Ако референдумът успее, ще бъде президент и лидер на партия, която държи мнозинство в парламента

Ердоган може да получи неограничена власт до 2029 г., ако предлаганите от него 18 промени в конституцията и въвеждане на президентска република бъдат подкрепени на референдума на 16 април.

Текстовете получиха крехко мнозинство от 9 гласа в парламента. Новата система ще заработи от 2019 г., когато има президентски избори. Според нея Ердоган може да се кандидатира за президент за два мандата - през 2019 и 2024 г. Може да се върне начело и на Партията на справедливостта и развитието, която държи мнозинството в парламента, тъй според проекта държавният глава може да е партиен член.

Конституционните поправки сериозно разширяват правомощията на президента - той ще назначава правителството и ще бъде подпомаган от вицепрезиденти. В Турция няма да има премиер. Парламентът повече няма да контролира министрите и да иска вот на недоверие. Броят на депутатите ще бъде увеличен от 550 до 600. Въвежда се процедура по импийчмънт на президента от парламента. Отменят се военните съдилища. Президентът ще може да номинира 4-ма от 13 съдии във Висшия върховен съд.

Ердоган започна да търси подкрепа сред гражданите и чрез социалните мрежи, макар че преди това ги е наричал заплаха за обществото и механизъм за тиражиране на лъжи. Акаунтът на президента в туитър има 10 млн. последователи.

В името на успешния референдум Ердоган потърси подкрепата и на турците извън Турция, които започнаха да гласуват преди 16 април. Свръхактивната кампания в чужбина доведе до скандал с холандското правителство, което, след като провали пропагандните мероприятия в Холандия, бе обвинено от Ердоган в нацизъм и "за клането на босненски мюсюлмани в Сребреница през 1995 г.".

Според "Зюддойче цайтунг" в Германия е започнало разследване срещу 20 души, заподозрени като шпиони на Ердоган. Сътрудници на спецслужбите и на Турския ислямски съюз следели 500 училища и привърженици на Фетхула Гюлен.

Турция назначи в Дианета, държавното ведомство за религиозни услуги на турските общини от диаспората, имами с ислямистки възгледи и редица европейски правителства започнаха да преразглеждат споразуменията, позволяващи на духовниците да преподават в училищата, да проповядват в джамиите и в затворите. Днес тези имами са сред най-горещите привърженици на конституционната промяна.

В седмиците преди референдума Ердоган втвърди още повече антиевропейската си риторика и заплаши с референдум за членството на Турция в ЕС. Той заяви, че в очите на милиарди хора "Европа днес не е център на демокрация, права и свободи на човека, а едно от проявленията на гнет, насилие и нацизъм".

"Необходими са немалко усилия, за да бъдат обвинени европейските правителства в неуважение към демокрацията, правата на човека и свободите, когато 134 000 души в Турция са били уволнени, между които 7300 учени и 4300 съдии и прокурори, за 9 месеца след неуспелия преврат. Около 231 журналисти са в затворите, 149 медии са затворени или с променена собственост, 95 500 души са задържани и 47 600 - арестувани, в условията на извънредното положение, пише в. "Гардиън".

Референдумът в Турция се провежда в условията на извънредно положение, въведено миналото лято след неуспешния опит за преврат, в който бяха убити около 250 души и ранени 1400.

Според в. "Гардиън" референдумът може да сложи край на малкото останала демокрация в страната. Създадена през 1946., тя се разрушава със затвори и заплахи. В Турция е имало военни преврати, но сегашното преструктуриране и чистка изглеждат много по-радикални. Политическите партии трудно комуникират посланията си. Техните медии са превзети или затворени, а тв водещ, който каза, че ще гласува с "не" на референдума, бе уволнен незабавно.

Формациите разполагат с различно телевизионно време. Ердоган и управляващата Партия на справедливостта и развитието са получили 4111 минути в ефир до 30 март т.г. за разлика от опонента им - Републиканската народна партия, получила 25 процента от гласовете на последните избори, която е разполагала с 216 минути тв време, и прокюрдската Народна демократична партия, получила една минута. 12 от нейните 59 депутати са в затвора и ги очакват дълги преговори.

Полицията и местните чиновници отказват разрешения за митинги на опозицията и крият знамена, банери и плакати, които агитират с "не" на президентската република. Кюрдският вот в миналото е бил разделен, като консервативните кюрди подкрепят ислямистка програма на управляващата Партия на справедливостта и развитието, а други стоят зад партии, които предлагат възможност за по-голяма автономия. В навечерието на референдума Ердоган се опита да спечели сърцето на кюрдите. Той се появи в Диарбекир, неофициалната столица на това малцинство и крепост на прокюрдската Народна демократична партия.

"Както не можем да си представим Турция без Истанбул, Измир, Трабзон, Анталия и Ерзурум, така не можем да си я представим и без Диарбекир", каза Ердоган пред 10 000 души при най-строги мерки за сигурност. Посещението на президента в района стана година след като той изпрати войски в кюрдските градове, за да атакува Кюрдската работническа партия (ПКК) и да използва извънредното положение, за да унищожи прокюрдската Народна демократична партия (ХДП).

В същото време лидерът на ХДП Селахатин Демирташ е в затвора заедно с 12 свои депутати. Според в. "Файненшъл таймс" митингът в Диарбекир показва как Ердоган се опитва да привлече кюрдите на своя страна, като балансира унищожаването на политическия си враг Демирташ с обещанието за просперитет и мир, ако кюрдите го подкрепят.

Въпреки кампанията на Ердоган проучване на общественото мнение в навечерието на референдума показа, че избирателите са разделени наполовина и дори противниците му имат малка преднина. Но дори опонентите на Ердоган очакват убедително мнозинство за създаването на новата авторитарна система, която ще сложи край на модерната светска държава, създадена от Кемал Ататюрк

Какъвто е да бъде резултатът от референдума, Турция ще остане дълбоко разединена политически, етнически и сектантски. Кюрдското въстание не е завършило и ще търси подкрепа от двете кюрдски области в Сирия и Ирак.

Стратегията на Ердоган за демонизиране на всички противници като предатели и терористи превръща Турция в небезопасно място. Като се има предвид опитът за преврат през 2016 г., не е изключено недоволните противници и привърженици на Ердоган да започнат вълнения.