Спомням си ясно Исак Паси. Не обичаше фразата "по-добре късно, отколкото никога". Даже смяташе обратното. Търсеше разликата между любопитството и удивлението и често не я намираше. Съжаляваше, че мъжете на годината са много повече от мъжете на десетилетията и наблягаше на качеството пред количеството. И обичаше да казва, че сборът от нули пак е нула, а единицата, поставена пред тях, ги превръща в безкрайно голямо число.

От Исак запомних именно изречението - "лесно се пишат книги, трудно се пишат изречения". Както и нещо, което започвам да осъзнавам с възрастта- "Животът, насочен навън, почти винаги преминава в нищета, а животът, обърнат навътре, е почти винаги охолен".

Благодаря на вестник 24 часа и Georgi Milkov, че ни напомниха уважително за проф. Исак Паси. Неусетно се изтърколиха точно 15 години от смъртта му. Днес неговата внучка става също на 15 г - и напомня за дядо си, с когото се разминаха точно седем дни.

От фейсбук