Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Гимнастичката Силвия Митева:

- Силвия, хванахме те тъкмо когато се върна от Англия. По какъв повод беше там?
- Бях на международен съдийски курс, който продължи една седмица. Сега чакам резултатите от изпита, за да разбера дали ще стана международен съдия. А предишната седмица бях на най-голямата демонстрация в света по художествена гимнастика в Испания, която се провежда с най-добрите гимнастички от световното първенство. Участвам вече за пета поредна година.
Там е едно от най-приятните преживявания,
защото няма съдии, оценяване, нито напрежение. Играеш само за публиката. Испанците са големи фенове на художествената гимнастика и подкрепата им беше повече от прекрасна. Невероятно е, когато 7000 души се изправят на крака на твое изпълнение.
- Отказа се от професионалните участия, но продължаваш с любителските.
- Имам изключително много покани от целия свят. Предложенията не спират да валят. Спирам единствено със състезанията, но ще продължа да се занимавам с художествена гимнастика.
- Защо се отказа?
- В един етап от живота човек трябва да си даде сметка какви са му приоритетите. Смятам, че в конкретната ситуация, в условията и изискванията в българската художествена гимнастика, които са в момента, и разбиранията, ако щете, беше най-доброто решение.
Не мисля, че щеше да е полезно за мен като личност, както от здравословна гледна точка, така и от психическа, да остана. По-добре е да съм щастлива, спокойна и свободна, отколкото да продължа да се тормозя и да си имам проблеми.
- Кое точно те натоварваше в цялата ситуация?
- Нещата са много комплексни. Напрежението и изискванията са големи. Освен това имаме нов старши треньор, който има своя система и разбирания за подготовка, в която по никакъв начин не мога да се впиша.
Не е нужно да създавам конфликтни ситуации
и да се чувствам некомфортно, както и подготовката ми да не върви, и за това реших да прекратя.
Винаги съм се подготвяла по методиката на майка ми и баща ми, която никога не е отговаряла на тази, която се практикува в България. Би било натоварващо за мен да си сменя модела за подготовка.
- Не са ти позволили майка ти да продължи да ти бъде треньор, така ли?
- Казаха ми, че не могат да се правят компромиси за нито една гимнастичка и всички трябва да са равнопоставени. Не би трябвало да бъда лош пример за малките, което е настина така. Не трябва да свикват с това, че за едни може, а за други - не.
Винаги майка ми е била мой треньор
Отдала съм 21 г. от живота си на художествената гимнастика и няма как, просто ей така, да сложа край на всичко. Причини винаги има. Човек трябва да реши само за себе си кога е най-добре да вземе решение.
- Обидена ли си на федерацията за това? Все пак си една от най-успешните ни гимнастички...
- Като цяло не съм от хората, които се обиждат лесно, нито съм злопаметна. Както те имат правото на избора да не ми позволят, така и аз имам правото да не се съглася при новите условия. Дрязгите не биха ни помогнали в тази ситуация. Не си тръгвам с лоши чувства.
- И световната практика ли е такава, че ако искаш да имаш личен треньор, да нямаш право?
- Не е такава. Всеки си има личен треньор, а старши треньорът само обединява. При нас доскоро беше по същия начин, но го промениха.
- Илияна Раева беше казала, че прекъсваш кариерата си в най-подходящото време, защото нямаш шанс да завършиш олимпийския цикъл.
- Трудно бих могла да кажа дали щях да стигна до олимпиадата или не. Не зная какви щяха да са условията и ситуацията, за да направя такава прогноза. Не харесвам, когато хората ми приписват мисли, чувства и мотиви, защото всичко си е в мен, и тук не визирам конкретно г-жа Раева.

- А майка ти била ли е пристрастна към теб като твой треньор, или напротив?
- Тя винаги е била много взискателен треньор, без значение кого тренира. В същото време не е от тези, които повишават тон, но изисква много от тренировката. Не смятам, че към мен е била по-строга, отколкото към останалите. Но ако е била склонна на компромис към тях, то към мен не е била изобщо.
- Преди година имаше скандал с треньорка по художествена гимнастика, която ударила момиченце по време на тренировка. Ти ставала ли си свидетел на такива по-строги прояви, или се разчита изцяло на самодисциплина?
- Има много примери за спортисти, които са на строг режим. Според мен това по никакъв начин не помага. Ако един спортист не тренира с любов, желание и цялата си всеотдайност, не можеш да го накараш насила, дори и да си строг.
Живеем в демократично време и родителите могат
да направят проблем на треньора
във всеки един момент, ако се държи лошо с децата им. Така ги мотивираш да станат безразлични и да ти правят напук, а това не води до резултати.
- Имаше проблеми и съмнения и със съдийските курсове през тази година.
- Затова ги направиха сега в края на годината. Международната федерация трябваше да разреши проблемите. Всички държаха да се проведат нови изпити.
- Според теб като човек, който е бил от едната страна като състезател, а в бъдеще и съдия, защо има толкова скандали в този спорт и кой печели от тях?
- Нещата са много комплицирани. Разбира се, за всяко нещо си има причина. Не мисля, че аз съм човекът, който може да коментира. От една страна, зависи как и каква гимнастика играеш, кой ти седи зад гърба, каква политика и стратегия се води на международните състезания, колко пари има и т. нат.
- Парите каква роля играят?
- Ами ние, като държава, по никакъв начин не можем да се мерим с Русия. Там спортът е държавна политика, а в България е нищо. Най-малкото от тази гледна точка няма как да се конкурираме с тях. Те са многомилионна държава и могат да отсеят от голям брой гимнастички.
- Говори се, че няма кой да те замести. Имаш ли такива наблюдения?
- Не знам. Не смея да дам мнение за това кой е достатъчно подготвен и кой не.
Има достатъчно треньори, които вземат решения и носят отговорност
За една гимнастичка може да се смята, че е талантлива, но впоследствие тя да не се развие според очакванията, докато друга - която никой не е слагал в сметките, да изненада всички. Така че за една година нещата могат да се променят много.
- Близките ти бяха ли изненадани от решението ти?
- Те винаги са знаели какво мисля и чувствам. Преживявали са с мен всичко и са си дали сметка, че това е най-доброто решение за мен.

- Със съпруга ти как се запознахте?
- Отидох да видя баща си, който е треньор по спортна гимнастика, и в залата се запознахме с мъжа ми. Преди да се развият отношенията ни, се познавахме от около 3 години. Всичко стана съвсем неочаквано и плавно.
Той ми беше първата и последната връзка
Не съм го планирала, просто се случи. Интересното е, че цялото му семейство са спортни гимнастици, както и моето.
- Доста пътуваш по работа, а за удоволствие остава ли ти време?
- Случва ми се от време на време, макар и рядко. Старая се поне веднъж-два пъти в годината да пътувам за удоволствие.
- Кой е най-запомнящият се момент за теб?
- Най-хубавият ми спомен е от медения ни месец. Ходихме в Малдивите и беше невероятно. Отдадохме се на 10-дневна романтика. И двамата имахме нужда от спокойствие и доста зареждащо ни се отрази.
- А куриозни ситуации имала ли си?
- Спомням си за един случай от световните игри през 2009 г., когато
имахме проблем на летището в Хонконг
Не ни зачетоха визите. Пред нас минаха групи от други спортове и нямаха никакви проблеми, докато нас ни спряха и ни държаха 6 часа на летището. Къде ли не звъняхме, за да ги убедят, че имаме право да преминем. Беше голяма мъка.
- Какво ти предстои занапред?
- Имам планирани много семинари, лагери и демонстрации. Искам да видя как ще се развият нещата. Предстои ми пътуване до Италия за състезание в тяхното първенство, което ще ми бъде последното. Те са с по-различен формат. Играе се по едно съчетание и няма индивидуално класиране. В един отбор съм с още четири италианки. А на 8 декември ще ходя в Бразилия за семинар и демонстрация.