Сагата с имотите на ЦСКА продължава с пълна сила от 10 ноември насам. Последно правителството ги прати като апортна вноска към “Национална спортна база”, чийто принципал е министерството на спорта. Но точно как стадионът става държавен, е отдавна забравен факт.

“На следващия ден от обединението отидохме на стадиона си. Там войници с автомати не ни пуснаха да влезем. И всичко приключи”, свидетелства играчът на “Чавдар” Асен Павлов в своите спомени, които публикува веднага след промените.
Той съвсем не е случаен човек. Това е синът на комунистическия регент на цар Симеон II
Тодор Павлов. Бъдещ член на ЦК на БКП, председател на БАН и народен представител. Завършва образованието си в Москва, като става професор по диалектически материализъм.

Самият Асен Павлов е един от най-добрите ни футболисти, като дълги години е един от основните играчи на “Шипка”. По-късно е шеф на федерацията по хокей, както и деятел на БСФС.

Споменът е от 6 май 1948 г. ден, след като “Чавдар” се слива със “Септември”, за да се появи “Септември при ЦДВ”, предшественикът на ЦСКА. Дори в този момент и стадионът носи името на легендарния партизански отряд.

“Това бе най-голямата ни грешка. Обединението със “Септември”. Така се затриха корените окончателно корените на АС-23 и “Шипка”, продължава в книгата си Асен Павлов.

Той е един от представителите на “Шипка”, който на 9 ноември 1944 г. подписва протокола за сливането на АС-23, “Спартак” (кв. “Подуяне”) и неговия отбор, в който пише:

Днес, 9 ноемврий 1944 г., в София представители на временните ръководства на клубовете АС-23, “Спартак” и “Шипка-Победа”, вдъхновени от желание за създаване на условия за истинско народно масово спортуване и за изграждане на една мощна универсална спортна организация, годна да приведе на дело новите идеи на Централния Спортен съвет, единодушно решиха в съвместно заседание:

ТРИТЕ ГОРЕИЗБРОЕНИ КЛУБОВЕ СЕ ОБЕДИНЯВАТ В ЕДИН КЛУБ ПОД СЛАВНОТО ИМЕ “ЧАВДАР”, СИМВОЛ НА НАРОДНАТА БОРБА ЗА СВОБОДА.

За временен управителен съвет на новообединения клуб “ЧАВДАР” бяха представени и приети:

1. От АС-23: генерал-майор Владимир Стойчев, Владимир Димитров, Любен Дойчев, Асен Нейков, Иван Башев, Жак Бенбасат, Симо Симов.

2. От “Спартак”: Александър Белчев, Васил Цветков, Васил Божилов, Делчо Чолаков, Бойко Христов, Никола Делев, Никола Лешаров.

3. От “Шипка-Победа”: Тодор Футеков, Асен Павлов, Тодор Конов, Никола Найденов, Б. Николов, Христо Атанасов, Крум Петков.

Следват подписите на Владимир Димитров, Любен Дойчев, Иван Башев, Александър Белчев, Васил Цветков, Асен Павлов, Тодор Футеков и Тодор Конов.

Преди това има сливане на “Шипка” с “Победа” (кв. “Орландовци”) на 12 октомври 1944 г. Ден преди това в “Спартак” влизат “Цар Борис III” (София), “Аспарух” (София), “Диана” (кв. “Слатина”), “Омуртаг” (кв. “Подуяне”), “Шипка” (кв. “Подуяне”), “Оборище” (кв. “Подуяне”), “Княз Кирил” - секция на “Плиска” (кв. “Слатина”) и “Левски” - секция на “Спортист” (София, кв. “Хаджи Димитър”).

На 27 ноември 1946 г. “Чавдар” се обединява с туристическо дружество “Орлово гнездо” под името народно дружество за гимнастика, спорт и туризъм “Чавдар”. На 26 януари 1947 г. става спортен клуб към Профсъюза на военните в България, а на 15 февруари 1948 г. се обединява с физкултурния колектив към Централен дом на войската - София, под името ЦДВ (София) до следващото на 5 май същата година, когато става “Септември при ЦДВ”.

Стадионът от ръцете на АС-23 преминава в тези на “Чавдар”, взема неговото име и се ползва от отбора в няколко първенства. След това по начина, описан от Асен Павлов, минава към военното министерство и държавата. Така е до 2005 г., когато е прехвърлен на министерството на спорта.

Но всъщност тогава военните получават напълно готов стадион с 15 000 места, писта, съблекални и дори козирка, която липсва по някои от днешните съоръжения.
Всичко това е работа на стотици часове доброволен труд и дарения от членовете на ОСК “Слава”, който на 28 октомври 1923 г. се обединява с “Атлетик”, за да сформира АС-23.
Столична община издава нотариален акт за мястото на 27 януари 1925 г. В него изрично е написано, че земята се дава за вечни времена, ако там стане стадион. И клубът има изрична забрана да го залага или продава под никакъв претекст. Но след идването на комунистическата власт подобни неща губят смисъл.

И на 27 септември същата година започва строителството, което е завършено през 1938 г. До 1943 г. вече има трибуни, писта за лека атлетика, административна сграда и всички екстри. В изграждането няма вложен и лев от държавата. Всичко идва от дарения и доброволен труд.

През 1965 г. този стадион е разрушен, за да може да се построи нов за ЦСКА по проект на арх. Антон Каравелов и арх. Симеон Иванов. През 1967 г. строежът завършва. Името му е “Народна армия”.

Стадионът е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление.

Така идва 10 ноември и това е единственият стадион, който остава във владение на държавата. Води се към министерството на отбраната.
Така остава до 2005 г., когато е даден на министерството на спорта заедно с базата в Панчарево и школата на 4-и километър. След това детско-юношеската школа се закрива и на нейно място е построена “Арена Армеец”.

Цар Борис III отказва

ноталиален акт на "Левски"

С историята на “Българска армия” е свързан и друг любопитен момент. “Атлетик” е един от първите отбори, които получават от общината място за стадион. Той се намира до езерото “Ариана” в Борисовата градина, като актът за него е от 1919 г. Той е на името на “Клуб Футбол”, който през същата година се обединява с “Атлетик”.

“Клуб Футбол” е един от първите отбори в България, като е бил наричан “Матинката” по прякора на лидера си Матинчев.

За около година мястото е почистено, подравнено и почти готово за ползване, когато общината го отнема и го дава на “Левски”. “Атлетик” е пратен на улица “Оборище” където е имало царски конюшни. От там го местят заради строителството на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски”.

Има обаче условие, че “Левски” трябва да плати компенсация от 40 000 златни лева на “Атлетик” за подобренията, които са направени. Това така и не се случва. Следва дълго дело, като накрая е изваден и изпълнителен лист, но “сините” не го изпълняват. Заради дълга лично цар Борис III се разпорежда “Левски” да не получи нотариален акт.
Игрището се ползва до края на 40-те години на миналия век, когато започва изграждането на стадион “Васил Левски” върху съвсем малка част от него и стадион “Юнак”, който до този момент е национален. На “Левски” се строи нов терен, където сега е “Георги Аспарухов”.

Мястото на “Българска армия” е исторически свързано с българския футбол. Навремето там е била местността Пустинята. Точно там е първият мач у нас, когато футболът е представен от ученици в истанбулския лицей “Галата сарай”, начело със Сава Киров.