Без човешки жертви и пострадали приключи гасенето в Кресненското дефиле

До 5 г. затвор за говедаря виновник

Щетите, които нанесе огромният пожар в района на селата Ощава, Сенокос, Влахи, Стара Кресна и Мечкул, са огромни. Тепърва ще се прави оценка освен на разходите, които държавата направи за шестте дни, докато бе потушаван, така и за нанесените вреди на природата.

Зловещият огън тръгна миналия четвъртък около 14 ч в района на с. Мечкул. Часове по-късно вече обхвана десетки декари предимно иглолистни гори. Докато по 600 души на ден и два хеликоптера се бореха с пламъците в труднодостъпния терен, се

наложи евакуация на жителите на три села,

заради задимяване бе спирано движението по пътя за Гърция в Кресненското дефиле, преустановявано бе и движението на влаковете в района. Тунелът на Е-79 дни наред бе със спрян ток, без електричество бяха и околните села. Изгоряха 6 къщи, домашни животни, но благодарение на усилията на огнеборците, военните, горските до пострадали хора не се стигна. Косвените щети за живеещите в селата хора са огромни и трудно могат да бъдат остойностени.

По последна информация изпепелени са над 18 хил. дка, като това е най-големият пожар от много години насам.

"Това е истинска екокатастрофа. Поне една година ще разчистваме терена, преди да започнем ново залесяване. Загубите по първоначална информация са около 15 млн. лв. Районът ще има хубава гора след 50 г.", каза директорът на Югозападното държавно предприятие инж. Дамян Дамянов. Емилиян Стойнов от Фонда за дивата флора и фауна пък, който се занимава с разселване на лешояди в района на Кресненското дефиле, допълни, че няма щети по защитения вид птица. Най-засегнати обаче са били наземните животни и най-вече костенурките. "Дефилето е мястото с най-голяма концентрация на костенурки, които са и най-уязвими при пожар. Те, както се движат бавно, така и се размножават и нарастват бавно. Една средно голяма костенурка достига размера си за 15-20 г. Толкова време е необходимо, за да се възстанови популацията", допълни Стойнов.

Природозащитникът Андрей Ралев е благодарен на огнеборците, военните и горските, които са участвали в потушаването на пожара, защото не е допуснато той да достигне до най-ценната част от Пирин - Националния парк, резерват "Тисата" и Кресненското дефиле.

"Най-ценното е спасено

Загубите са от залесените изкуствено гори от бор. Може би трябва да се мисли терените да се залесят с широколистни гори, които са по-устойчиви. Не е добре в ниската част на планината, където влагата е малко, да се залесява с иглолистни видове, които стават много сухи, смолисти и горят силно", допълни Ралев, който бе на мястото на пожара край с. Влахи.

"Гледах по телевизията екозащитници. Досега не си позволявах да говоря по темата. Никой не дойде да ни помогне от тях. Беше добре да бъдат тук, да ни посъветват къде има лешояди, къде да заграждаме огньовете повече.

Това е личната ми забележка като ръководител на МВР", каза вътрешният министър Валентин Радев, който оглави кризисния щаб и бе на мястото от първия до последния ден. От своя страна природозащитниците твърдят, че са предлагали да участват в гасенето като доброволци, но били връщани с обяснението, че теренът е много труден, с голям риск и само добре подготвени хора могат да участват. "Не може на своя глава да тръгнем и да гасим без координация с кризисния щаб. Наш колега 4 дни не успя да се свърже по телефона с горския шеф", каза Андрей Ралев, въпреки че наш репортер редовно пък се свързваше по телефона през дните на пожара с директора на ЮЗДП, който също бе денонощно на терен.

Само за дни прокуратурата и полицията

разкриха автора на неумишления палеж

Оказа се, че 30-годишният Костадин Митев работи от март т.г. за екоорганизацията “Фонд за дивата флора и фауна”. "Наехме го, защото преди това е пасял други стада и са били доволни от него. Грижеше се за стадото от рядката порода “късорого родопско говедо”. Плащахме му нормална заплата за тази работа, не е мизерствал", каза ръководителят на организацията Емилиян Стоънов. Допълни, че първо говедарят отричал да е автор на палежа, но после си признал. Според събраните данни от разследването във фаталния четвъртък говедата били ваксинирани, а след това пастирът, който е от ромски произход, ги извел на водопой край малък водоем до с. Мечкул. Запалил цигара, но видял, че животните се разделили на две. Изплашен да не ги изгуби,

хвърлил неизгасената цигара

и хукнал да ги гони. След 15 минути видял, че мястото гори. Опитал се сам да гаси, но не успял и тогава се обадил на кмета на с. Брежани Благой Стефанов, когото познавал, защото преди време пасял негови животни. Не му признал обаче, че огънят е пламнал от неговата цигара. Първоначално циганинът отричал да е запалил тревите, но после направил самопризнания.

“Голямо браво за полицията и прокуратурата, които стигнаха бързо до извършителя. Такива престъпления като

палежите се разкриват трудно,

защото не оставят улики. Този път обаче успяхме да разкрием престъплението. Повдигнато е обвинение срещу мъжа за причинен палеж по непредпазливост, от който са настъпили големи материални щети", каза говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова.

Държавното обвинение е проверило всякакви версии за причините за огромния пожар. "Гръмовете, които някои хора са чули и са видели волтова дъга, са пукоти от статично електричество от далекопровод, които се получават при рязка промяна в температурата. Тоест. станали са, след като вече е избухнал пожарът", каза районният прокурор на Благоевград Борислав Ковачки.

Законът предвижда до 5 г. затвор за неумишлен пожар. Митев има присъда за кражба отпреди 6 г., но е реабилитиран. Живеел в обора заедно с жена си, няма деца. Родителите му живеят в с. Брежани. "Докато беше при мен на работа, не е имал някакви провинения. Доволен съм от него. Обади ми се в деня на пожара, за да ми каже, че гори районът, оттам аз сигнализирах на другия колега и на тел. 112", каза кметът на Брежани Благой Стефанов.