Част от хората ще отмъстят за армията, тя никога не е била така унижавана. Започва хаос, от който ще се възползват кюрдите и терористите.

Целият свят наблюдава случващото се в Турция и чистките на президента Ердоган срещу всички, за които смята, че са лоялни към неговия съперник Фетуллах Гюлен. Започна от армията и службите за сигурност и вече стигна до университетите и държавните учреждения.

Забрани на всички високопоставени държавни служители със зелени и сиви паспорти (като българските служебни - б. р.) да напускат страната. Идеята е да не могат да избягат предателите, както ги нарича премиерът Бинали Йълдъръм.

Наблюдатели акцентират, че насроченото за след около 2 седмици съвещание на Висшия военен съвет ще бъде особено важно. Там ще бъдат взети решения за запълване на вакуума в армията и за повишението на офицери в чин. Съветът също ще обсъжда как да се отправят обвинения срещу 6000, а може би и повече заподозрени в съучастие в преврата.

Той не успя по няколко причини. Първо, армията е разделена на три - лоялни към Ердоган, лоялни към Гюлен, сред които няма висши генерали, и лоялни към бившия шеф на Генщаба Башбук. Второ, военноморските сили са отказали да се включат в метежа за разлика от предишните преврати, където точно те бяха двигател на действията. Третата причина е, че трите опозиционни партии заеха позиция срещу преврата и призоваха привържениците си да излязат по улиците и да участват в митингите и демонстрациите в защита на демокрацията и срещу метежа.

Най-дискутираният въпрос в момента в Турция е каква ще е съдбата на шефа на Генералния щаб ген. Хулуси Акар. Дали ще остане след всичко, което се случи в последните дни в Турция? Местните медии пишат, че превратаджиите може да използват прикритието на военната институция и да избягват да афишират истинските си позиции. При това особено след като бившият шеф на Генералния щаб ген. Неждет Йозел свидетелства, че ген. Акън Йозтюрк е ръководител на преврата. Генералът каза: "Все още не мога да повярвам, че той таи у себе си толкова омраза към правителството, макар че не е демонстрирал никога идеологическа принадлежност. Аз не вярвам, че Йозтюрк има връзка с Гюлен. Въпросът, който си задавам, е защо той не направи преврат преди 1 година, когато беше ръководител на ВВС и имаше по-големи правомощия?"

Наблюдатели се съмняват, че някои от набедените наистина са съучастници в преврата - например като Мохамед Дишли. Той е брат на депутата Шабан Дишли, който заместник-председател на управляващата Партия на справедливостта, много близък до Ердоган и никога не е имал връзки с Гюлен.

Същите анализатори изразяват недоумение от арестуването на полк. Али Язъджъ, военния секретар на Ердоган. Той беше натоварен да охранява Ердоган, всички познават много добре неговата биография и в нея липсва всякакво подозрение за връзки с Гюлен.

Без съмнение Ердоган насочва гнева си не само срещу Фетуллах Гюлен и генералите, които се бунтуват срещу него, но и срещу всички институции, които изразяват светски и либерални възгледи. Това важи особено за съдебната система. Прави впечатление, че чистките във военната и съдебната институция се правят без никакви доказателства, че набедените са свързани с Гюлен.

Армията и офицерите никога не са били така унижавани в Турция. Това личи по снимките и видеоматериалите. Подобно унижение може да накара част от населението да тръгне да отмъщава на режима.

Ердоган действа от сутринта на миналата събота не като президент на целия народ, а като лидер на една част от обществото. Популярният турски журналист Самих Идиз пише, че президентът Ердоган дава приоритет не толкова на интересите на републиката, колкото на идеологията на своята управляваща партия. За съжаление това довежда до силна поляризация на обществото и също може да стане повод за дестабилизация на турската държава.

Действията на президента сочат, че не избира пътя на помирение между различните групи в Турция. Това се видя, след като Ердоган започна отново въздушните удари срещу базите на ПКК в Ирак. Това ще доведе до реакция от страна на бойците на тази организация вътре в Турция. Те ще се възползват от хаоса и дестабилизацията в армията и в службите за сигурност.

Войната на Турция с кюрдите и с военните операции срещу "Ислямска държава" ще доведат до терористични атаки. Моят анализ показва, че ИДИЛ се е насочила към две цели. Едната е Франция, а втората - Турция.

След 5-годишно сътрудничество на Ердоган с ИД той се обръща срещу групировката и започва безпощадна война срещу нейните позиции в Сирия и Ирак. ИДИЛ не е доволна от сближаването на Анкара с Москва от няколко седмици, тъй като в средите на тази организация има над 2000 бойци от Русия и бившите съветски републики. Те смятат, че войната в Сирия не е срещу Башар Асад, а срещу Русия като отмъщение за това, което направи Путин в Чечня.

Русия е най-яркият съюзник и защитник на режима на Башар Асад. Военната авиация на Русия бомбардира позициите на ИДИЛ и на ислямската опозиция. Ердоган започна война и с "Ал Нусра" - най-силния клон на "Ал Кайда" в Сирия.

Откакто Ердоган установи директни връзки с Путин и договаря с него съвместни действия в Сирия, организацията "Ал Нусра" не получава военна, логистична и финансова помощ от Турция. В определена ситуация може и тя да се включи в различни терористични операции срещу Турция.

Според мен Ердоган ще отиде към пълна ислямизация на турското общество, защото няма силна армия, която да му се противопостави. Опозицията не е чак толкова силна, за да го спре. В резултат на този преврат той си повярва, че получи широка обществена подкрепа, макар че тя не е за него, а за демократичния процес в страната.