Престъпления се извършват едно след друго, а мярката “задържане под стража” не се налага адекватно

Човек ще си рече, че сякаш някои представители на правоохранителните органи са им съучастници. Защото, когато някой е обирал или грабил няколко пъти за една година и го пускат редовно – какво да се очаква от него да прави – да стане университетски преподавател?

Да хвърлим поглед само на последните дни.

Ето – Турчина и Плякания обраха 80 хил. лв. от чужденец. Преди това чрез насилие отнели кола, за да извършат обира. И това се случи само месец, след като ги пуснаха за обир на 60 хил. лв. в “Младост”. Това е четвъртото задържане на Турчина само за тази година. Само през февруари той бе задържан за извършването на

3 обира, и то

само за един ден.

Ударник!

Е, пуснаха го след седмица. След като е задържан за друг обир, го освобождават през август, но още същия месец го задържат заедно с Плякания за обира от 60 хил. в “Младост”. Поредица от подобни прояви имат и останалите двама съучастници в последния обир на 80 хил. лв. от чужденеца.

Бургазлията пък, който счупи ръката на полицай, е осъждан 13 пъти и има 38 криминални регистрации. И той си е ударник в професията. За да се стигне до счупената полицейска ръка, бургазлията Георги Воденичаров е нападнал и удрял същия ден жена. Почти веднага след това удрял друг мъж и тогава дошла полицията…

Ако хвърлим око и на други случаи от тази година, ще видим, че рецидивистите въобще не се поправят в затвора. Напротив – стават още по-брутални. Преди дни беше осъден 30-годишният Ангел Д. Той е нападнал, удрял и обрал две жени. А мъжът е многократно осъждан за нападения над жени. Престъплението е извършено съвсем скоро след пускането му от затвора за поредното престъпление.

Друг бургазлия рецидивист - Стефан Стоянов, в края на август беше осъден за нападение, побой и обир на жена. Случаи колкото искаш.

Какви са изводите? За съжаление, доста очевидни. В големия брой случаи наказанието лишаване от свобода не поправя рецидивистите, извършители на брутални престъпления, а

ги прави още

по-закоравели

престъпници

Като се съберат хора с престъпни наклонности на едно място, те си създават и затвърждават престъпни ценности. Решението е да има изолация на такива престъпници в самостоятелни килии и да имат достъп до специални предавания, излъчвани на евтин монитор, с които да им се въздейства. Това не е толкова скъпо начинание, но изисква, като се строят нови затвори или като се ремонтират стари, да се подхожда по друг начин. При изолация наказанието е по-тежко и поради това може да не е толкова дълго.

Осъденият няма

да изперка,

защото ще гледа специално подбраните предавания, което в немалка степен замества социалния контакт. Естествено, необходимо е веднъж седмично да беседва с психотерапевт. Това също не е прекомерно скъпо. Общото събиране на затворници трябва да е под стриктен контрол и да е или при работа, или при образоване на затворниците.

Вторият извод, който се вижда, е, че не се налага адекватно мярката “задържане под стража”. НПК определено изисква тази мярка, когато извършеното престъпление се наказва със затвор и едновременно с това съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. И какво става – престъпленията се извършват едно след друго, но твърде често съдът пуска извършителите. НПК изрично указва, че реална опасност от извършване на престъпление е налице например в случая, когато престъплението е извършено повторно или е при условията на опасен рецидив. Какво да се направи – ами да се прилага стриктно законът. И

да се проверява

с независими

експерти дали

обвиняемите са

болни,

когато точно при определяне на мярката им за неотклонение се разболяват сериозно.

Естествено, най-важното е децата да получат добро образование и да не се стимулират с помощи родители, които не се грижат за децата си. Неходенето на училище е най-очевидната, но само една от формите на липса на грижа за детето. Тук вече опираме до наложителни законодателни промени. Все пак нека отбележим, че комбинираните усилия на държавните органи постигнаха връщането на доста деца на училище. Което като първа стъпка е добре.