Как се става добър футболист ли? С много работа и после пак работа. Другите си отиваха по домовете, а аз оставах на терена. По едно време се усетя, че се е стъмнило, но и това не ме спираше да продължа с упражненията. И така всеки божи ден, но пак не се чувствах достатъчно подготвен", обичаше да се връща назад в спомените Петко Петков.

Великият футболист почина преди дни на 73-годишна възраст и потопи в мъка цяла Стара Загора.

Хиляди се стекоха

на погребението му,

защото Петков освен гениален футболист беше добър човек, съвестен приятел и изряден работник. Заради влошеното си здраве не успява да уважи коледната сбирка на ветераните на "Берое". Но събира сили да се яви на работното си място на 6 януари за първата тренировка на старозагорския тим. Не би и допуснал мисълта, че може да вземе болничен и да си остане у дома.

С подобна пословична съвестност

Петко Петков си спечели славата на може би най-великия играч на "Берое", изигравайки 442 мача и отбелязвайки невероятните 300 гола във всички турнири. Впечатляващата статистика обаче не може да замени спомените на хората, имали щастието с очите си да видят брилянтната игра на нападателя. Самият той с усмивка разказваше навремето, че никога не се е славел с особена бързина и може би заради това противниковите защитници често са го подценявали. Петков обаче притежаваше убийствен голов инстинкт и успяваше да предвиди какво ще се случи в наказателното поле на противника, за да нанесе решителния удар. Нищо чудно, че софийските грандове даваха мило и драго да го вземат в редиците си, но той остана верен на старозагорската идея. Веднъж обаче буквално е на косъм от трансфер в "Левски", но трагичната гибел на Гунди го осуетява. Но за това след малко.

Петко Петков започва бляскавата си футболна кариера в отбора гордост на пазарджишкото село Синитево. Много години по-късно местните хора

решават да кръстят стадиона на своя именит съселянин,

което го трогва до дъното на душата. След кратък гастрол по селските терени младокът отива в "Локо" (Септември), оттам се премества в тима на Акумулаторния завод, а след това започва миньорската му одисея.

Вземат го в "Родопа" (Смолян) и дори му предлагат да нахлупи миньорската каска, но той отказва, тъй като под земята се добива уранова руда. По-късно играе още за "Миньор" (Рудозем) и "Горубсо" (Мадан), където разкрива истинските си възможности. За тези си години бъдещата звезда на българския футбол пази топли спомени до сетния си дъх. Заплатата му стига 250 лева, което са много пари за онова време. Хората в градовете, през които минава, го обичат заради сърцатата игра и огромния хъс за победа. Невъзможно е подобен талант да си остане звезда за селските дербита и Христо Младенов решава да го вземе в "Берое".

Преди това обаче Петко Петков открива любовта, и то на най-невероятното място. Докато радва феновете в Рудозем, младият футболист

е запленен

от красотата

на състезателката по тенис на маса Илка. Уж младежкото увлечение се задълбочава до искрена любов и двамата се женят в Мадан. Интересното е, че на онзи щастлив за младоженците 29 октомври Петков и любимата му отиват сутринта да подпишат в гражданското, а няколко часа по-късно той излиза на терена и вкарва пет гола на "Арда".

Време е за по-голямо предизвикателство, а на родения в село Синитево талант буквално му се струва невъзможно да пробие в първия отбор на "Берое", колкото и да е впечатлявал с изпълненията си хората в миньорските градчета. На стадиона под Аязмото е съвсем друго. В състава блестят страхотни играчи начело с бъдещия носител на "Златната обувка" Петър Жеков. Но му проработва късметът. Жеков заминава за София и младокът е отлепен от резервната скамейка. Вкарва гол още при дебюта си и много бързо влиза в ролята на истинска голова машина.

Изглежда абсолютно невъзможно да се задържи за повече от един-два сезона в Стара Загора, където феновете много бързо го обикват. Емисари на "Левски" и ЦСКА са започнали да го оглеждат, но най-настоятелни са от ръководството на "Славия". Как ли не опитват "белите" да спечелят вниманието на талантливия нападател, но той не ще и да чуе за възможността да напусне "Берое". Ситуацията е на път да излезе от контрол, но скандалът е потушен от легендарния партизанин и след това генерал Делчо Делчев.

"Славистите" са принудени да отстъпят, но идва ред и на тима от "Герена" да си пробва късмета. Този път

натискът е

много по-силен

и в началото на 1971 г., изглежда, че трансферът на Петков в "Левски" е абсолютно сигурен. Основен двигател на операцията по привличането му е не кой да е, а вътрешният министър Ангел Солаков и неговата дума се слуша. През юни същата година обаче се случва едно от най-трагичните събития в историята на българския футбол, което осуетява и планирания трансфер. На път за Враца Георги Аспарухов и Никола Котков загиват в адска катастрофа, а на погребението според някои сведения се събират между 150 и 500 хиляди души.

Обичта на хората към двете футболни легенди стряскат властта и Тодор Живков взема главата на вътрешния си министър с мотива, че е позволил погребението на Гунди и Котков да се проведе точно по времето, когато в СССР погребват космонавтите, загинали при полета на "Съюз" 11. Със свалянето на Солаков е сложен край и на идеята Петко Петков да заиграе в "Левски".

За сметка на това десет години по-късно нападателят отива да играе в "Аустрия" (Виена), превръщайки се в

първия професионален футболист, излязъл да играе в чужбина

Австрийците просто няма как да не го вземат, след като по време на двубоите им с "Берое" в евротурнирите Петков им вкарва общо 7 гола! На австрийска земя 34-годишният играч не се посрамва и печели титлата и купата на страната. Много години по-късно австрийците се свързват с него, за да докажат, че не са го забравили. Толкова блестящ играч няма как да бъде забравен. Завинаги ще остане в паметта на българския футбол.