Вим Вендерс препоръча на младите хора да се научат да различават. Да схващат разликите, тоест да се научат да мислят. Мисленето започва със способността да видиш разликата между истина и лъжа. Другото име на тази способност се нарича “дискриминация”. Да дискриминираш лъжите.

Оруелците, намазаха с черна боя тази необходима и важна човешка дума и способност и в “новоезика” си я порицаха като противочовешка и опасна. Дискриминация стана синоним на фашизъм.

Да различаваш нещата се превърна в обект на презрение, а обратното — стана повод за празнуване. Теорията на релативността на Айнщайн прескочи от физиката в социалните сфери и се наложи като морален релативизъм, където всичко е все едно и е равнопоставено, в името на някаква извратена “справедливост”.

Не, нещата никога не са равни или еднакви и за да съществуват успешно, хората и всяко живо същество се нуждае от способността да дискриминира. Иначе, ще умре. Абсолютната справедливост може да бъде установена само в във Вселената на абсолютната Ентропия. Тоест, когато Вселената умре напълно и всичко престане да се движи. Дотогава ще има разлики и всичко ще се намира в постоянно неравновесие и в непрестанни различия, които участниците, дори онези обекти, които са неживи, ще регистрират по някакъв начин, защото това е естеството на природата и такива са природните закони.

Докато има различия, те ще трябва да се проявяват и да бъдат различавани по неизбежност, наричана дискриминация. Обратното, примитивният идеологически мотивиран натиск към уравняване и забрана на “дискриминацията”, е сходен с опитът на зле информиран дебил да спре Брауновото движение на молекулите саморъчно, използвайки ръждиво менгеме, където да ги стисне “за гушата”.

*От фейсбук