• Императрица Цита скрива колекцията в трезор в Квебек и заповядва на синовете си да пазят век мълчание, за да минат 100 г. от смъртта на съпруга ѝ Карл I
• Едва миналата година внуците ѝ разбират за секретната мисия и решават да покажат на света Флорентинския диамант и другите бижута

В един дъждовен следобед. Около маса в банков трезор в Квебек няколко братовчеди със синя кръв отвориха стария кафяв кожен куфар на стотици години. Един по един разопаковаха пожълтялата с времето хартия. Скрити в нея се оказаха безценни семейни бижута, смятани за изгубени завинаги. Най-голямата изненада беше Флорентинският диамант, още ослепителен и огромен - 137,27 карата, за който се измисляха различни легенди. Бяха създадени и няколко филма, а колекционери даваха луди пари, за да се опитат да го намерят.

В продължение на десетилетия експерти по целия свят предполагаха, че огромният диамант е бил изгубен или откраднат. В същото време няколко души от семейството на Хабсбургите са знаели истината и са я пазели в дълбока тайна в продължение на повече от 100 години. Оказа се, че съкровището на династията всъщност никога не е изчезвало, а е било добре скрито в банковия трезор в Канада.

Когато императрица Цита бяга заедно с децата си по време на Втората световна война

решава да скрие семейните бижута в банката

Сред тях са не само Флорентинският диамант, но и инкрустиран с диаманти Орден на Златното руно, династичният символ на Хабсбургите.

Цита дълго време крие истината, докато един ден решава да съобщи на синовете си, но с едно условие. Тя разкрива на Роберт и Родолф къде е скрито съкровището, но изрично заповядва тази информация да остане в тайна до 100 години след смъртта на съпруга ѝ Карл I, който умира през 1922 г.

Така синовете на императрицата също пазят грижливо фамилната тайна и предават информацията за строго пазените бижута на своите наследници едва миналата година. Затова преди дни 64-годишният Карл фон Хабсбург-Лотринген, внук на Карл I, обясни, че всъщност диамантът и още 15 други исторически бижута на династията никога не са изчезвали, и то благодарение на изключително умната Цита.

Но какво принуждава императрицата да скрие така умело съкровището и да го пази десетилетия в тайна?

Всъщност Цита Бурбон-Пармска е италианка по рождение, от благороден, но не богат клон на Бурбоните. Тя е родена в провинция Лука. Баща ѝ, херцог Роберт I Пармски, който губи трона си през 1859 г. с обединението на Италия, има 24 деца от два брака. Цита е 17-ото и израства между Тоскана и Долна Австрия. От малка личало, че умът ѝ е остър като бръснач. Тя говорила няколко езика и е отгледана в строго католическа среда.

През 1911 г., на 19 години, се омъжва за ерцхерцог Карл Австрийски, наследник на трона след убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд - събитието, което дава началото на Първата световна война. Според всички сведения това е бил брак по любов. През 1916 г., след смъртта на император Франц Йосиф, Карл става император на Австрия и крал на Унгария, а

Цита, едва на 24 г., влиза в ролята на императрица

Тя управлява само две години - културна, политически проницателна, оказва влияние върху съпруга си до ранната му смърт през 1922 г.

Историческите хроники показват, че бракът на Цита и император Карл I е бил много щастлив. Със своята енергична личност и непоколебима воля тя подтиквала нерешителния си съпруг да взема решения. Като императрица имала политически значима позиция и го придружавала, тъй като той бил интелектуално по-нисш от нея, където и да отивал.

Влиянието ѝ върху политиката на Карл

може да се види ясно в аферата “Сикст”. Това е неуспешен опит на императора тайно да сключи мир чрез преговори със съюзниците при Първата световна война. Когато тази инициатива се провалила, Цита била очернена като предател от германските националисти заради произхода си от племето Бурбон.

Към края на войната и разпадането на Австро-Унгария семейството трябва да отиде в изгнание в Швейцария. Карл I и Цита успяват да спасят от витрина XIII в старата имперска съкровищница най-ценните им бижута. Придворният камерхер граф Берхтолд отива в императорската хазна в двореца “Хофбург” във Виена, където изважда съкровищата, които след това са транспортирани и депозирани в Швейцарската национална банка в Цюрих. Преместването на колекцията предизвиква фурор и национализация на имуществото на Хабсбургската династия. Не след дълго императорите са измамени от бивш финансов съветник, който краде много от съкровищата, включително историческата Перлена корона.

След ранната смърт на Карл I на 1 април 1922 г., когато е едва на 34 г.,

Цита поела ролята на защитник на династичните права на осемте си деца,

последното от които се родило след кончината на съпруга ѝ. Тя систематично обединила всички монархистки движения в Централна Европа и издигнала най-големия си син Ото като претендент за хабсбургския трон, активно го подкрепяла в политическите му амбиции, след като той навършил пълнолетие. Благодарение на авторитета си бившата императрица се превръща в централна фигура в семейството на Хабсбург-Лотарингия в трудните времена след загубата на короната.

Но времената не станали по-спокойни за семейството, тъй като императорската вдовица и децата ѝ по-късно били преследвани от националсоциалистите заради активната им ангажираност срещу режима на Хитлер. Малко преди домът им в изгнание в Белгия да бъде бомбардиран от германските Луфтвафе през май 1940 г.,

те успели да избягат в Канада през Франция и Португалия

В багажа им се намирали значителни части от културно и исторически важните семейни бижута, оцелели в хаоса на войната. Сред тях били лични вещи на императрица Мария-Терезия, кралица Мария-Антоанета и император Карл I.

Превръщането на скъпоценностите в пари било изключено за Цита, тъй като те били съществена част от семейната им история. Ето защо вдовицата на фона на преживяното от семейството ѝ преследване и бягство инструктирала наследниците си от съображения за сигурност да не информират обществеността за това, че Хабсбургската съкровищница се пази в банков трезор в Квебек.

През този период са изложени различни теории за съдбата на Флорентинския диамант и останалите бижута, включително тази, че е бил продаден от Хабсбургите и

нарязан на множество по-малки диаманти

Неговото очевидно мистериозно изчезване става обект на редица художествени произведения. Той е бил подарен от Франц Щефан от Лотарингия, велик херцог на Тоскана, на съпругата му ерцхерцогиня Мария-Терезия Австрийска. Така скъпоценният камък става собственост на Хабсбургите. Преди това е бил собственост на Медичите. (Виж повече на 22-а и 23-а стр.). Флорентинският бижутер Паоло Пенко пресъздава диаманта с кубичен цирконий в комплект въз основа на исторически записи и описания. Това копие е изложено в Палацо Медичи-Рикарди във Флоренция.

По време на Втората световна война Цита е заета с друго. Тя става влиятелен защитник на възстановяването на независимостта на Австрия, но след 1945 г. съсредоточава енергията си главно върху процеса на беатификация на покойния си съпруг. От началото на 60-те години на миналия век

живее уединено в католически дом за възрастни хора

в Цицерс, Швейцария. Дава множество интервюта, в които се оказва интересен свидетел на своето време. Мемоарите ѝ обаче дават много субективна и в някои отношения исторически изкривена картина, прославяйки я като войнствен защитник на претенциите на Хабсбургите.

Императрица Цита умира през 1989 г., а наследниците ѝ удържат на думата си и едва сега разкриват истината за Хабсбургската колекция и за първи път виждат съкровището. То не само предизвиква вълнение в аристократичните кръгове, но и разгорещени дебати за собствеността. За внука на императора Карл Хабсбург бижутата са частна собственост. Австрия обаче оспорва това. Вицеканцлерът Андреас Баблер вече обяви, че Финансовата прокуратура незабавно

ще разследва дали скъпоценностите принадлежат на Републиката

Ако случаят е такъв, той ще започне производство за възстановяването му.

И сега, след като векът на мълчанието е изтекъл и тайната бе разгадана, семейството възнамерява да изложи Флорентинския диамант и останалата част от съкровището в Канада като жест на благодарност към страната, която е приютила императрица Цита и децата ѝ по време на войната.