Това ще е дълго, ама няма как...

Преди две години бях във Флоренция и за два дни освен всичко разгледах съдържимото в галерия "Уфици" ( действа като шут в корема), двореца на Медичите, Баптистерия, Дуомото (Катедралата) и сбъднах още една детска мечта - видях отблизо аритектурното чудо на Брунелески и се качих на върха на построения от него купол, си дадох за пореден път ясно сметка, че какъвто и да е реален културен напредък може да бъде реално започнат и завършен само и единствено от богати хора.

Така например Венеция натрупва голяма част от богатството си, като продава на турците текстил, произведен от флорентинците, който се славел с изключителната дълготрайност на цветовете. За наличието на това качество, обаче, била нужна стипца (калиево-алуминиев дисулфат), която флорентинците купуват от... османците и техните находища в Анатолия.

През 1460 г. Джовани д'Кастро открива стипца в Толфа, Италия.

И познайте #КОЙ получава монопола за това? Да, банкерската фамилия на Медичите, които не просто колекционират изкуство от Античността, но и финансират почти всички големи художници в западната част на Европа в трите века между 15-ти и 17-ти век.

Та изводът е, че е много важно какви са и как разсъждават богатите в едно общество.

В това отношение през нашето Възраждане имаме истински късмет с част от богатите ни, които проумяват едни работи, дето се простират отвъд собствения им живот. Впрочем, братята Христо и Евлоги Георгиеви са били ненавиждани от хъшовете...