корабът е почти негоден за каботажна служба." Като това е потвърдено дори от германска експертна комисия.

Първоначално е решено той да превозва евреи, но като бъде влачен от кораба “Дариян II”

Плановете обаче се объркват, защото германците поемат целия контрол над пристанището. Според Панайотов това е най-вероятната причина "Дариян II" да отплава без "Струма" .

Набирането на екипаж за него също не е лесно. Пътят към Босфора става все по-опасен, защото е контролиран от съветски подводници. В Егейско море пък патрулират немско-италиански военноморски сили. Отделно в района се подвизават и британски подводници. В хода на войната вероятността кораб да попадне под обстрел става все по-висока и затова собствениците решават "Струма" да плава под флага на Панама, която по това време все още пази неутралитет. Поверяват грохналия кораб на опитния капитан Григорий Горбатенко, управлявал плавателни съдове дори и в най-рисковани ситуации.

По пътя към смъртта "Струма" потегля от Варна, където на борда се качват български евреи; днес никой не може да каже колко са били те. Отправя се към Констанца, за да вземе и румънски, руски и украински. Двигателят обаче след отплаването от румънското пристанище отказва.

Панайотов и негови колеги успяват да разговарят по интернет преди 18 години с

единствения

оцелял

- Давид Столяр, който почина през 2014 г.

"Той ни разказа как им е обяснено, че не могат да продължат, без да ремонтират двигателя - разказа историкът. - Събират от бежанците пръстени, халки, каквото имат, изтискали са ги, за да ремонтират двигателя втора употреба."

С него на 12 декември 1941 г. българският "Титаник" се отправя на

последния си курс

На борда му има 781 души бежанци от България, Буковина, Бесарабия и Румъния.

Панайотов установява, че на кораба не е имало големи запаси от храна и вода, защото пътуването до Истанбул е само 14 часа.

Корабът напуска Констанца през нощта.

"Бяхме изтеглени от пристанището на буксир - разказва по-късно единственият оцелял Давид Столяр в интервю за Американския музей на Холокоста. - Когато ни изведоха в морето, го откачиха и си тръгнаха. Беше трудно да накарат двигателя да заработи, пукаше и отново спря. Както и да е, мисля, че това ни отне на практика цяла нощ и двигателят все още не бе стартирал.

Капитанът изпрати SOS и в крайна сметка на следващия ден същият буксир се върна. Поискахме ако могат да поправят двигателя, но ни казаха, че това ще струва пари. Обяснихме, че не са ни останали никакви средства, защото митницата ни е отнела всичко, което имахме. Тогава те поискаха от нас

сватбените халки

и пръстени, аз нямах, но имаше много хора и когато събрахме всички брачни халки, ги дадохме на екипажа на влекача. Условието им бе, че ако сме осигурили достатъчно, те могат да ни измъкнат чак до турските води, което ще отнеме около ден. Но ако не - ще се опитат да ремонтират двигателя. Ако той заработи, те ще ни придружат до Турция и ще ни оставят. Накрая двигателят започна да работи и тръгнахме към Турция заедно с влекача.

По време на пътуването до Истанбул трудно можехме да се движим, защото ни казаха, че корабът е натоварен с твърде много хора и има опасност да се обърне. Затова ни предупредиха да се движим възможно най-малко и след като сме на палубата за няколко часа, да се опитаме да поддържаме баланса на кораба. Едните да застанат от лявата страна, другите от дясната и

да се движим бавно, за да не се изгуби равновесието. Условието бе да останем вътре колкото може без да се движим.

Едва успявахме дори да пием вода,

не говоря да се измием или нещо подобно. С течение на времето ставаше все по-лошо и по-лошо."

Когато корабът вече е в пристанището на Истанбул наистина става по-лошо.

"Тук започва една ужасно мръсна игра - разказва Панайотов. - Турция отказва да приеме бежанците на своя територия, тъй като нямат разрешение от британските власти да влязат в Палестина."

Англичаните, които тогава контролират тази територия, задълбочават кризата още повече, отказвайки да издадат на мигрантите входни визи. Причината е, че местното арабско население се бунтува срещу еврейските пришълци.

Месец след като "Струма" е напуснала Констанца, на 10 януари 1942 г. капитанът алармира пристанищните власти в Истанбул, че състоянието на пътниците е ужасяващо,

започват болести, върлува и дизентерия.

Израелският автор на филм за "Струма" Симча Якобовичи установява, че е направен компромис за една бременна жена и за още осем души, които са били с нерумънски паспорти. Те са единствените, които слизат на пристанището в Истанбул. В резултат на натиск от еврейски организации британците се съгласяват да приемат и над 50 "малки" деца, които да бъдат отделени от родителите си и семействата си, но поне ще оцелеят.

Турция обаче се притеснява, че това е номер на британците и ако направи този компромис, ще бъде залята от еврейски бежанци.

Затова турските власти на 23 февруари решават, че "Струма" трябва да се върне в Констанца. Заедно със 100-те деца, половината от които са имали право да слязат в Истанбул. Така 71 дни след като са тръгнали от Констанца, "Струма" е издърпана от влекач на 14 мили навътре в морето и там е изоставена.

Какво става след като корабът е в морето, а пътниците без отопление, вода и храна, четете в хартиеното издание.