Един малко по-... страничен поглед върху казуса с Лиъм Нийсън, а и много подобни.

В случая има очевидна репресия, за мен няма съмнение. И явно посегателство върху свободата на словото, особено с оглед на конкретното изказване, което просто не е расистко.

НО - няма държавна репресия. Нито от страна на изпълнителната власт, нито от правосъдието, нито от някакъв публичен антидискриминационен орган.

Репресията е осъществена от частни субекти, по частни подбуди и - поне частично - по пазарни съображения. Както и в случая с Кевин Спейси, последиците от репресията са също в голяма степен пазарни - ограничаване на професионалното пазарно присъствие от други частни субекти, които са свободни да вземат такова решение.

Накратко - феноменът е много по-сложен и многопластов, отколкото радикалните мнения изговарят, или дори осмислят. Съществува цяло поколение, а може би две пълни поколения заможни потребители - ключов пазарен дял за шоубизнеса, които споделят крайни (за мен неприемливи) възгледи за съотношението между свобода на словото и политическа коректност. Те са готови незабавно и ефективно да бойкотират пазарно всеки, който не споделя техния начин на изразяване / въздържане от изразяване. И подобен бойкот има силен икономически ефект.

Съответно - големи бизнеси, по чисто пазарни съображения, се съобразяват с вкусовете на ключовите си потребители. Те не водят дела, не сезират прокурори или контролни органи, дори не искат законодателни промени. Просто използват пазарната си сила, злоупотребяват с пазарната си сила, за да угодят на клиентелата си.

Не казвам, че е добро. И не мисля така. Казвам, че е много сложно. Разбира се - възможна е и чисто противоположна пазарна реакция, от други потребители. И като последица - крайно опасна поляризация на словото, по пазарни и икономически, а не политически причини. Още по-сложно...