Да изкачиш Еверест вече е станало толкова модерно и достъпно, че често към върха се отправят хора без достатъчно добра подготовка, просто с финансови възможности. Когато периодът и времето са благоприятни, нагоре се отправят понякога дори над сто души всеки ден. Това неизменно създава рискове както за алпинистите, така и за самия връх.

Сезонът за изкачване на Еверест е кратък. Най-благоприятен за това е месец май. Тогава в Хималаите се стичат хиляди ентусиасти, които чакат прозорец от благоприятно време, за да атакуват върха. Желаещите всяка година стават все повече и повече, и задръстванията нагоре не са метафора. А

задръстване при минус 40 градуса

и леден вятър

в “зоната на смъртта” обрича дори най-опитните алпинисти на огромен риск. Те са принудени да стоят и да изчакват тези, които с насмешка наричат “не алпинисти, а обикновени туристи”. Такива често блокират тесните участъци и пречат на подготвените да стигнат до върха. По данни на Summitsweb тази година на Еверест са се качили над 700 човека - извършени са около 470 изкачвания по традиционния южен маршрут и 240 по северния от Тибет.

Когато времето е благоприятно, има дни, в които нагоре се отправят над сто човека. Това обаче буди притеснения, защото според специалисти ще доведе и до множество проблеми –

повече рискове

по маршрута,

повече жертви,

намаляване на възможностите за най-добрите алпинисти в света, които изкачват самостоятелно и без кислород.

Този сезон те бяха ощетени и от новите правила, които бяха планирани. Някои искат всеки алпинист винаги да е придружаван от шерпи. Това предизвика много недоволство особено от страна на професионалните алпинисти, които изкачват сами. Именно заради новите правила българинът Атанас Скатов заяви, че не е успял да завърши планираната си експедиция тази година.

Факт е, че в последните години върха атакуват и много хора без достатъчно добра подготовка, просто с възможности да заплатят високи суми за професионална помощ. Комерсиалните експедиции към Еверест стават все повече и цените за покоряването на върха се вдигат.

Според алпиниста и консултант Алан Арнет повечето авантюристи заплащат около 30 - 45 хиляди долара за такси, разрешителни, застраховка, престой в базовия лагер, шерпи, храна, кислород. Но вече има и туристи, които не желаят да мислят за нищо и да поемат отговорност.

Те очакват друг да прецени и изчисли всичко и да свърши цялата работа.

Предлагат се

пакетни цени

за организатори, които поемат цялата логистика. Цените обаче стигат до 80 хиляди долара. Съществуват и компании, които предлагат специални ВИП експедиции срещу 100 - 130 хиляди долара на човек.

Именно заради много нови възможности върхът става по-достъпен, но това освен за самите алпинисти крие рискове и за запазването на маршрута.

Въпреки че има строги изисквания алпинистите да не оставят нищо след себе си, е изчислено, че по пътя към върха има над 100 тона боклуци. Тази година започна кампания за почистването им. В подобни акции участват само шерпи.

Но освен

оставащия боклук,

потокът от хора променя безвъзвратно Еверест, категорични са алпинисти. Люси Стаменова пише за Summitsweb: “Стъпалото на Хилъри вече е стълбище. През 1953 г. Хилъри и Тензинг преодоляват стъпалото на 8760 м, което после носи името на новозенландеца. То се е смятало за най-голямото препятствие по пътя към върха.

След земетресението през 2015 г. се заформи дискусия дали то още е там. Непалското правителство настоява, че стъпалото си съществува и дори съветва гидове и катерачи да не коментират много за него. Въпреки това обаче, то е коренно променено. В предишни години тълпата по него е

предизвиквала опашки и чакане часове наред,

тази година обаче катерачите просто са вървели по трийсетградусов наклон, в добре оформени стъпки от стотиците други хора.”

Някои настояват към върха да бъдат допускани само сериозни алпинисти, да бъде намален броят на изкачващите в група, дори да бъде създаден специален отдел, който да проверява всеки желаещ за наличие на опит, добро здравословно състояние и притежание на необходимата екипировка.