Пенсиите ще продължат да се изплащат

Действието на сегашния бюджет да бъде удължено. Това към момента е най-вероятната опция пред правителството в оставка и парламента, които вече се подготвят за новите избори. Така приходите продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента. Държавата ще работи на принципа “една дванайсета” - всеки месец ще могат да се харчат средства до размера на разходите за същия месец на предходната година. Този сценарий бе факт три пъти през последните 10 г.

В края на миналата година служебното правителство на Димитър Главчев вкара специален закон в парламента, с който да уреди плащанията до март 2025-а. Причината бе, че тогава не можеше да има удължителен закон, както е било правено в предходни години. Той обаче бе приет чак на 15 януари и влезе в сила със задна дата.

Какво ще се случи, ако няма нов бюджет

Най-важното е, че бизнесът ще трябва да вдигне минималната заплата до 620,20 евро още от 1 януари, защото този размер е определен с постановление на Министерския съвет. За държавните служители на минимална заплата обаче ще остане 550,66 евро (1077 лв.), защото толкова е записано в Закона за държавния бюджет за 2025 г. Разликата ще се покрие със задна дата.

Максималният осигурителен доход ще остане 2111,64 евро (4130 лв.) докато не се приеме нов вариант.

Полицаите и военните обаче трябва да получат увеличение на заплатите си,

ако депутатите не го спрат. Дори и без бюджет автоматизмът при заплатите остава, защото увеличението им е разписано в отделни закони. Предвиденото 10% увеличение на хората в останалата администрация обаче няма да се случи. Това важи и за възнагражденията на академичния и неакадемичния състав в университетите.

Пенсиите също ще се изплащат редовно. Причината е, че според Кодекса за социално осигуряване те се осъвременяват по швейцарското правило от 1 юли всяка година. Така депутатите имат шест месеца, за да решат какво ще се случи с тях.

Проблем няма да има и с обезщетенията за безработица- причината е, че техният размер така или иначе не предвиждаше промяна. Минималната сума на ден е 9,21 евро, а максималната - 54,78 евро.

Майчинството през втората година обаче няма да се увеличи

от 1 януари 2026 г. Така то ще остане 398,81 евро (780 лв.), а не предложените от правителството в оставка 460,17 евро (900 лв.).

Още два пъти сме били в подобна ситуация през последните години. Бюджетът за 2022 г. бе приет на 25 февруари същата година. Забавянето се получи, защото през 2021 г. имаше няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяха да формират правителство, напомниха в позиция преди дни от Фискалния съвет.

Проектобюджетът за 2023 г. също беше внесен със забавяне - през април. Основната причина бе, че в страната имаше няколко парламентарни избора. “ В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя. Законът е приет едва на 28 юли 2023 г., припомнят още финансистите.

“Да се твърди, че няма проблем бюджетът за следващата година да не бъде приет навреме, е не просто проява на некомпетентност, а на откровена безотговорност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да почака. Той е закон, който гарантира сигурността на доходите на милиони българи – пенсии, заплати, социални плащания, както и субсидиите на всички 265 общини”, обясни пък главният икономист на КНСБ Любослав Костов във фейсбук. Проблем е, че общините също ще трябва да работят със старите бюджети.

Синдикалистът е категоричен, че забавянето на приемането му означава несигурност за хората и блокиране на редица важни програми и инвестиции в момент, когато най-много имаме нужда от тях.