Традиция е провалилите се спортисти и треньори да бъдат пращани в трудови лагери.

Спортът винаги е обединявал и помирявал. Легендарни са случаите по време на Втората световна война, когато враждуващите страни спират огъня, за да изиграят едно приятелско мачле. В наши дни също има непримирими врагове, които са готови да заровят томахавката и да пренесат войната на футболния терен или на пистата.

Такъв е случаят с двете враждуващи държави на Корейския полуостров. Северна Корея изненадващо обяви намерение да прати свои спортисти на олимпиадата, организирана от вражеския Юг. Двата непримирими съседа дори започнаха преговори за уточняване на подробностите. Появи се идея страните да дефилират рамо до рамо по време на церемонията за откриването на игрите. Преговорите вървят и в момента и не се знае дали в последния момент лидерът на КНДР Ким Чен Ун няма да размисли, спирайки операцията за постепенното нормализиране на ситуацията в региона.

Светът се надява комунистическият вожд да приеме маслинената клонка, а някъде там, в севернокорейските си апартаментчета, неколцина спортисти горещо се молят благородната идея да се провали с гръм и трясък. Защото пратят ли ги на зимната олимпиада, животът им ще виси на косъм. От десетилетия насам в Северна Корея се следва стриктно традицията да бъдат наказвани строго провалилите се на големи международни състезания спортисти. В редки случаи наказаните така и не излизат от мините, в които са пратени да копаят въглища.

Точно заради тези истории сегашните спортни герои на комунистическия режим нямат никакво желание да пътуват за Южна Корея. Провалът им точно там ще бъде приет много по-тежко от управляващата върхушка. При предишни участия на КНДР на летни и зимни олимпиади най-жестоко са наказвани спортистите, които са загубили от представител на Южна Корея или на САЩ.

Така например състезателите от севернокорейския национален отбор по тенис на маса едва се спасяват от екзекуции, след като губят от южнокорейския тим по време на летните игри в Лондон. Жестоко го отнесе и треньорът на севернокорейския национален отбор по футбол Ким Йон Хун след световното в ЮАР. Преди началото на турнира Хун е награден заради постижението да класира отбора на световно след 34-годишна пауза. На африканска земя обаче играчите му ядат здрав пердах, записвайки и унизителна загуба с 0:7 от Португалия.

При завръщането на тима в КНДР треньорът е качен в кола, чиито врати се отварят само отвън, и моментално е командирован за неопределено време в концентрационен лагер. Същата е съдбата и на много други футболни национали, някои от които загиват от глад и мъчения. В комунистическата страна отдавна действа една и съща схема за компрометиране на спортистите, които не са постигнали очакваните резултати. По време на състезания в чужбина към всеки спортист е прикрепен по един служител на севернокорейските тайни служби. В случай на лош резултат на състезание въпросният агент сяда да пише донос за поверения му сънародник. След това на родна земя "провинилите" се са изправяни пред народен съд, където чуват в какво точно са обвинени. Най-често в докладите на спецслужбите пише, че националите са пиянствали в нощите преди състезанието и това им е струвало победата.

В редките случаи, когато севернокорейски спортист се качи на почетната стълбичка, той все пак получава награда от висшето държавно ръководство. Шампионите се сдобиват с апартамент, телевизор и хладилник Щастливците със сребърен или бронзов медал получават само хладилник и обилно количество хранителни провизии.

Готвените за големи състезания момчета и момичета живеят в специални общежития, където имат всички условия за тренировки и се радват на редовни закуска, обяд и вечеря.

Нещо, което е лукс в страната, която изнемогва от лошото си управление и международните икономически санкции. Все още нито един висш държавен чиновник от КНДР не е разкрил какви точно спортисти ще бъдат пратени на игрите в Пьончанг.

Със сигурност и набелязаните участници на започващата след броени дни олимпиада не са наясно дали наистина ще преминат може би най-строго охраняваната граница в света. Само можем да си представим какво им е на тези хора в момента.