Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не ме е страх от конкурс за моето място, това ще ме бетонира за още 5 години Проф. Божидар Димитров не се страхува от конкурс за поста му директор на НИМ.

В музея има пари и за разкопки, и за откупки, категоричен е директорът на НИМ

"Не ме е страх от конкурс за мястото ми като директор на Националния исторически музей. Ще го спечеля и това ще ме бетонира за поста още за пет години. Право на новия министър е да взема такива управленски решения. Нямам притеснения, чакам условията на конкурса".

Това каза проф. Божидар Димитров по повод заявлението на новия министър на културата в служебния кабинет - Рашко Младенов, че ще обяви конкурс за поста му.

"Аз изпълнявам тази длъжност от 2011 г. въз основа на точката и алинеята "до провеждане на конкурс", а в закона няма срок кога ще се обяви този конкурс. Значи не съм нарушил никакви правила. Ще се явя, ще го спечеля и ще получавам и пенсия, и заплата, ако междувременно се пенсионирам", заяви известният историк.

"Какво са конкурсите? Те са или политически за определено лице, или честни. Явяваме се с една писмена работа. Всеки може да препише правилника на Лувъра и да се представи блестящо на хартия. Друго е действителността и как кандидатът за поста ще изпълни тези си идеи и обещания.

Ето последният пример - падна покривът на Националната библиотека. Едва не уби човек! Да не мислите, че покрива на НИМ не тече? Тече и тежи от снежните натрупвания от години. Ама не пада, защото пращам трима работници с някой лев отгоре над заплатите и с една бутилка за сгряване и те разчистват така, че снежинка не остава. И няма срутвания... И няма течове... Ама нещата трябва да се познават отвътре", категоричен е проф. Димитров. 

Той се похвали, че е имал възможност да вдигне заплатите на служителите  в музея три пъти тази година - уредниците му са с 900 лева, специалистите стигат 1500 и отгоре. Има пари за разкопки и откупки.  Наскоро в колекцията на НИМ е постъпила ценно евангелие и огърлица от злато и сребро от шести век. Издават се и книги за най-ценните колекции, за възстановените войнишки паметници - всичко това носи на музея не само престиж, но и приходи.