По случай 146 години от мъченическата смърт на Васил Левски "168 часа" за първи път публикува откъси книгата на Николай Иванов “Проучванията на евреите за бесилката и гроба на Левски”. Тя представлява съвсем ново изследване за приноса на еврейската общност, която извършва проучване на факти за бесилката и гроба на Левски в продължение на 3 месеца по молба на Щаба на войската.

Чрез разказите на група свидетели и очевидеца Б. Цафрати се установява чрез възстановка по хандрис № 121, че Левски е бил обесен пред съществуващата тогава турска казарма. Така, благодарение на тези и други сведения, авторът разкрива с точност както къде точно се е намирала бесилката, така и мястото, на което са погребани тленните останки на Апостола в София.

Сериозното отношение на Централната еврейска консистория към отправената молба от Отделението за военни музеи, паметници и гробове за събиране на данни за гроба на Левски е показателно за отговорността на общността към историческото наследство на България. Затова са ефективни и резултатите от проведеното най-продължително проучване сред свидетелите на обесването на Апостола.

Полковник Куюмджиев изпраща на 5.10.1936 г. писмо под № 2686 до председателя на еврейската общност - фронтовия офицер Аврам Таджер 5. Писмото е с искрена молба към колега,

чувства се стаена надежда, че ще даде резултати. Обстоятелствено полковник Куюмджиев изказва за първи път идеята как възнамерява отделението да обособи този гроб с подходящ паметен знак и колко е важно разрешаването на този проблем за самочувствието на българския народ.

Точно това иска днес група патриоти да направи кметът на София, а не да се паркира върху гроба на Левски. Полковник Таджер оправдава надеждите на колегата си. Той е уважаван герой от войната, с голям обществен авторитет и влияние, награден с ордени и медали за достойната си служба на българската държава.

Полковник Куюмджиев изтъква, че стремежът на подчинените му да се открият

гробовете на всички национални герои

се натъква на необходимостта да се открие гробът и на Васил Левски. Очертава и изследователската методика на ценното съдействие от консисторията посредством разпит на стари израилтяни, съвременници на събитието, извадки от своите регистри, дневници и книги да се доберат до най-верни данни относно точното място на въпросния гроб.

Началникът на отделението съобщава към кои други дружества, институции и организации се е обърнал за съдействие. Не пропуска да спомене пред колегата си, че се ласкае от надеждата, че всичко, което е във възможностите му, ще бъде направено, за да се добие най-положително сведение за сегашното място на гроба на Васил Левски.

Председателят на еврейската общност се заема отговорно с поставената му задача. Тук няма претупване на въпроса, чиновническо отношение или светкавични отговори без съществено проучване, както са направили другите запитани дружества и организации, БАН и т.н.

Разпитването на свидетелите, които помнят събитието, проверката на архивите, изисква време. Полковник Таджер работи усилено за разрешаването на проблема, който е от важно значение за българската нация и изпълнение на

последния завет

на Левски

да се знае поне къде е гробът му. След близо три месеца упорита дейност на ръководството на еврейската общност са налице първите резултати.

В края на годината полковник Куюмджиев изпраща ново писмо № 3739 с дата 25 декември 1936 г., с което пита има ли някакви резултати от издирването на нови факти.

Няколко дни след това председателят на еврейската консистория изпраща до отделението писмо № 626 от 5 януари 1937 г., в което съобщава за извършеното проучване.

Резултатите са оптимистични

По редица съображения разделям писмото условно на две части съобразно данните в него.

ИЗДИРЕН Е БЕНЯМИН ЦАФРАТИ, ОЧЕВИДЕЦ НА ОБЕСВАНЕТО. ТОЙ СВИДЕТЕЛСТВА, ЧЕ БЕСИЛКАТА Е БИЛА В ЪГЪЛА НА ПЛОЩАДА, КОЙТО СЕ ЯВЯВА КРАЙ НА ДВОРА НА ГИМНАЗИЯТА, ПРЕВЪРНАТА ПО-КЪСНО В СГРАДА НА МЕДИЦИНСКИЯ ФАКУЛТЕТ.

Втората част на писмото включва показания за онези евреи, които наблюдавали погребението на екзекутираните въстаници от Априлското въстание от края на еврейското гробище, което граничи с християнското до днешното Министерство на земеделието. Те се покриват напълно като подробности и потвърждават детайли от погребението на Левски, съобщено от очевидеца Ст. Маринов.

Досега в българската историческа наука е цитирана частично само втората част на писмото с коментар от Радка Стоянова в статията “За лобното място и гроба на Васил Левски”.

Обясненията на Бенямин Цафрати обстоятелствено потвърждават точното място на бесилката, както е и в показанията на други очевидци като Ив. Пенчович, Ст. Маринов и др.:

“Стари евреи, съвременници на събитието, които не са знаели къде е гробът на Левски, съобщават, че “турците след обесването на когото и да било, а особено на четници

не са позволявали на никого да присъствува

и да гледа кой къде ще бъде погребан”. Доколкото си спомнят тия хора, погребението на четниците е ставало извън града, без никаква служба и церемонии... (Архив ЦМНА — инв. № 407 , л. 255. Писмо № 625 от 5.I.1937 на Централната консистория на евреите в България до Министерството на войната, Отдел за военен музей, паметници и гробове.)

Още по-голямо недоумение буди фактът защо Радка Стоянова не цитира други документи от архива за Васил Левски, съхраняван в НВИМ, след като е имала достъп до тях. В папка № 6 има цяла колекция от държавна кореспонденция между държавните институции как полковник

Куюмджиев

предава извадените кости на Левски и Бенковски

за изследване в Института по анатомия. Там се съдържат и спомените на полковник Маринов, който като очевидец присъства на погребението на Левски при параклиса в християнските гробища, който днес е Министерство на земеделието на ул. “Даме Груев” № 6.

Всичко това налага чрез възстановка по новопубликувани документи

да се съпоставят данните от писмото,

изпратено от полковник Таджер. Това ще направим в две отделни глави на тази книга с помощта на строителни инженери, геодезисти, архитекти и други специалисти, запознати с проблема. Ще отговорим на най-важния въпрос.