Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-големият враг на Ердоган са военните. Те го вкарват в затвора

Най-големият му враг са военните и той вижда преврати навсякъде.
По няколко причини, все основателни. Главната е, че са традиционните крепители на светската държава, създадена от генерал-лейтенант Ататюрк. Те са заклети кемалисти, които дълбоко презират ислямизма и неколкократно са доказали, че умеят и да го озаптяват с дуло и приклад.
Ердоган има и лични причини да ги мрази. Точно те свалят първото ислямистко правителство и го вкарват в затвора. И то, когато е вече кмет на мегаполиса, в който се е родил. Прекарва там само 4 месеца и днес много военни от запаса може би си гризат фуражките от яд, че не са го натикали по-дълбоко в кауша.
Какво се случва, че Реджеп попада зад решетките? През 1997 г., когато е вече четвърта година кмет на Истанбул, той рецитира разпалено стихотворение на митинг срещу новото правителство в град Сирт. То е с религиозна образност. Ето строфа от него:
Джамиите са наши казарми,
куполите им са ни шлемове,
минаретата са ни байонети.
Правоверните са наши воини.

Звучи като призив за джихад.

Ердоган многократно е рецитирал този стих на турския националист Зия Гьокал по митингите, но дотогава му се е разминавало. Не и онзи път. Малко преди това, на 30 юни 1997 г., хора от военния и политическия елит са оказали силен натиск върху Ербакан да се оттегли. Неговата Партия на благоденствието току-що е била забранена. Те решават да се разправят и с Ердоган, макар да е кмет на Истанбул. Обвинен е за насаждане на религиозна омраза заради стихотворението, но това е достатъчно, за да го вкарат в килия. Осъден е и през 1999 г. хиляди негови привърженици го следват в шествие по пътя му към затвора.
“Стихотворението рецитирам от 20 години. На 20-ата година то изведнъж се оказва заплашително за изнервената турска власт”, казва Ердоган през 2003 г. пред в. "Ню Йорк таймс”.
Въпреки че е спечелил убедително парламентарните избори през ноември 2002 г., Висшата избирателна комисия постановява, че Ердоган не може да е премиер, защото е осъждан. Той поставя заместника си Абдуллах Гюл на тази длъжност, докато договаря поправки на съответните текстове в закона, приети от доминирания от неговата партия парламент. Това става с подкрепата и дипломатическия натиск на САЩ, които по това време имат нужда от него като съюзник във войната в Ирак.
Ердоган става премиер за първи път на 11 март 2003 г. и изкарва 3 последователни мандата, защото партията му печели парламентарните избори и през 2007 и 2011 г. При управлението му турската икономика изживява период на буен растеж, но през 2011 г. той започва да се забавя.
Вече на власт, Ердоган не пропуска да си го върне тъпкано на военните. Основната му цел обаче е да укрепи господството си. Все пак армията е извършила 4 държавни преврата от 1960 г. насам. Тя е и единствената институция, която заплашва доминацията на ислямистите.
През март тази година
турската армия за пореден път отрече, че планира преврат срещу президента
Това вече е нещо като ежегодна традиция. Няколко вестника писаха за подготовка на “пуч” в Турция, докато Ердоган е на посещение в САЩ за седмица. Дори “Нюзуик” опъна заглавие “Ще има ли преврат срещу Ердоган в Турция?”
В началото на януари в социалните мрежи се завъртя видео на Ердоган, който казва, че хитлеристка Германия е пример за президентска страна, за ефективна президентска система. Явно този човек няма задръжки в стремежа си да превърне Турция в президентска република и да стане неин несменяем президент.
Ердоган е извън контрол, той води Турция към пропаст, обяви Майкъл Рубин, бивш служител на Пентагона.

За превратите на военните срещу Ердоган, защо турската армия отново излиза на сцената, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"