От заседанието на Министерския съвет за корупцията има една много добра и една много лоша новина.
Оптимистичната е, че премиерът Борисов е прозрял категорично липсата на какъвто и да било оптимизъм за успех срещу корупцията и контрабандата на най-големия ни пункт Капитан Андреево.
Песимистичната е, че вицепремиерът Меглена Кунева е изпълнена с оптимизъм и въобще не разбира това. А точно тя е човекът, натоварен да реши този неразрешим проблем.
Не че ще кажа нещо изненадващо за информираната публика, обаче от цялата стенограма от заседанието съвсем контрастно се оформя образът на вицепремиера Кунева като бюрократ, абсолютно лишен от реално съприкосновение с проблематиката, който е способен да се бори с корупцията единствено на хартия, с думи, лозунги, планове и стратегии.
За мое най-дълбоко съжаление като данъкоплатец нейните включвания на заседанието привнасят нотка на абсурдизъм и като краен ефект - усещане за безнадежност.
В момента, в който премиерът изнася покъртителни факти за корупцията на Капитан Андреево в реално време, г-жа Кунева говори за стратегия в бъдещето, за обединяване на кухи и неефективни структури като БОРКОР.
Премиерът отново се включва, този път намесва и валията на Одрин. Очертава с ясни думи как този човек, макар и чужденец, е загрижен повече за приходите на държвата ни от митничарите, които работят за друг господар.
Но следва ново прекъсване от г-жа Кунева - тя изтъква ролята на превенцията в битката с корупцията. И как новата суперслужба ще има изключителен превантивен характер.
Тук, за да доближи стенограмата до типична пиеса на абсурда, се включва и просветният министър, който пита какво образование имат хората, изготвили стратегията на Кунева, защото на него повече му приличало на план, отколкото на стратегия, но като цяло се извинява за малката забележка и подкрепя силно битката с корупцията.
Премиерът Борисов взема думата, за да изнесе нова силна порция разтърсващи факти за митническия произвол. Но и тук г-жа Кунева го прекъсва, за да изтъкне още веднъж колко важна наистина е превенцията.
Следва нов опит на министър-председателя да прехвърли темата от далечното бъдеще върху плоскостта на реализма: "Те се случват, те са уличени вече. За мен няма никакво съмнение, че тези структури действат съвместно - граничари и митничари като организирани схеми за контрабанда..."
Г-жа Кунева обаче е наистина неуморна в тезата си. "Това е истинска превенция", изтъква още два пъти тя до края на заседанието.
След като прочетох тази стенограма аз съм убеден, че докато човек като Кунева отговаря за този въпрос, никога нищо няма да постигнем.
Въобще, в исторически, в световен план, успехи срещу мафията и корупцията са имали само дейни, прагматични личности, никога бюрократи.
Вижте какво направиха румънците. Те имат вече не в ареста, а в затвора 13 министри, бивш премиер, съдии, олигарх. Разследват и печелят дела дори срещу семейството на настоящия си премиер.
Може ли това да се случи в България?
Докато ние си говорим за превенция, вместо да предприемем незабавни и агресивни мерки - категорично не. Роднини на действащия премиер ще влязат в затвора, само ако антикорупционният екип е абсолютно независимо, силно звено, върху което никой не може да влияе - точно, както е и в Румъния.
Но понеже корупцията вирее не само "на високо", трябва да създадем също условия това престъпление да се доказва по-лесно в съда. Защото законодателството ни в момента не е адекватно на проблема.
А за частното дружество "Митници" на Капитан Андреево Бойко Борисов е частично прав - там може да удари само армия. Но нашата не би се справила. Трябва да се намеси НАТО. С мощни удари от въздуха.
Големият проблем е, че дори и Свиленград да се изравни със земята, пипалата на корупцията са прегърнали и София.
Как иначе толкова активен контрабандист като Паскала няма да има в полицейското си досие нищичко освен прякора?