Родословното дърво на поета е препълнено с известни хора

Родът, от който произлиза Христо Ботев, има много разклонения и в тях личат имената и на други бележити българи.

Най-известните роднини на поета, негови втори братовчеди, са братята Евлоги и Христо Георгиеви, известните търговци, с чиито пари е построен Софийският университет.

Тяхната баба и бабата на Ботев - Ана Нектариева, са сестри. Роднини на Ботев са и актьорът Сава Огнянов, Иван Евстратиев Гешов - министър-председател и министър на външните работи на България през 1911-1913 г., архимандрит Кирил Нектариев и др.

Пълно изследване на всички фамилии, свързани с името на поета и революционера, е направил Петър Чолов в книгата си “Родът на Христо Ботев”, издадена през 2000 г. от академичното издателство “Проф. Марин Дринов”.

Човек може буквално да се изгуби в гората от разклонения на

родовете в Карлово,

Сопот и Калофер,

които в един момент се събират в семейството на Петко Попатанасов Христов и Ана Нектариева, от които тръгва Ботевата фамилия.

Ана е сестра на архимандрит Кирил Нектариев - щедър и просветен църковен благодетел. А сестра им Мария, разклонява още повече родословното дърво. Внучка на Мария, също Мария, се омъжва за Найден Геров. Друга внучка, също кръстена на баба си Мария, става съпруга на Иван Евстратиев Гешов, който преди да стане премиер на България, е начело на Българското книжовно дружество, предшественик на БАН.

Трета внучка - и тя Мария, която близките наричали Мина, е майка на големия български актьор Сава Огнянов. Внуци на Мария Нектариева са и двамата братя Евлоги и Христо Георгиеви, за които вече стана дума.

И роднини на Петко Попатанасов създават семейства и фамилии, които също дават на България известни личности.

Петко има брат Гено. Неговата внучка Дода се омъжва за Коста Хараламбов,

който е братовчед

на Левски

А внукът на Гено - Иван, се омъжва за Стевана, която е братовчедка на Иван Вазов.

Но за да не се изгубим съвсем във фамилните дебри и родови разклонения, нека се върнем към Петко Попатанасов и Ана Нектариева.

Те раждат четири деца - един син и три дъщери. Първи е Ботьо, бащата на поета, следват сестрите му Харитина, Мария и Лала. За Мария не се знае почти нищо, Лала не се омъжва.

Девет деца раждат Ботьо Петков и жена му Иванка и нито едно от тях не успява да продължи рода. С изключение на най-големия - Христо, но и неговата клонка бързо изсъхва. Някаква прокоба ли е това над известния калоферски род, дал на България един от най-известните хора? Нека да проследим съдбата на наследниците на даскал Ботьо.

Както знаем, Христо Ботев се жени в Букурещ за Иванка. Тя бяга там от мъжа си Дончо Петков, от когото вече има син Димитър. Ражда на поета дъщеря, която той кръщава на майка си Иванка.

През 1906 г. Иванка Христова Ботева се омъжва за д-р Стоян Христов, но само няколко месеца по-късно умира 30-годишна. Така се прекъсва пряката кръвна връзка с Христо Ботев.

Ана Ботева Петкова през 1866 г. се омъжва за Христо Груев и в края на годината му ражда сина Тодор. Но умира още в началото на следващата 1867 г. След 5 години я последва и синът й.

Третото дете - Петко, е парализаран още на десетата си година. Не е можел да се движи и прекарва следващите 10 години до смъртта си в леглото, четейки книги.

Четвъртият - Стефан, роден през 1854 г., заминава 16-годишен да учи гимназия в чешкия град Табор. Там заболява от туберкулоза и се връща в родния Калофер.

После заминава в Букурещ при брат си и му помага в журналистическата работа. Само болестта му попречва да се качи на кораба “Радецки”. Завръща се в България през 1888 г. и прави неуспешен опит да излекува туберкулозата. Умира 36-годишен през 1890 г., без да създаде семейство.

Кратък живот имат и следващите (след Кирил Ботев) три деца в семейството: Тота, (1859), Генко, роден през 1861 г. и още един Генко, роден две години по-късно.

Едва 19-годишен, умира и последното дете - Боян Ботев, роден през 1866 г. 4 години учи в кадетското училище в Елисаветград в Русия, после се прехвърля във Военното училище в София.

Записва се доброволец в Сръбско-българската война и в боевете за Сливница на 7 ноември 1885 г. е тежко ранен с три куршума и два пъти прободен с щик. Три дни по-късно умира в София.

Погребан е в старите софийски гробища някъде около площад “Възраждане”. Според цитирани от Петър Чолов изследователи и до днес не се знае къде точно е гробът на Боян Ботев.

Най-дълголетен от наследниците на даскал Ботьо Петков е петото му дете и четвърти син - Кирил Ботев. Той доживява до цели 88 години! Има пълен с премеждия живот.

Едва на 16 г. става учител. Участва в четата на брат си Христо Ботев. След разбиването й е заловен от турците и осъден на 15 години затвор. Лежи обаче само две в крепостта Сен Жан д' Акър в Мала Азия.

Завършва Военното училище и специализира в кавалерийската школа в Сомюр, Франция, и Военната академия в Брюксел. Това го прави един от най-подготвените български офицери.

Участва в Сръбско-българската война и после заема различни военни длъжности.

През 1913 г. е

зам.-министър

на войната

Пенсионира се като генерал-лейтенант.

Когато е в кавалерийската школа в Брюксел през 1883 г., се жени за белгийката Мари Оли дьо Розиер. Те нямат свое дете и решават да осиновят момиче от Калофер. Момичето обаче е голямо и работата се проваля.

Тогава двамата осиновяват сина на сестрата на Мари Оли - Ноел Шарл. Той е прекръстен на Христо Кирилов Ботев и до 1920 г. е гвардейски офицер.

Жени се за Надежда Маркова и през 1921 г. им се ражда дъщеря, която кръщават на съпругата на Христо Ботев - Венета. Тя работи дълги години в института “Христо Ботев” и в Института по история на БАН.

Венета Ботева свързва живота си с д-р Боян Брънчев - лекар-гинеколог. Техен син е Боян Б. Брънчев, историк, който приема майчината си фамилия. Сега е председател на фондацията “Христо Ботев”. Но не е пряк наследник на поета Христо Ботев, защото кръвната връзка се е прекъснала още при осиновяването на белгийчето Ноел.