l Не съжалявам и днес, че не останах в Белгия

l Човек със способности и знания винаги може да се реализира зад граница, по-трудното е да се развиваш тук

С място в почетна Менделеева таблица до края на 2019 година за своите постижения в областта на химията ще бъдат отличени 118 млади учени от цял свят, точно колкото са елементите в периодичната система.

До този момент това световно признание от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC) са получили едва 31 млади изследователи, а сред тях вече има българско присъствие. Под номер 51 като химическия елемент антимон (Sb) фигурира доц. д-р Мария Спасова от Лабораторията “Биологично активни полимери” към Института по полимери – БАН, заради цялостния си принос в областта на научните изследвания.

Доцент Спасова впечатлява научната общност още със защитата на своята дисертация преди близо десет години, като нейният труд е сред шестте най-добри в света, а научните публикации в него са цитирани от чужди учени над 300 пъти.

- Доц. Спасова, какво означава за вас да получите световно признание от IUPAC наред с едва 118 ваши колеги от цял свят?

- Това е изключително постижение и осмисля работата ми като химик и като млад изследовател. Поощрява ме да продължавам напред, да се развивам и да работя в областта на химията.

- Допада ли ви, че в тази почетна Менделеева таблица фигурирате като химичния елемент антимон?

- Всъщност свързването на младите химици с даден елемент е съвсем случайно и става на произволен принцип. Така че дали е антимон или друг елемент, не е най-важното. Важното е, че съм сред тези млади учени, които изпълняват мисията и основните ценности на IUPAC и които са отличени и включени в тази периодична система.

- Ще разкажете ли повече за участието ви в създаването на апарат за нановлакна, които се използват в областта на съвременната медицина, включително и за лечение на рак?

- Постижението е на лабораторията, а самата тематика и конструирането на апарата са по идея на моя научен ръководител, член-кореспондент Илия Рашков. В дисертацията, която започнах да разработвам през 2003 г., това беше една от основните цели - да конструираме и създадем такъв апарат. С негова помощ получаваме материали от ново поколение, които са съставени от микро- и нановлакна. Апаратът може да се използва за получаване на материали, в които могат да се включат противотуморни лекарства.

И всъщност вече под формата на импланти тези материали могат да се поставят на мястото на отстранени тумори. Експерименти, които сме провели с опитни животни тип златисти хамстери, показаха, че локалното поставяне на имплантите в мястото на отстранения тумор води до увеличаване на средното време на преживяване на животните и намаляване на процента на метастазите.

- Какви други постижения имате в своята област?

- Моите постижения са в областта на дизайна и получаването на биосъвместими и биоразградими полимери и материали на тяхна основа. Те могат да намерят приложения както в биомедицината като покрития на рани или подложки за тъканно инженерство, така и за целите на селското стопанство и направата на защитни суперхидрофобни облекла.

- По какво работите сега?

- По получаването на ново поколение суперхидрофобни материали, които всъщност не само не се мокрят, но и възпрепятстват развитието и адхезирането на патогенни микроорганизми върху тях. Реалното приложение на тези материали би било в изработването на облекла, които се самопочистват. Върху тях не се задържат замърсявания, а при тяхното намокряне самите замърсявания се отделят заедно с водните капчици и така повърхността остава абсолютно суха. Такива разработки първоначално са правени за производството на защитни облекла за военните, но вече навлизат и за масова употреба. Вече има и такива спрейове, които са на основата на суперхидрофобни материали.

- Очаквахте ли, че ще направите такова силно впечатление на научната общност още с вашата дисертация?

- Бях изненадана, защото на церемонията бяха поканени само шест млади изследователи. От Източна Европа бях само аз, четирима колеги бяха от Америка и един от Швейцарския технически университет. Първото място спечели колега от Университета в Бостън, Сащ, който бе награден с 15 хил. евро.

Защитих докторската си степен през 2007 г. с пет публикации и резултатите в тях бяха много добре приети от международната научна общност, тъй като върху тях бяха забелязани над триста цитата. Тоест учени от цял свят са прочели моите разработки и впоследствие са ги цитирали в свои трудове.

- Кой е най-ласкавият комплимент, който сте получавали за работата си?

- След като бях отличена от IUPAC, ме потърсиха, за да ме поздравят хора, които не ме познават, но се радват на успеха ми. Учуди ме и останах доволна от факта, че дори от много столични училища ме поканиха да представя работата си и да запозная на достъпен език по-малките ученици с нещата, с които се занимавам. Това е най-големият комплимент за мен Смятам, че децата ще бъдат заинтригувани. Самата аз имам две деца. Големият ми син е във втори клас и с него си обясняваме някои неща, а благодарение на него виждам колко са любопитни днешните деца.

- Ще се радвате ли, ако вашите деца ви последват по пътя на науката?

- Ще се радвам, ако станат достойни хора и следват мечтите си. Нека работят това, което искат и което обичат.

- Самата вие наследили ли сте влечението към химията от някого в семейството ви?

- По-скоро инженерните науки са били влечение на баща ми, който е завършил Техническия университет, както и аз, само че друга специалност. Майка ми беше проектант. И двамата ме подкрепяха в моя избор и винаги са се гордели с постиженията ми.

- Кога разбрахте, че искате да се отдадете именно на тази наука?

- Още в училище, защото това беше един от любимите ми предмети. Тук е моментът да благодаря на моята учителка по химия от 73-то СОУ Цонка Радева. Впоследствие в университета се насочих към специалността "Неметални материали и конструкции", която ми беше по сърце. Един преподавател от катедрата - доц. Ф. Раденков, видя потенциал в мен и ми предложи да се явя на изпит и да запиша докторантура, насочи ме към съвместна такава с БАН, където още през 2003-2004 г. разполагаха с модерна апаратура. И така още при моето следване разбрах, че искам да се завимавам с това.

- Днес спомняте ли си първия си работен ден в БАН?

- Няма да забравя своето интервю с член-кореспондент Илия Рашков, който впоследствие стана мой ръководител. Надълго и нашироко той ме изпита, като провери моите знания не само по химия на полимерите, но също така и езиковите и компютърните ми умения. До последно се чудех дали този човек ще ме одобри. За щастие така и стана, за което съм му благодарна, а оттам насетне тръгна моето развитие в областта на полимерната химия.

- Някога замисляли ли сте се дали бихте могли да изберете за себе си друга професия?

- Засега - не. Дано не ми се наложи по финансови причини да го направя. Тъй като заплатите в този сектор са доста ниски. Харесвам и обичам това, което правя в момента.

- Всъщност преди време вие печелите стипендия за специализация от белгийското правителство, като така пред вас се открива възможност да останете за постоянно в Белгия. Защо избрахте да се завърнете и трудите у нас?

- Веднага след защитата на дисертацията ми получих тази възможност. В рамките на една година специализирах в една от най-добрите лаборатории в университета в Монс. Там има възможност да се работи по различни проекти и да се остане. Аз завърших моя проект и реших, че искам да се върна в България и да опитам да се реализирам у нас. Тук беше моето семейство, моите приятели, а и вече имах връзка с бъдещия ми съпруг, което предопредели решението ми. Любовта ме върна в България - тази към съпруга и семейството ми. Не съжалявам и днес. Смятам, че всеки човек със способности и знания винаги може да си позволи да продължи напред и да си намери реализация зад граница, по-трудно е обаче да се развиваш в България.

- В личен план коя е най-голямата награда, на която се радвате?

- Моето семейство и децата ми, които се надявам да науча на всичко, което знам, да ги науча да не лъжат, да помагат на другите, да обичат животните, защото ако се отнасят добре с тях, няма как да се отнасят зле и към хората и разбира се, да бъдат достойни личности.