Баща му умира с една мечта в сърцето - да се завърне в родния Тибет, затова в негова памет художникът Тенцин Ригдол създава уникална инсталация "Нашата земя, нашият народ". Преодолявайки множество препятствия и дори рискувайки свободата си, той пренася от Шигатце в Тибет до Дхарамсала в Индия 20 тона пръст. Прекосява две граници и петдесет контролни пункта и изминава 2000 километра, за да сбъдне една мечта.

Около 200 хиляди тибетци днес живеят в изгнание. Напуснали родината още като деца или родени извън нея, те обаче я носят в сърцето си и най-съкровената им мечта е да се завърнат някой ден в нея. Мечта, която обаче за мнозина остава единствено фантазия, тъй като след окупацията през 1950 г. Тибет е просто автономен район в Китай. И въпреки че официално се води неконфликтна зона, за изгнаниците завръщането там би означавало преследване и дори смърт.

Затова и много от тях си отиват от този свят, без да видят родината. Така и бащата на художника и поета Тенцин Ригдол умира с неизпълнено желание. В негова памет синът му решава да сбъдне мечтата на хиляди други тибетци в изгнание. Взима от Тибет 20 тона пръст, минава през две граници и близо петдесет контролни пункта и ги пренася контрабандно до Дхарамсала, Индия, където е най-голямата тибетска общност в света. Именно там живее и ДалайЛама, който е само на 24 години, когато напуска Тибет през 1959 г.

Всъщност Тенцин Ригдол от години е популярен със своите стихове и картини. "Той е провокативен и известен съвременен тибетски художник - обяснява Таня Свечникова от "Приятели на Тибет в България", - който въпреки традиционното си образование в рисуването на танки, вгражда много съвремие в работите си и те са високо ценени на Запад."

Инсталацията, която прави в Дхарамсала, обаче е много повече от изкуство. Тя е мисия - възможност да даде на хората, избягали от Тибет, и на тибетците, родени извън пределите на страната, възможност да се докоснат до истинската си родина, до корените си. Самият Тенцин обяснява, че пренасянето на пръстта е символично, защото тя изминава същия път, който и много от изгнаниците - прекосява незаконно границата на Тибет, пътува нелегално, сблъсква се с всякакви проблеми, дори с трафиканти, за да стигне до Дхарамсала.

Идеята за този проект го завладява след смъртта на баща му, но осъществяването се оказва много трудно. Той обаче не се отказва, защото е воден от мисълта за всички хора, които не могат да се върнат в Тибет, защото - те или предците им - са избягали оттам. Затова Тенцин решава, че ако те не могат да отидат в Тибет, то Тибет може да дойде при тях.

"Вярвам, че всички тибетски имигранти, където и да живеят по света, не го чувстват напълно свой дом и дълбоко в себе си мечтаят някой ден да се завърнат в родината." - категоричен е творецът. Самият той е роден в Катманду, Непал, и живее в изгнание в Щатите. Родителите му бягат от Тибет още като деца, но завинаги го носят в сърцето си.

Колкото и вдъхновяващ да звучи проектът на младия художник, той се оказва изключително опасен. Тенцин не смее да сподели с мнозина за него, както и не иска да замесва никого, който в момента живее в Тибет, за да не му навлече неприятности и дори да го обрече на смърт. На помощ му се притича много близък приятел от детските години в Катманду. Роднини ги предупреждават, че в Непал има много шпиони, работещи за Китай, и е възможно да бъдат предадени. Затова мисията е тайна. Те самите нямат право да отидат на тибетска територия, затова намират посредник, който обещава да им докара 20 тона пръст. Не му разкриват за какво точно ще го използват, защото ако обяснят, че ще бъде занесен в най-голямото тибетско убежище - Дхарамсала, - никой няма да се съгласи да работи с тях. Седмици наред чакат камионът да стигне до Непал, но в крайна сметка китайските власти не разрешават изнасянето на пръстта. Затова екипът прибягва до услугите на контрабандисти. Заплащат сериозна цена и 170 чувала с пръст са пренесени през тайни горски пътеки.

Най-трудно е да стигнат до Катманду, а оттам следват повече от хиляда километра до Дхарамсала, където пръстта е разстлана на специална платформа и тибетците в изгнание са поканени да дойдат и да изживеят мечтата си да се докоснат до родната земя. На откриването се стичат хиляди хора, които не могат да скрият сълзите в очите си. Тенцин е приет от самия Далай Лама, който му казва, че е направил изключително добро дело.

Таня Свечникова от "Приятели на Тибет в България" разкрива: "Това е един необичаен артпроект, който за автора е и изкуство, и мисия, в изпълнение на бащина неосъществена мечта, но за мен, колкото и банално да звучи, е урок по патриотизъм и искрена, до наивност, човечност. Живеейки в реалност, когато пирамидата на човешките ценности е обърната с върха надолу, когато се е превърнало в норма да научаваме за контрабанда на цигари, на алкохол, на стоки, като за нещо напълно естествено, един тибетски художник влага енергия, средства, вяра и накрая молитви, за да докара пръст, земя от Тибет в Индия, за да я разстеле на нещо като импровизирана сцена, по която да стъпят и до която да се докоснат хиляди тибетци, живеещи в изгнание в Индия!"

Документалният филм за смелото му приключение "Донеси ми Тибет у дома" на тибетския режисьор в изгнание Тенцин Цетан Чокле бе представен на фестивала за документално кино Sofia Biting Docs.