Постижението му е още по-впечатляващо, защото е без кислородна маска

Два месеца след като Анджей Баргел се спусна със ски от Еверест без кислород – подвиг, който светът прие като научна фантастика, сбъдната в реалността – името му отново започна да се появява в алпинистките среди. Причината е, че полякът вече работи върху следващия етап от своя амбициозен проект Hic Sunt Leones – многоетапна програма, чрез която цели да изкачи и да се спусне със ски от най-опасните и труднодостъпни върхове на планетата, без помощни средства и без кислород. Проектът, чието име в превод означава "Тук живеят лъвовете", е символ на неизследваното – на онези опасни бели петна по картата, където човек трябва да разчита единствено на уменията, тялото и характера си.

След успехите на К2 и Еверест Баргел намекна, че подготвя нова експедиция

за 2026 г., която може да го отведе на още един осемхилядник. Именно тези планове върнаха интереса към постижението му и превърнаха "старата новина" в отправна точка към нещо още по-амбициозно. Днес въпросът вече не е защо се връщаме към историята му, а как е възможно човек, покорил Еверест по най-опасния начин, да планира следващото си изкачване със същия хладен ум и научна подготовка.

В "зоната на смъртта" над осем хиляди метра въздухът е толкова оскъден, че дори най-малкото усилие натоварва тялото като спринт. Там лицето изтръпва, мисълта се забавя, а всяка стъпка тежи като последна. Мястото е известно с това, че не прощава грешки. Именно там, в ранните часове на 22 септември 2025 г., един човек щракна автоматите на ските си и се отправи надолу по най-опасната планина на света. Това бе полякът Анджей Баргел — човекът, който превърна невъзможното в направено.

Баргел достига върха на Еверест малко след три часа сутринта без кислородна маска, без фиксирани въжета, без помощен екип около себе си. Той стои на върха едва шест минути. Няма еуфория, няма сълзи, няма геройски речи. Само една мисъл: спускането тепърва започва. Вятърът е тих, но студът е такъв, че кожата се напуква при всяко движение. Нощта е кристално ясна, а теренът – заледен и стръмен. Въпреки това, без колебание, Анджей закопчава ските и поема надолу по склонове, по които дори най-опитните алпинисти слизат с трепет.

Историята му обаче не започва тук. Макар да е известен със свръхчовешките си постижения, Баргел никога не забравя откъде е тръгнал. Роден е в Сломники — малко, тихо полско градче, където зимите са дълги, а децата прекарват повече време навън, отколкото пред екраните. Баща му работи като зидар, а майка му — в местно училище. Нямат средства за скъпа екипировка, затова първите му ски са стари дървени дъски, които той сам си е поправял и омазнявал с домашни смеси.

Тези ограничени ресурси обаче изграждат у него неочаквано предимство: умението да импровизира и да се адаптира. Докато други деца се оплакват от липса на екипировка, Анджей прекарва часове в създаване на импровизирани тренировъчни съоръжения. Закрепва въжета между две дървета, за да тренира баланс, а зимно време се спуска по всяка скована от лед пътека, която може да намери. Семейството му невинаги разбира риска, към който се стреми, но винаги подкрепя мечтата му да бъде там горе.

Интересното е, че брат му Бартош — този, който по-късно управлява дроновете в експедициите — също израства като запален планинар. Двамата от малки се състезават кой ще се изкачи по-бързо на най-близкия хълм. Тези детски надпревари формират конкурентния, но и радостен дух на Баргел — дух, който не приема границите като нещо реално, а като нещо, което чака да бъде прескочено.

Детството му преминава в непрекъснато изследване на планинските пътеки, в каране на ски и в усещането, че там, високо горе, е неговото място.

В юношеските си години открива скиалпинизма –

спорт, който изисква нечовешка издръжливост, координация и психическа сила. Скоро става национален шампион, но състезанията не му стигат. Започва да гледа към по-високи, по-сурови и по-опасни върхове.

Първият му голям успех идва през 2018 г., когато светът научава името му, след като той се спуска със ски от К2 – най-трудната и смъртоносна планина на планетата. Това постижение му носи международно признание и уважение от страна на най-опитните алпинисти. Но за Баргел успехът на К2 е само началото. Истинската му мечта – спускане от Еверест – остава неизпълнена и дълго време изглежда почти фантастична.

Два пъти преди 2025 г. Баргел се опитва да постигне целта си.

През 2019 г. ураганен вятър над Еверест го

принуждава да се върне

от над 7900 метра. През 2022 г. аномални климатични условия внезапно затварят прозореца за атака, принуждавайки експедицията да прекрати опита. За много хора това би означавало край. За Баргел – начало на по-сериозна работа. Той анализира всеки провал като учен. Определя слабите звена, причините за опасностите, особеностите на маршрута, неподходящите климатични модели и собствените реакции на тялото му на екстремната височина.

Този внимателен, почти научен подход е това, което прави третия му опит успешен. Преди експедицията през 2025 г. Баргел прекарва месеци в тренировки на голяма надморска височина, живее в лагери на 4000 – 4500 метра, където тялото му постепенно се адаптира към липсата на кислород. Той тренира бягане, дълги ски преходи, алпинизъм, интервални натоварвания и специфични упражнения за стабилност.

Кардиото му е изпълнено с часове плавно качване на пулс и дълги сесии под 140 удара/мин, за да направи тялото му икономично в използването на кислорода. Всеки ден е копие на деня преди това – без почивки, без разсейване, без компромиси. Допълнително работи с физиолози, които следят нивата на хемоглобина, кръвното налягане, качеството на съня и адаптацията към хипоксия.

Тренировките за сила са също толкова важни, макар и по-различни от класическата фитнес рутина. Баргел трябва да поддържа тялото си леко, но стабилно. Неговата силова програма е фокусирана върху ядрото на тялото, защото балансът при ледени склонове и при спускане по неравни заледени повърхности е жизненоважен.

Гърбът и раменете му са тренирани да носят тежка раница с екипировка,

докато краката му са подготвени чрез сериозни натоварвания, имитиращи условията на стръмни планини. След години подобни тренировки тялото на Баргел става инструмент – острие, създадено за едно-единствено предназначение.

Една от най-малко познатите страни на Анджей Баргел е неговата философия за умствената подготовка. За разлика от много алпинисти, които поставят физическите тренировки на първо място, Баргел вярва, че умът е първият му и най-важен инструмент. Той често разказва, че най-тежките моменти в планината не са физическите, а тези, в които страхът се опитва да вземе контрол над съзнанието.

Затова Баргел използва методи, които напомнят на високоефективните практики в модерната психология: визуализация на най-лошия възможен сценарий, дишане, което контролира пулса, и специални техники за "замразяване" на емоциите при опасност. Той тренира да реагира без паника — качество, което му е спасило живота неведнъж. В дома си има навик да гаси лампите вечер и да се движи из помещенията почти на тъмно, симулирайки липсата на периферно зрение на голяма височина.

Прави упражнения за баланс върху нестабилни повърхности,

за да имитира усещането за хлъзгав, леден терен. Тези навици изглеждат странни за външен човек, но във височината именно те правят разликата между разумно решение и фатална грешка. Баргел често казва, че "страхът не трябва да изчезне — той трябва да бъде поставен под контрол". Това е философия, която звучи проста, но в реалност е изградена върху години дисциплина и самонаблюдение.

Малцина знаят, че Анджей Баргел работи редовно с полски и чуждестранни спортни лаборатории, които изучават адаптацията на човешкото тяло към височина. След успеха му на К2 редица университети проявяват интерес към неговата физиология — необичайно ниската му консумация на кислород, стабилната работа на сърцето при хипоксия и способността му да взема рационални решения при силен недостиг на въздух. По време на подготовката за Еверест той участва в тестове, които включват симулации в барокамери, измерване на кръвните газове и мониторинг на мозъчната активност при намалено кислородно налягане.

Данните показват, че тялото му реагира по-бавно на настъпване на височинна хипоксия — нещо, което му дава ценни минути в условия, където секунди могат да бъдат решаващи. Освен това Баргел е известен със способността си да увеличава "кислородната икономия" - да кара тялото си да работи при минимален разход на енергия. Това го отличава от повечето спортисти, които губят координация и умствена яснота дори на 5000 метра. Неговата физиология е толкова нестандартна, че част от изследванията са използвани за разработването на нови тренировъчни методики за планинска медицина и подготовка на спасителни екипи. Баргел дори участва в проекти, свързани с адаптацията на човешкото тяло към условия, подобни на тези на Марс, тъй като комбинацията от ниско налягане и физическо натоварване при неговите експедиции наподобява част от извънземните условия.

Той не е просто алпинист — той е ходещо доказателство за това докъде може да стигне човешкото тяло, когато бъде подготвено, наблюдавано и усъвършенствано с почти научна точност.

Самата експедиция до Еверест е организирана като военна операция.

Разузнаването на маршрута се извършва с дронове, управлявани от брат му Бартош, който в реално време следи промените в леда, лавинните участъци и цепките. Екипът анализира метeoданни с точност до минути, търсейки перфектния момент за атака. Баргел избира комбинация от маршрути, които позволяват най-чисто спускане, въпреки че някои от тях минават през терени, считани за твърде опасни за слизане със ски. Той знае, че трябва да се движи бързо, но премерено. Грешките на тази височина са фатални, а времето работи срещу него.

На сутринта след изкачването започва вторият етап от мисията му – спускането към базовия лагер. В началото снегът е твърд, почти леден, а склоновете стръмни. Баргел се движи като хирург – спокойно, точно, концентрирано. След часове каране достига лагер II, където решава да прекара нощта. Тъмнината би била смъртна присъда. На следващата сутрин се отправя към най-опасната част от маршрута – ледопада Кхумбу. Това е място, в което огромни ледени блокове могат да се срутят без предупреждение.

Място, което е отнело живота на стотици.

Баргел, вместо да го заобиколи, се спуска през него със ски. Това е най-напрегнатият момент от цялото пътуване, където всяко решение трябва да бъде безупречно.

Малко след 11 часа сутринта той влиза в базовия лагер. Уморен, измръзнал и почти напълно обезводнен, но жив. И с постижение, което никой преди него не е успявал да постигне.

Историята на Анджей Баргел е повече от рекорд. Тя е свидетелство за това как дисциплина, смелост и научно познание могат да издигнат човека там, където никой не е стъпвал. Той доказа, че границите на възможното са гъвкави и че човешкото тяло, когато бъде тренирано целенасочено, може да бъде преобразено до степен, в която дори най-смъртоносните среди стават преодолими.

Баргел продължава да тренира и вече намеква, че има още няколко идеи. Какво означава това, никой не знае. Но ако историята му досега показва нещо, то е, че щом Баргел насочи мислите си към някой връх — светът трябва да очаква още едно невъзможно постижение.