Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Оскар" за гавра с Христо Ботев искат македонци (видео)

В “Освобождението на Скопие” дори нацисткият офицер е по-симпатичен от извергите българи

Втори филм с антибългарски внушения произведе Македония. Сънародниците ни са описани като свирепи кръволоци и изверги, които се гаврят с евреи и македонци по време на Втората световна война.

Лентата трае 110 минути и се казва "Освобождението на Скопие", а бюджетът й е 2,1 млн. евро. Сценарист е Дарко Митревски, който преди 4 г. бе режисьор на лентата "Трето полувреме", предизвикала скандал.

Действието в "Освобождението на Скопие" се развива през 1943-1944 г., когато територията на днешна Македония е окупирана от нацистките войски. Филмът започва с това, че те са подпомагани от българските си съюзници.

Българското знаме се вее редом до фашисткото с пречупения кръст

Нашите войници са представени в най-свирепи окраски. Дори германският офицер нацист, който изнасилва македонка, изглежда като културен джентълмен пред сънародниците ни. Те са описани като изверги, които кръстосват Скопие, за да безчинстват, става ясно от ревюто за филма във в. "Холивудски репортер".

Трейлърът му вече върви в ютуб. "Югославия. Македония, 13 ноември 1943 г.", започва той. Малко след това се виждат насъбрали се хора и някой казва: "Българите идват. Бягайте!" Чуват се изстрели и се появяват наши войници, които стрелят и повалят на земята неуспелите да се разбягат мъже. Малко по-късно македонец предупреждава приятелите си:

“Внимавайте, българите арестуват наред!”

И отново следват сцени на насилие от страна на наши войници и офицери.

Режисьорът и изпълнител на една от главните роли Раде Шербеджия играе ключова фигура в местната съпротива срещу окупаторите. Пред очите на зрителите той е смазан физически и психически увреден от жестокия българин Господинов, пише "Холивудски репортер" за сценария на лентата.

Но поне името на бандита е неутрално. Още по-брутално антибългарска е пиесата, по която е писан сценарият за филма.

Гаврата с българските национални ценности

и идоли е още по-груба

В драмата българинът, който коли и беси в Скопие, се казва Христо Ботев, разказват хора, които са я гледали в бивша Югославия. Пиесата е била поставена във всички столици на югославските републики - Белград, Загреб, Любляна, Сараево и Скопие. Неин автор е Душан Йованович. Той пише драмата през 1976 г.

Режисьорът и изпълнител на ролята на жертвата на българина Раде Шербеджия играе същият герой преди 30 и повече години в Загреб.

"Заснемането на драмата "Освобождението на Скопие" бе моя стара мечта. Това е една от най-хубаво написаните пиеси в бивша Югославия. Още преди години мислех как да направим филм от нея. Това е разказ за Македония, музиката, войната... И посред тая война има невероятна приказка за любовта между германец и македонка", казва Шербеджия. Той е хърватски сърбин, живял в Загреб, но от 1993 г. се е преселил в Лондон. На българската публика е познат от филма "Баща в командировка".

Детето, което играе главната роля - Давид Тодосовски, имало таланта на Марлон Брандо. Предлагало по-добри решения от тези на режисьора и екипа. Цялото насилие и убийствата в Скопие в продукцията се развиват пред очите на това дете, което според сценария е на 8 г. Баща му е партизанин и е някъде далече.

Малкият актьор казва в свое интервю, че във филма татко му се бори срещу българите и германците. И на него му е внушено мнението, че поведението на едните и другите е било еднакво.

За да се засили ужасяващото впечатление,

филмът е сниман само през

есента, при това в облачни дни

Преди да започнат снимките и да се разпределят ролите, е имало идея в него да участват Анджелина Джоли или Скарлет Йохансон. Заради щедрия бюджет дъщерята на режисьора Раде Шербеджия - Луция, му предложила да вземе някоя от двете холивудски звезди да изиграе главната героиня. Той отказал.

"Не познавам актриса, която да има толкова тъжни очи като теб", заявил Шербеджия и

възложил ролята на

собствената си дъщеря

Синът му Данило пък е копродуцент. Твърдят, че въпреки роднинската продукция работели здраво и гледали да изпипат всичко професионално.

Македония дава общо 1,250 млн. евро. Стабилното финансиране на проекта идва от Агенцията за филм на Македония в копродукция с Хърватия ("Лиени филм"), македонската продуцентска къща "Партизанс", финландския филмов фонд, както и от европейския фонд за кино "Евроимаж". Той е отпуснал 310 хиляди евро.

Интересното е, че в неговия Управителен съвет участва представител на българския Национален филмов център. Той е гласувал против финансирането, но това не е могло да осуети отпускането на сума за "Освобождението на Скопие".

Филмът бе избран в шортлистата от 9 продукции, които да участват в конкурса за чуждоезичен УОскарФ. Представен е в Лос Анджелис на 9 декември - два дни преди парламентарните избори в Македония.

В Скопие филмът също е приет нееднозначно.

"Много от характерите - германският офицер и представителите на "българския окупатор", са като далечен намек, че там някъде ги бият нашите. Тези слабости в сценария се компенсират с балканската филмова формула - псувай колкото можеш повече и пий ракия до несвяст, докато и публиката не се измъчи", пише македонският сайт "Критика".

Предишният антибългарски филм на Скопие - "Трето полувреме", излезе през 2012 г. Продуцент бе същият Роберт Насков, който и сега има участие в "Освобождението на Скопие". Тогава бюджетът беше 3 млн. евро.

Въпросният филм правеше внушения, че България е нацистка и е преследвала евреи и македонци, че те са били безпощадно разстрелвани, защото се обявявали за потомци на Филип и Александър Македонски. Тогава македонците се изгавриха и с друг български герой - Васил Левски, обявявайки във филма футболен мач между отбора на българските фашисти "Левски" и македонския на Скопие. Заради победата им българите жестоко ги репресирали.

"България трябва да обърне внимание на македонската страна, че историческите филми не трябва да изопачават историята и не трябва да се правят негативни чрез тях внушения спрямо днешна България", заяви бившият посланик на страната ни в Скопие Александър Йорданов.