• На 56 родни фенове е забранено да посещават мачове, но инцидентите не спират
• Англия извърши истинска революция и изгони най-наглите фенове

Ако на следващия мач между футболните отбори на "Левски" и ЦСКА някой от агитката на "сините" опъне известното българско знаме с надписа "Шумен мрази ЦСКА" или друг подобен транспарант, този човек би трябвало да бъде наказан много сериозно - с арест от 5 до 15 дни, с полагане от 60 до 140 часа общественополезен труд и с лишаване от правото да посещава стадиони в България и в чужбина за срок от 2 до 3 г. Същите санкции са предвидени и за други често срещани изцепки от арсенала на родните хулигани - хвърлянето на бомбички и димки, изстрелването

на сигнални ракети, агресията срещу полицаи, съдии, играчи или други длъжностни лица и т.н.

Преди дни Народното събрание прие на първо четене новия Закон за безопасността и сигурността по време на спортни мероприятия, придобил вече популярност като Закона за хулиганството. В него казусът с "Шумен мрази ЦСКА", описан като "използване на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения..., подтикващи към омраза и насилие...или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни", е приравнен с другите изброени тежки провинения. По-лек комплект мерки - глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за ходене на мачове до 2 г., е предвиден за втори набор от изстъпления - прескачането на оградите на трибуните, навлизането на терена, паленето на огън, хвърлянето на предмети, както и носенето на маска, която скрива лицето на извършителя. Глоба до 2000 лв. и недопускане до стадиона са предвидени и за най-вулгарните псувни, които агитките крещят, и по-конкретно за скандирания, "насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа". С други думи, ако фен нарече чернокожите играчи на противниковия отбор с някоя от любимите си обиди, последствията за него също би трябвало да са сериозни.

Законопроектът срещу футболното хулиганство бе приет на първо четене с голямо мнозинство - 129 гласа "за" срещу само 9 "против" и 45 "въздържал се". Вносителите признаха, че преди втория вот той ще претърпи сериозни подобрения, като за целта ще се създадат специални работни групи. Каквито и да са те, посоката изглежда ясна – нулева толерантност към футболните хулигани и повече отговорности за собствениците на стадиони. От тях ще се очаква след приемането на закона да опашат съоръженията си с видеокамери с висока разделителна способност, за да може при нужда всеки човек на трибуните да бъде разпознат.

"В цяла Европа е така – коментира бившият министър на спорта Красен Кралев, който е един от вносителите.- Тези, които правят професионален спорт, ще трябва да инвестират в камери, ще трябва да направят системи за видеонаблюдение. Така много по-лесно ще може да се идентифицират нарушителите и вместо да страдат всички фенове, ще бъде търсена конкретна отговорност".

Депутатът от БСП Габриел Вълков добави, че очаква с приемането на закона ексцесиите по стадионите в страната да намалеят до минимум и

футболните мачове да се превърнат в притегателно място за "нормалните" фенове

и за цели семейства. "Когато решим проблема с агресивните агитки и техните боеве, тогава нормалните хора сами ще отидат на стадиона да гледат хубав мач", коментира Вълков.

Законът за футболното хулиганство се появи в дневния ред на Народното събрание доста изненадващо, макар че за него се говори от години. Проектът отлежава в деловодството още от февруари, но доскоро никой не му обръщаше внимание. 

Нещата се промениха преди дни след поредния хулигански рецидив, при който фен на "Локомотив" (Пловдив) удари с бутилка вратаря на "Ботев" (Пловдив) Даниел Наумов. Полицията дни наред обясняваше, че извършителят се издирва, преди той най-после да бъде открит и изправен пред съда. Засега обаче съдията освободи заподозрения Владислав Кълвачев дори без подписка, след като 39-годишният пловдивчанин отрече да е хвърлил бутилката. Той заяви, че само прилича на човека, който му бе показан на снимка да замеря футболиста. Кълвачев каза, че не бил извършителят, понеже имал сериозна професия – асансьорен техник, и бил на стадиона с двете си деца и със съпругата си. В крайна сметка съдията пусна засега заподозрения, като постанови прокуратура да образува наказателно производство.

След инцидента в Пловдив депутатите скоростно придвижиха законопроекта срещу футболното хулиганство към пленарната зала. Вносителите поясниха, че новият регламент ще надгради и замени действащия от 2004 г. Закон за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Те признаха, че с него МВР не е постигнало особени резултати срещу вандалите и че затова е необходимо нещо по-съвременно и в крак с времето. Депутатите изчислиха, че в момента провеждането на едно състезание се регулира от 4 закона, което позволява на организаторите да си прехвърлят топката кой за какво отговоря. Красен Кралев заяви, че новият закон цели да затвори тези вратички.

Всъщност на хартия и старият закон бе много строг към хулиганите, но въпреки това те не изглеждаха особено респектирани. Едно от обясненията е, че написаното в закона твърде рядко се превръщаше в реална санкция и че досега съдът все намираше основание да смекчи наказанието или направо да оневини обвинените в противообществени прояви (виж инфографиката). Все още действащият закон също предвижда хулиганите, които хвърлят бомбички и издигат плакати на омразата, да плащат глоби, да лежат в ареста, да полагат принудителен труд и да не посещават мачове. При повторна противообществена проява санкциите стават още по-жестоки. Въпреки това обаче изстъпленията видимо не изчезват и дори не личи да намаляват, което се признава и от самите законотворци. През седмицата "24 часа-168 истории" попита вътрешното министерство има ли списък с фенове, на които е забранено да следват любимите си отбори, тъй като са идентифицирани като заплаха за реда и сигурността. Попита колко дълъг е той и как се следи дали лицата спазват ограниченията. Попита също какви санкции са налагани през миналата и тази година по реда на действащия Закон за опазването на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. От МВР отговориха, че към настоящия момент на 56 души е забранено да посещават мачове, тъй като са включени в Единния автоматизиран регистър, съдържащ имена и данни на наказани фенове. Но не коментираха как се следи дали те стоят далеч от стадиона, след като на входа не се проверяват личните карти. През 2024 г. 47 души били глобени с от 1000 до 2000 лв., а засега през 2025 г. - 37. Бройката като че ли не изглежда достатъчно голяма, като се има предвид, че само през април м.г. "сини" и "червени" ултраси се стреляха със сигнални ракети на стадион "Васил Левски", а месец по-късно стотици привърженици на ЦСКА нахлуха на терена в баража за влизане в европейските турнири срещу ЦСКА1948. Всеки зрител може лесно да забележи, че част от хората, които преди година гонеха с пръти играчите по игрището, миналия уикенд се прегръщаха с тях след победата над "Левски" с 1:0, макар на теория те все още да трябваше да са в период на забрана да посещават мачове.

След приемането на новия закон България очевидно ще направи опит да тръгне натам, откъдето Англия и други държави в Европа вече се връщат. В тях от години е въведено това, което у нас тепърва се готвим да правим - поименните билети с точно определено място за феновете, а също и тотално видеонаблюдение с качествени камери за лицево разпознаване. По-възрастните любители на футбола помнят, че преди това да се случи във Великобритания, стадионите на Острова бяха арена на едни от най-зловещите изстъпления. Кулминацията на фенския терор бе трагедията на стадион "Хейзъл" в Брюксел през 1985 г., когато феновете на "Ливърпул" атакуваха, включително с пистолети, привържениците на "Ювентус". При безредиците се срути стена, която уби 39 души и рани над 600. В отговор европейската футболна централа УЕФА извади всички английски отбори от участие в евротурнирите за 5 г., а "Ливърпул" – с една повече.

Въпреки това нещата първо се влошиха още, преди да започнат да се подобряват. През 1989 г. на стадион "Хилсбъро" отново на мач на "Ливърпул", този път с "Нотингам", при препълване на един от секторите 96 души загинаха от задушаване, а над 700 бяха ранени. След това британското правителство, съвместно с футболната асоциация, проведе тотална реформа, в чийто символ се превърна създадената през 1992 г. Висша лига.

Тя промени напълно облика на британския футбол. Днес в нея играят едни от най-богатите отбори в света, които ежегодно получават стотици милиони от спонсори и от продажбата на телевизионни права из цялата планета, дори в Северна Корея. Английският клубен футбол вече произвежда не скандали, а луксозен продукт, който ежегодно вдига цената си и от който футболните хулигани са напълно изтласкани. Неслучайно телевизиите са инструктирани да насочват камерите в друга посока, когато някоя луда глава нахлуе на терена, дори за да прегръща любимците си от неговия тим.

"По отношение на футбола Великобритания извърши истинска революция и от игра на работническата класа, като какъвто той се е зародил, го превърна в спорт на по-богатите слоеве - коментира за "24 часа-168 истории" известният футболен коментатор и експерт по английски футбол Борислав Борисов.- Слуховете са, че Маргарет Тачър е политикът, който в колаборация с футболните хора решава, че това е необходимо. Говори се, че тя негласно одобрява изваждането на английските тимове от евротурнирите. Самите клубове пък стигат до извода, че не могат да правят бизнес, да продават повече и по-скъпи билети, ако хулиганите продължат да диктуват събитията на стадионите".

Ключовият момент в английската реформа е осъзнаването, че всеки нарушител ще

бъде наказан и че ще му бъде забранено да посещава мачове, продължава Борисов. "Там бързите съдебни дела са реална практика и те вече са изиграли своята роля в дисциплинирането на обществото. Поименните билети и следенето с камери също сработиха и направиха стадионите в Англия и зоните около тях доста спокойни и сигурни места. Знам за случай, в който в метрото фен на "Тотнъм" минава пред огромна група почитатели на "Арсенал" и ги дразни, а те само го гледат, защото знаят, че ако го пипнат, ще изгорят за години. Това днес е масовото мислене във Великобритания", продължава Борисов.

Според него борбата с хулиганите не може да бъде успешна, ако някой от участниците в нея спестява усилия. "Такива трябва да се полагат от абсолютно всички страни в процеса, не се сещам за пример, в който ултрасите да са победени, ако политиците, полицията и клубовете не са единни - коментира Борисов.- Тази година например имаше интересен случай, в който на мача "Ливърпул"- "Борнемут" фен на трибуните обижда играч на гостите. Футболистът сигнализира рефера, той обръща внимание на дежурния делегат, а той - на клуба. Още на следващия ден "Ливърпул" чрез капитана си Върджил ван Дайк се извини на състезателя на "Борнемут", а на фена бе забранено да влиза за дълъг период на "Анфийлд" и на всеки друг стадион. Ето с такава работа година след година Великобритания промени лицето на футбола си".