Опасният рецидивист Владимир Пелов е избягал от затвора след нападение на надзиратели (Обновена)
Опасният рецидивист Владимир Пелов е един от затворниците, които са избягали от затвора днес следобяд, научи "24 часа". Той и друг лишен от свобода с малко име Радослав са нападнали надзирателите. Избягали са със сиво рено.
Владимир Пелов е от Ботевград. Веднага след бягството криминалистите са привикали за разпит най-близките му от града.
Най-известният рецидивист в Северозападна България Владимир Пелов влезе на 25 май 2016 г. в софийския затвор за 32 г. Наказанието е за дързък въоръжен грабеж на златарско ателие, отвличания, сред които и на дете, и стрелба по четирима полицаи в Ботевград.
Пелов е един от най-популярните бандити у нас. Той се прочу, когато бе приет с най-висок успех в специалността “Екология” в Софийския университет. Яви се на изпитите, докато излежаваше друга присъда от 15 г. за убийство на сараф. Вместо да миряса и да заляга над учебниците, щом се прибра в родния Ботевград, Пелов поднови престъпната си кариера.
Присъдата на Върховния касационен съд за грабежа на златарското ателие и другите престъпления е обявена на 5 май 2016 г.. Пелов я научава в следствения арест на бул. “Г. М. Димитров” , където е от 26 март. Там е по обвинение за убийство на двама братя в Ботевград. Екзекуцията им е извършена в центъра на града, на метри от ограбеното златарско ателие
В решението си
върховните
магистрати
обединяват две
присъди
Едната е 25 г. затвор за грабежа, съпроводен с отвличане на трима души и дете на 9 г., опит за убийство на четирима униформени и кражба на три коли. “Всички тези престъпления са извършени при условията на опасен рецидив”, пишат съдиите.
Отделно от това Пелов трябва да лежи още 6 г., 11 месеца и 12 дни. Това е остатък от наказанието, наложено му с предходни присъди. По тях е бил предсрочно освободен през 2010 г. Така общото наказание става 32 г.
Дръзкият грабеж на златни накити в размер на 51 590 лв. става на 27 август 2011 г. Пелов действа с приятеля си от затвора Димитър Иванчев-Шошора. От края на март 2007 до 6 ноември 2009 г. те делят спално помещение №1 в софийския затвор. Заедно са и в група №95.
Пелов е пуснат
предсрочно на
28 октомври
2010 г. и се
връща в
Ботевград
при родителите си, жена си и двете си деца - син и дъщеря. Намира си работа - охранител на земеделски комплекс.
Половин година преди него от затвора излиза и Шошора. Кога двамата са се уговорили да нападнат ателието, не е ясно. Две седмици след излизането на Пелов от затвора те се чуват по телефона.
Ударът е нанесен в 9,24 ч на 27 август 2011 г. Магазинът се намира на 2-ия етаж в търговския център на площада в Ботевград.
Нападението е заснето от 4 охранителни камери. На записите се виждат двама мъже с гумени маски. Единият е със светли дрехи, черна шапка и куртка. Другият - със светла платнена шапка тип “идиотка”, тъмен панталон и тениска и риза, преметната на раменете.
“Това е обир”, крещи бандитът с черната шапка. Насочва пистолет срещу златаря, който опитва да скрие част от бижутата. Блъска манекен и вика: “Помощ, ограбиха ме!”, Нападателят го удря с пистолета по главата и го дръпва от прозореца. Изтичва до щанда, грабва няколко табли с бижута и хуква навън. Другият блъска два щанда и също бяга.
Всичко става за по-малко от минута. Пред магазина бандитите са забелязани от цивилен катаджия, който ги подгонва. Обажда се и на тел. 112 и съобщава маршрута на бегълците.
В гонката се включват и 2-ма гардове, които пазят обект наблизо. Бандитите стигат до паркинг зад блока на бул. “България” 7, където шофьор на “Форд Галакси” тъкмо откача колана си и слиза. Маскираните отварят вратите, единият насочва пистолет срещу главата му и заповядва: “Карай”. Другият сяда отзад.
Колата потегля, но пътят е препречен от пикап. “Блъскай го и карай”, нарежда въоръженият. Шофьорът обаче спира. Полицаите са вече наблизо и грабителите изскачат от колата, като
част от плячката
им се разпилява
- 11 колиета, 51 чифта обици, гривна и 28 пръстена.
Двамата побягват към кръстовището на бул. “България” и ул. “17 ноември”, като изпускат още една табла с 9 колиета. Свиват в уличка зад блоковете 10, 12 и 14.
Там семейство товари чанти с буркани във форда си. Единият беглец опира пищова в гърба на мъжа и му нарежда да влезе в колата. Другият избутва жената и тя пада. Колата потегля с вдигнат капак. Двама полицаи ги настигат. За да ги спре, единият бандит се прицелва и стреля.
Улицата се оказва без изход и взетият за заложник шофьор спира. Свива се и прикрива с ръце главата си.
Бандидите бързат да излязат от купето. Единият стреля и хуква. В това време полицай се хвърля върху другия, сваля го на земята и го задържа. Това е Шошора, който пропява в ареста, макар и после да се отмята.
Другият се отскубва, след секунди обаче е изненадан от полицейски опел, но бързо се окопитва.
Пак стреля и побягва. Тогава отвлича поредна кола - “Фиат Пунто” с 3 врати, в която са семейство и 9-годишният им син. Нарежда на жената да слезе, а на мъжа да кара. Детето остава в колата. Пуска го след минути. Така Пелов успява да избяга и потъва вдън земя.
Той е заловен на 12 септември във вила в ботевградското с. Зелин, където живеят дядо му и глухонемият му вуйчо. На 17 януари 2013 г. е пуснат под домашен арест от съда, защото страда от глаукома. На 26 март 2016 г., обаче отново е арестуван - за двойно убийство.
Владимир Пелов е приет “Екология” в Софийския университет с оценка 5,88 през 2010 г. Пише по темата “Реализация на генетичната информация”.
Явява се, докато е в домашен отпуск от затвора в Кремиковци. По това време излежава 11 г. за убийство на сараф в Пловдив. През май 1997 г. той и Лазар Марков нападат сарафина Ганчо Караиванов пред дома му в Пловдив. Пребиват го с железен прът и изстрелват в гърба му 3 куршума, за да откраднат телефон и куфарче с 4700 германски марки. Полицията преследва Пелов 2 г.
“В килията прочетох много книги. Търся отговор за онова, което сторих, но не успявам да го открия. Имам добро семейство. Съпруга и две деца, които ме обичат. Никой от приятелите и съучениците ми няма подобна съдба", казва той в интервю за “24 часа” преди години.
Пелов е завършил техникума по ветеринарна техника в Костинброд. От малък имал слабост към дивите животни. Веднага след като завършил средно образование, кандидатствал ветеринарна медицина. Изпита в университета в Стара Загора издържал с отличен. Не му достигнал бал от дипломата за средно образование при крайното класиране и не го приели. “После влязох в казармата, а след това в затвора”, обяснява той.
Пелов стана център на внимание в медиите отново на 26 март 2016 г. - ден след двойното убийство на братята Цветан и Марко Петрови от Ботевград. Тогава лично премиерът Бойко Борисов съобщи, че заподозрян за престъплението е рецидивист, осъждан за убийство, който се намира под домашен арест за грабеж и чака потвърждение на 25-годишна присъда. Естествено, ставаше дума за Пелов.
Братята бяха разстреляни около 20 ч на 25 март в центъра на града. Оръжието на престъплението не беше намерено.
Пелов отрича да има нещо общо. “Никога не съм виждал тези хора. Нямам мотив”, каза той пред Софийския апелативен съд. И отново изтъква заболяването си от глаукома. “Та аз не виждам”, оправдава се пред магистратите той.
Очаквайте подробности!
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси