Както споменахме, под ръководството на председателя на еврейската консистория – полковник Таджер, в продължение на три месеца най-отговорно се издирват данни, разпитват се очевидци, които са свидетели на обесването на Левски.

В изпратеното писмо от Щаба на войската от 13.10.1936 г. полковник Куюмджиев моли за съдействие колегата си, като указва да се използват следните изследователски методи за издирване на сведения за гибелта на Апостола: “чрез

разпити на енориаши

и от регистрите,

дневниците и други книги да се съдейства за откриване на гроба на Васил Левски”.

Полковник А. Таджер работи най-добронамерено в продължение на 84 дни, следвайки стриктно изискванията на Отделението за военни музеи, паметници и гробове, като проявяваоригинален подход и прилага ефективни и успешни методи. Накрая упоритите усилия на председателя на еврейската консистория се увенчават с реални резултати. На 5 януари 1937 г. той изпраща писмен отговор до Комисията при Щаба на войската, в който съобщава, че са събрани данни и спомени от очевидци за гибелта на Апостола.

В предната глава

условно разделихме

това писмо на полковник

Таджер на две части

Първата, която се отнася за мястото, където е била бесилката, и втората, която дава сведения за начина на погребението на обесените въстаници около гроба на Левски при параклиса на християнското гробище до Министерството на земеделието.

В първата част на писмото полковник Таджер обособява три момента относно гибелта на националния герой, защото се формират две групи спомени за мястото на екзекуцията: – Евреите, съвременници на събитието, твърдят, че Левски е бил обесен на 24 шеват 5673 еврейско леточисление, или на 9 февруари стар стил християнско леточисление. Според показанията на една част от свидетелите обесването е станало петъчен ден на площада: “Сеир пазар срещу (...) някакви турски казарми”.

– Полковник Таджер допълва и още едно мнение на друг стар енориаш - Бенямин Цафрати, който в изказванията си определя като очевидец, че Левски е

бил обесен на съществуващия

по онова време голям площад

източно от църквата “Св. София”,

на мястото, където е понастоящем държавната печатница или края на гимназията.

По тази причина ще извършим възстановка и на двете изразени мнения от еврейската общност, като ще използваме актуални за събитието карти и планове и хандрис от кадастъра, съпоставени с показанията на Ст. Маринов, очевидеца на погребението на Апостола, изпратени до Щаба на войската на 20 май 1937 г. и публикувани във вестник “Мир”.