Легендарното крило пропуска фаталното пътуване до Враца, което ще се окаже последното за Георги Аспарухов и Никола Котков.

Животът е изящно изплетена паяжина от случайности и житейски обрати, които само за миг променят човешката съдба и я захвърлят в хаоса на небитието.

Точно един такъв миг на няколко разменени реплики и едно взето на момента решение спасяват живота на легендата на "Левски" Сашо Костов. И до днес той се просълзява при спомена за онзи съдбоносен разговор със съотборниците си Гунди и Котков, по време на който двамата велики футболисти отказват да го вземат със себе си за Враца и така го спасяват от огнения ад, взел животите на двама от най-обичаните български футболисти за всички времена. Тези дни Сашо Костов празнува 80-ия си юбилей. Дори сега той не обича да говори толкова за себе си, колкото за великите съотборници, с които се подвизаваше по терените и носеше радост на милиони българи.

Впрочем, провидението се намесва още на дербито "Левски" – ЦСКА. Аспарухов получава червен картон заради ритник срещу съперников играч. Така му се отваря възможност да приеме поканата, пристигнала от Враца за участие в приятелски мач. Домакините са поканили и Котков и двамата футболни герои вече се стягат да тръгват, когато към тях се приближава Сашо Костов и ги моли да го вземат със себе си.

"Бяха казали, че ще дадат парче плат за костюм и по 50 лева на участниците в приятелския мач. Щеше ми се да взема плата и парите и му казах на Гунди, че искам да тръгна с тях. Той вдига рамене и отвръща: "Не става, теб те няма в телеграмата". Качиха се в колата и повече не ги видях. Много тежко преживях смъртта им и никога не ги забравих. През всичките тези години се опитах да уча младите футболисти, че трябва да ценят историята на любимия си клуб. Само така се става голям футболист", категоричен е Александър Костов, когото всички познават просто като Сашо.

Той така и не успя да вдигне голям купон по случай осемдесетия си рожден ден. Вместо да посреща приятели у дома, той трябваше на два пъти да отиде на гробищата, за да изпрати своите бивши съотборници и приятели Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци.

"Понякога си мечтая да се върна назад в годините и отново да съм в компанията на момчетата. Ние не бяхме просто съотборници, ние бяхме семейство. И това ни правеше толкова велик колектив на терена, а хората пълнеха стадионите, за да ни видят на живо.

Сега футболът е друг, играта е съвсем различна, но не мисля, че е по-добре от времето, когато аз бях на терена", убеден е един от най-големите футболисти на "Левски" и националния отбор.

Заради тима от "Герена" Костов е принуден да прави жертви още в най-ранна детска възраст. Момчето иска да тренира футбол, но задължително трябва да отиде да се запише в школата на ЦСКА. В онези години действа крайно глупавата система на райониране в спорта и децата са длъжни да играят в точно определен отбор. Младият Александър обаче иска на всяка цена да облече "синята" фланелка и заради тази си волност е принуден да напусне училище за една година.

Упоритостта му е възнаградена и младокът е приет в школата на "Левски", а талантът и волята му се оказват напълно достатъчни за нахлуването му с гръм и трясък в титулярния състав.

Когато влиза в съблекалнята на "Герена", там тартори са играчи от ранга на Димитър Йорданов-Кукуша, Христо Илиев-Патрата, Боре Апостолов и други големи имена на "Левски".

"Големи играчи бяха, но ме приеха добре. А и аз не бях от момчетата, които ще се притеснят и ще гледат да се свият в ъгъла. Имаше си определени порядки и просто трябваше да ги следвам. Старите кучета играеха карти, а през това време аз лъсках обувките на Боре Апостолов. Минаха години и дойде времето някой да лъска моите бутонки. Традициите и уважението към по-възрастните и успелите много помагаше на футбола. Сега няма нищо подобно. Момчета играят два-три добри мача и започват да се величаят, че са номер 1", разказва 80-годишната "синя" легенда.

Веднъж щом успява да се наложи в първия състав, Сашо Костов ще се окаже изключително ценен приятел и непоправим зевзек. Две са смешните ситуации с негово участие, които се разказват в "синята" агитка и до днес. Навремето левскарите се питат един друг има ли кой да спре Георги Аспарухов да вкарва. Има, разбира се, и той е не някой железен защитник на ЦСКА, а съотборник на Гунди. "Сините" гостуват на "Апоел" в Израел и набързо им вкарват пет безответни гола. В разгара на мача Сашо Костов се доближава до страничната линия и извиква на Гунди да излиза, защото ще го сменят.

Звездата на тима от "Герена" се насочва към четвъртия съдия, а треньорът Кръстю Чакъров се чуди какви ги върши неговият нападател. Гунди разбира, че Костов се е пошегувал с него и с усмивка го предупреждава, че ще му го върне някой ден.

Ненадминатият шегаджия не се стряска и взима на подбив всеки един от тарторите в съблекалнята. Голям майтап пада с Димитър Йорданов-Кукуша.

Костов се обажда у тях и с преправен глас обявява, че е от водоснабдяване и предупреждава, че на другия ден колегите му спират водата за цял ден в блока на футболиста. Кукуша не губи време и с жена му пълнят кофи и туби, като не забравят да предупредят съседите. На другия ден водата си тече, а Димитър Йорданов разбира в съблекалнята, че е станал жертва на голям номер.

Паметен в историята на "Левски" ще остане и онази разгромна победа със 7:2 над ЦСКА на 17 ноември 1968 г. Три гола отбелязва Гунди, два пъти се разписва Янко Кирилов, а по един добавят Борислав Богданов и Сашо Костов. Последният се приближава към Цецо Атанасов от ЦСКА при 6:1 и му заръчва:

"Тичай до "Армията" да вземеш вашето табло, че на това вече няма къде да пишем головете. Именно младият Атанасов вкарва за крайното 7:2 и след това остава приятел с Костов.

Легендарното крило на "Левски" не остава в историята само със солените си шеги, а и с успехите си на терена. Със "синята" фланелка той изиграва невероятните 281 мача и отбелязва 65 гола. Играе и на две световни първенства в Чили (1962) и Англия (1966).