Честно казано, понякога съжалявам, че помня онова, което малцина все още помнят или са го забравили.

И ето един спомен:

Руска телевизия в Bg, задължителна, един ден в седмицата, лесна, заради близостта на езиците ни. Пропаганда от Москва за масите...

И една песен, изпята с мазен, сантиментален глас. Едва ли някой помни тази песен. Както и другата за Червения площад, върху който вали сняг и любовта с Наташа установява световния мир.

Руский мир...всъщност.

Ужасното е, че даже певецът сякаш е искрен. Не помня името му. Съветски шансон, руска тъга по убитите от грузинеца Сталин комунистически роби, похабени от неговия режим във войната с неговия приятел Хитлер. За онези, загиналите. Жал за войната, без да се разбират причините. Както е и сега. Жертвите на тази война между себеподобните. Тъгата. И след това "Хотят ли руские войну?..." Жертвите на тази отвратителна война, започнала с подялбата на Полша между двамата? Толкова ли е тъпо Човечеството? Май, толкова... Хотят ли руские?

Хотят...

*От фейсбук