Сергей Наришкин – доктор по икономика и високопоставен държавник, бил познат

с руския президент от обучение в КГБ.

Кремъл смени ръководителя на руската Служба за външно разузнаване (СВР) на фона на появилите се медийни съобщения за създаване на мегаминистерство на националната сигурност до 2018 г. и започнали кадрови промени в силовите структури. От 5 октомври т.г. службата се оглавява от Сергей Наришкин.

В речта си в присъствието на бившия и новия ръководител на СВР Путин начерта плановете на Кремъл. По думите му Наришкин “е доказал себе си и в разузнаването, и в политиката” и “ще изведе службата на още по-високо равнище”. Според германския в. “Билд” Русия планира да засили хибридната си активност в чужбина.

Сергей Наришкин е роден през 1954 г. в Ленинград (Санкт Петербург). Дипломира се като инженер радиомеханик в Ленинградския институт по механика, след това завършил Висшата школа на КГБ на СССР, а по-късно – второ висше образование по икономика в Санктпетербургския международен институт по мениджмънт. Доктор е на икономическите науки.

От 1978 до 1982 г. е помощник на заместник-ректора по международните икономически връзки и заместник-началник на Отдела за външноикономически връзки на Ленинградския политехнически институт. Според някои руски медии по неофициални сведения в същия период той е минал през подготовка в Първо главно управление на КГБ (днес Академия за външно разузнаване), където бил в една група с Владимир Путин.

Кариерата на Сергей Наришкин започва през 1982 г., когато става сътрудник в екипа на икономическия съветник на посолството на СССР в Брюксел. В началото на 90-те години вече е началник в кметството в Санкт Петербург, оглавявано от Анатолий Собчак, а в периода 1992-1995 г. ръководи отдел в Комитета по икономическо развитие, оглавяван от Путин.

След като работи за кратко в бизнеса като началник на отдела за външни инвестиции в Промстройбанка (Санкт Петербург) при банкера Владимир Коган, през 1997 г. Наришкин отново се връща на държавна служба. Той става ръководител на департамента за инвестиции в Ленинградска област и на областната комисия по външноикономически и международни връзки. Експерти и медии отбелязват значителните успехи на Наришкин – по време на мандата му областта става един от лидерите в привличането на чуждестранни инвестиции. От 1997 до 2003 г. те нарастват от 110 до 340 млн. долара. Редица международни компании инвестират в областта свои производства.

През февруари тук е открита и фабрика на американската корпорация “Филип Морис”, след това идва филиал на шведския концерн ИКЕА, а през юни 2002 г. във Всеволжск започва дейност автомобилен завод на американската компания “Форд”. Сред неуспехите на Наришкин в този период според сайта “Лента” е изчезването през 2001 г. на кредити за строителството на пристанището “Уст-Луга”, макар че Наришкин не е бил сред призованите от прокуратурата. През 2005 г. Наришкин влиза в съвета на директорите на държавната компания “Роснефт”, където е до 2009 г.

Четири години след избирането на Путин за президент Наришкин става началник на икономическото направление на Администрацията на президента, а по-късно и неин ръководител. През март 2006 г. на пресконференция в Париж Наришкин признава, че “делото “ЮКОС” е повлияло на възприемането на Русия от чуждестранни инвеститори и изразява надежда, че няма да има друго подобно дело. Същата година той се обявява против “преждевременното” предложение на министрите на икономиката и на информацията - Герман Греф и Леонид Рейман, за приватизация на “Связинвест” – най-голямата телекомуникационна компания на Русия.

Приватизацията е отложена за 2007 г., след като Наришкин предлага първо да се реши въпросът за гарантирането на връзките на силовите структури. През ноември 2006 г. премиерът Михаил Фрадков, на основание на доклад, подготвен от Наришкин, критикува подчинените си за недостатъчна ефективност. След съкращаване на чиновници и преустройване на министерства и ведомства, месец по-късно Наришкин съобщава, че вижда основната си задача в ликвидирането на корупцията чрез затягането и въвеждането на нови административни мерки.

Наблюдатели оценяват плановете му за административна реформа сдържано, като отбелязват, че при Наришкин броят на чиновниците, в частност на зам.-министрите, се увеличил според lenta.ru. Следващата година реформата продължава чрез приемането на текстове, които ограничават правата на милицията при проверки на бизнеса.

След президента Медведев Наришкин също призовава органите на реда и данъчните да не тормозят бизнеса. Той предлага руските компании, които са минали успешно проверки на Федералната данъчна служба, Сметната палата и прокуратурата, да бъдат освободени от допълнителни проверки за две-три години и извънпланови проверки да стават само със санкция на прокурор.

На 15 февруари 2007 г. Наришкин е назначен с указ на президента Путин за заместник-председател на правителството. Президентът мотивира назначението с необходимостта от засилване на външноикономическите връзки и взаимодействие със страните от ОНД. В същия ден за първи вицепремиер е назначен министърът на отбраната Сергей Иванов, а неговото място заема Анатолий Сердюков. Според наблюдатели назначението на Наришкин е следствие от подсилването на петербургския екип от обкръжението на президента. Едновременно с това вицепремиерът Наришкин запазва и длъжността си на шеф на апарата на правителството. Според наблюдатели Наришкин, за разлика от предшествениците си, оглавявали апарата на правителството, предпочита да остава в сянка и не се ангажира с публична дейност. Той подчертава, че изпълнява разпореждания на руския президент. През август същата година с промяна в устройствения правилник на правителството длъжностите на вицепремиерите Наришкин и Жуков и на първите вицепремиери Иванов и Медведев де факто са приравнени.

Доверието на Путин към Наришкин изглежда се увеличава и през 2009 г. той е поставен начело на Комисия за международния имидж на страната към президента. Целта и е подобряването на пиар дейностите и противодействие срещу опитите за очерняне на Русия, в частност вследствие от провъзгласяването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия, изострянето на отношенията с ЕС и газовия конфликт с Украйна. Преди това комисията е била към руското външно министерство.

През октомври 2011 г. Наришкин продължава заявените си вече намерения за борбата с корупцията. Той публично съобщава, че през 2010 г. кметът на Москва Юрий Лужков е бил снет от длъжността си заради неефективното управление на града и равнището на корупция, допуснато от Лужков и обкръжението му. Бившият градоначалник подава иск срещу Наришкин за защита на честта и достойнството си в московски съд, но на делото не е даден ход.

През декември същата година Наришкин се кандидатира за председател на руската Държавна Дума от партията на Путин “Единна Русия” и спечелва. Още на първата сесия на парламента под неговото ръководство са приети редица законопроекти, които предизвикват протест на опозицията. Според текстовете и поправките в някои закони се увеличават наказанията за нарушение на закона за митингите; НПО-ата, получаващи финансиране от чужбина, които формират общественото мнение, трябва да получат статут на “чуждестранни агенти”, а в Наказателния кодекс са връща текстът за клевета. Година по-късно Наришкин става член на “Единна Русия”.

Какво е състоянието на Наришкин и в какви скандали се е забърквал четете в хартиеното издание на "168 часа".