София не е като другите европейски столици. Не, че и там не се случват интересни неща, но тук се случват и шантави.

Вървя днес сутринта към училище и минавам през Паметника на незнайния войн. Пред Вечния огън трима японски туристи, от които жената, цялата облечена в цветя (с цветен десен на блузата и панталоните) се поклони три пъти със събрани пред гърдите длани, явно по стара шинтоистка традиция.

Викам си, пак добре, че не си запали цигара, че и това съм виждал от един господин с анцуг през 2011-та...

Продължавам надолу по "Раковска" и срещу мен върви нисък, силно мургав (не, не е некоректно да кажа, че е възсмугъл – все някак искам да го опиша, а това намирам за интересно в създаването на образа!), не изглеждащ точно чист, но не и мръсен като клошар, с чисти обувки, спретнат вид, подстриган, със светли дънки и тениска с цветовете на руското знаме. Дотук нищо кой знае какво. Обаче под лицето на господина се мъдри Вовата Путин в американски план (Oh, the irony! – така се нарича онзи кадър, в който хваща човек от коленете или малко под тях нагоре), който обема цялата предна част на тениската и показва среден пръст на минувачите.

По време на часовете говорим за това, че макар комунистическата историография дда твърди, че СССР влиза във Втората световна война на днешния ден през 1941 г., то историческата истина е, че това се случва на 17 септември 1939 г., когато СССР нахлува в Полша, следвайки Пакта за ненападение "Рибентроп-Молотов", който прави Хитлер и СТалин съюзници. И логично продължавам за Втората световна, като обсъждаме и Финландската война, както и човекоядството на обсадените в Ленинград, които са оставени там по изричното настояване на Сталин.

Часовете са били интересни, зареден съм с оптимизъм за бъдещето на България, когато слушам колко са умни учениците ми и поради това на връщане си мисля какви нови неща могат да направят часовете още по-яки...

От тези мои размисли ме изважда семейство македонци пред Народната банка, които говорят бързо и на висок глас, явно много весели и превъзбудени. Родителите са на около 45-50, а децата са си вече мъже на по 20-22 години.

Докато ме задминават, виждам майката да стиска с особена грижа някакви книжа. На единствената страница, която мога да видя, пише с големи букви "Удостоверение за български произход". Щастливи обсъждаха какво могат да видят, преди да се върнат "во Скопие".

Усмихнах се, защото още някой е разбрал, че да си български гражданин означава освен всичко друго и да си член на ЕС.

После видях зад Царския дворец голяма група деца на по 9-10 години да рисуват, като техните учители ги бяха оставили да рисуват в каквато поза изберат. И по тая причина момче и момиче лежаха на асфалта и щастливо рисуваха портрета, зададен от учителите.

Накрая срещнах мой познат, който е толкова умен, ерудиран и благ, че сякаш не е от този свят. И малко му завидях, че докосвайки други светове, понякога напълно забравя за този. Но пък обсъдихме колко прекрасно миришат липите и как сега скоро черешите ще свършат...

#СофияОбичамТе

*Емил Джасим във фейсбук