Минавам вчера някъде към осем и половина вечерта през градинката пред църквата в долната част на софийския квартал Лозенец и се радвам как е пълно с хора, насядали и налягали по одеяла, докато си лафят, хапват и пийват.

- Ееей, цивилизация! - викам си на ум. - Културна работа!

Деца играят футбол, като ползват за врати дървета из цялата градинка и ме пращат в спомени за моето детство.

И докато гледам едно хлапе на не повече от 10 години как умело разминава вече трима, чувам баща, седнал до друг баща на пейката, потънали в люспи от слънчогледови семки и поне три празни двулитрови бирени бутилки, да вика на сина си:

- Ма какво го бавиш, бе?! Какво го бавиш?! Да не е некоя тревичка, бе?! Ми ритни го, ама му вземи топката!!! Няма да умре!

И после агресия в училище имало и е голяма новина...

Агресията е навсякъде другаде и затова я има и в училище.