Един дребен филологически дискурс из българския език с неговото неизчерпаемо богатство:

На изток, в Странджа планина “тричат” кучета, уж за здраве. Това е което направиха хърватите с руснаците - тричане- под първоначално благия, но накрая вкиснат поглед на петфутовия богатир със страховитото име Медведев.

На запад, в шопското поле, казват, “Недей да тричавиш!” Под “тричавене” се разбира да произвеждаш словесни трици, да говориш нелепи и глупави неща.

В случая тричавенето се извърши от пропутински и рублофилни спортни и недотам спортни, може би по-скоро спорни, журналисти.

Тоест след тричането се натрупа една купчина от словесни трици. А аз пък, като заклет анти-имперски настроен противник на държавната политика прокарвана чрез спортовете, добавям във филологическа и журналистическа съкровищница на българския език следното: “Въпреки дебелите защитни ватенки и ушанките, сборните получиха една една изключително болезнена дзюба в задника!” Като под дзюба, подразбирам дузпа! Нищо лично.

А иначе -Слава на Украйна! - както обичат да казват хърватите.

Коментарът е от фейсбук