ТОЙ не е съвсем човек, а отделен вид с различна ДНК, който се е развивал независимо от хомо сапиенс.
Изчезнал е преди 25-28 хил. години. Вярвал е в отвъдния живот, погребвал е мъртвите си и е почитал своите шамани и учители, за което свидетелстват откритите при разкопки гробове.
Този мистериозен не-човек е мислел абстрактно, изработвал е оръжия, амулети и украшения и е съхранявал специални бои за оцветяването им. Доскоро учените повтаряха, че неандерталецът е примитив, живял в Европа и Западна Азия в епохата на средния палеолит - 130 000 - 30 000 г. пр. н. е.
"На Пиренейския полуостров открихме 50 000-годишни рисувани мидени черупки и "кутийки" за багрила. В тази епоха регионът е заселен единствено от неандерталци. Хората, живеещи по това време в Африка, са използвали подобни украшения и бои, с които са рисували телата си като символ на своя социален статус. Уникалните находки показват, че и неандерталците, и предшествениците на съвременния хомо сапиенс са имали развито художествено мислене и система от символи и знаци. Следователно символизмът датира отпреди половин милион години и не е запазена марка само за човешката култура. Неандерталците са
имали свой език
тъй като натоварването със специфично значение на определени думи и образи е символно мислене по дефиниция. По бреговете събирали за бижута и амулети най-красивите миди Pecten, Glycymeris и Acanthocardia" - обяснява археологът Жоао Жилхао от Бристолския университет.
Екипът на Жилхао попада на специално обработени и продупчени мидени черупки в пещерата Авионс и скалния навес "Антон" в Югоизточна Испания. Според радиовъглероден анализ възрастта им е между 40 000 и 50 000 г. До тях лежали "кутийки" от черупки със засъхнали жълти,
черни и червени бои
"В "Антон" намерихме голяма перфорирана кръгла раковина, изрисувана от външната є страна с оранжево. Естетиката и символизмът, макар и в този прадревен вариант, са част от мисленето на неандерталеца. Независимо от факта, че той е различен от човека и всъщност не е негов прародител и пряк предшественик!" - коментира Джон Спет, археолог от Мичиганския университет. Homo neanderthalensis е говорел отлично, имал е много по-голям мозък от съвременния човек и е достигал физическа зрялост по-рано от него. Обемът на черепната му кутия е над 1400-1600 кв. см. Бил е с масивно телосложение и ръст от 165 до 180 см, широк нос, малка брадичка и добре развит говорен апарат. Освен с украшения се е забавлявал и с музика. Най-ранният известен инструмент е неандерталска костна флейта. Ловувал със самоделни оръжия и погребвал починалите си близки. Първите доказателства за погребалните му ритуали са от разкопки в началото на ХХ в. През 1908 г. в пещерата Бофия, близо до френското селце Ла-Шапел-о-Сен, братята Амеде и Жан Бюисон изравят скелет на мъж, живял в края на плеистоцена, преди около 50 000 г. Намерен е свит в ембрионална поза и загърнат с червено покривало. До него са оставени инструменти, сечива, цветя, месо и яйца, за да не остане гладен и неготов за света отвъд.
"При входа под скални блокове бяха положени огромен рог на зубър, черепът му и неговите кости. Зад тях имаше кости на северен елен. В средата лежеше човешки скелет, върху който отново умишлено бяха сложени кости на зубър. Мъжът е внимателно погребан, при спазване на
определена церемониалност
Главата му е ориентирана на запад. Над нея скицирахме четири фрагмента от кости, които явно са оставени там с месото като храна за мъртвия в отвъдното. Неандерталецът бе погребан с огромен брой кварцови и кремъчни сечива, изработени фино, както и с фрагменти от предмети, боядисани в охра. Пещерата изобилстваше и от други кости и животински челюсти. Едната стена беше почерняла, край нея забелязахме и следи от две кръгли огнища.
Със сигурност
мястото не е обиталище, а гробница" - пишат Бюисон.
Характерна особеност за неандерталските погребения е позицията, в която е обърнато тялото - с главата на изток или запад, никога на север и юг. Тази ритуалност се е спазвала от всички техни общности - в Западна Европа, Крим и Палестина. Ориентацията на тялото изток-запад би могла да е свързана и с култ към Слънцето, който впоследствие се появява и в много човешки култури.
"Починалият е бил с особен "статут". По отношение на него е трябвало да се положат специални грижи в пътя му към отвъдното. Той е поставян в специална поза, до него нареждали сечива, оръдия, билки, цветя и храна. После е покриван с пръст. Неандерталците са имали доста сложни схващания за качествено друга форма на съществуване, която е започвала след края на физическото тяло" - категоричен е руският археолог, историк и етнограф проф. Алексей Окладников.

Музика на десетки хиляди години
ДОКАЗАТЕЛСТВА за уникалната култура на неандерталците са не само украшенията, боите и погребалните им ритуали, но и тяхната музика.
Един от най-интересните артефакти, свързан с тях, е флейта, изработена от мечешка бедрена кост. Открита е от археолога Иван Турк през юли 1995 г. в 45-метрова пещера, намираща се в Северозападна Словения. Радиовъглеродният є анализ показва, че е на 43 000 - 67 000 години. През 1997 г., след внимателното є изследване, музикологът и композиторът Боб Финк обяснява защо четирите отвора на флейтата съответстват на четирите ноти в диатоничната скала - до, ре, ми, фа, а разстоянието помежду им е сходно с това при съвременните флейти. Финк предполага, че флейтата е имала удължения и от двете си страни, преди да бъде счупена в краищата.
"Отворите са с еднакъв диаметър, те са кръгли и пасват идеално на човешка ръка - описва Финк. - Добре известен факт е, че и по-късно са откривани флейти от кухи бедрени кости, но те вече са изработка на хомо сапиенс. Този инструмент е произвеждал 4 ноти, половин и цели тонове. Неандерталците са използвали 7-нотната скала, която е в основата на модерната музика. Дължината между втория и третия отвор е двойна на тази между третия и четвъртия. Първата отговаря на цял тон, а втората на половин. Предисторическият народ е имал усет и познания в областта на музиката, които изглеждат фантастични от дистанцията на десетки хиляди години!"

Различна ДНК

МОЛЕКУЛЯРЕН анализ на ДНК от кости на неандерталско бебе показва, че неандерталците не са преки предшественици на хората. Детето е погребано преди 29 000 г. в пещерата Мезмайская, Северен Кавказ. "Неандерталската ДНК е различна от нашата. Дори и да има следи от техния геном в някои човешки раси, това доказва единствено случайното кръстосване между двата вида, не и произход един от друг" - твърди Улиям Гудуин от университета в Глазгоу, Шотландия.

Заличени от Земята
НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ изчезват окончателно преди 25 000 години. Причините за гибелта им са неизвестни и до днес. Най-оспорваните хипотези са две: тъй като са различен вид от човешкия, или не успяват да се приспособят към изменените климатични условия, или стават жертва на хомо сапиенс. Според професора по физиология и география от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Джарет Дайъмънд именно хомо сапиенс е влязъл във въоръжен конфликт с неандерталците и е започнал да ги избива и изселва до окончателното им измиране.

Шев и кройка
НЕАНДЕРТАЛЦИТЕ се увличали не само по музиката. В пещера по крайбрежието на Югозападна Италия е открита свръхостра и права костна игла на 26 000 години, с отвор за "конеца". С нея шиели дрехи.
"Цивилизация, която е носела дрехи, свирела е на музикални инструменти, вярвала е в отвъдното и е майсторила игли и украшения, не може да се приеме за примитивна. Мисълта и възприятията им са както уникални, така и сходни с тези на съвременните хора!" - убедени са професорите по археология Стивън Кун и Мери Стайнър от университета в Аризона, които оглавяват едни от най-мащабните разкопки на неандерталски селища в Италия.