Когато двата МиГ-15 излитат, едва не се сблъскват във въздуха с учебен самолет, управляван самостоятелно от курсантката Роза Георгиева. След години тя ще бъде наречена Винената царица

В ранната утрин на 27 юли 1955 г. хора от няколко села до Петрич изумени наблюдават как самолет избухва в пламъци в небето, разцепва се и от него започват да падат хора.

Малко преди това излитат два български изтребителя МиГ-15, пилотирани от капитан Борис Петров и старши лейтенант Константин Санкийски, който открива огън по самолета. Машината се разбива край Кожух планина в Рупите, само на стотина метра от мястото, където днес е църквата на Ванга. Всичките 51 пасажери и 7 души екипаж загиват.

Пътническият самолет “Констелейшън-Ес” на израелската авиокомпания Ел Ал извършва редовен полет по линията Ню Йорк­Лондон­Париж­Виена­Истанбул­Тел Авив.

Командир е 35-годишният ас

от английските ВВС Стенли Хинкс

В архива на МВР има тънка папка, в която са списъците с имената на загиналите и на техните вещи. Всичките са евреи, но с различно гражданство. Най-много са от Израел - 15, 12 са от САЩ, по четирима - от Англия, Канада и Южна Африка. Трима са с германски паспорти, има по един от Австрия, Швеция и Полша. Един от пасажерите е без гражданство, друг - с неустановено. 5-има от пътниците са родени в СССР.

БТА излиза с кратко съобщение за катастрофата на другия ден - 28 юли. Осем дни по-късно специалната правителствена комисия, натоварена да разследва случая, дава следното официално съобщение на БТА, публикувано във в. “Работническо дело” от 3 август 1955 г.:

1. На 27 юли т.г. в 7,10 часа българско време пътнически четиримоторен самолет тип “Констелейшън” на израелската въздухоплавателна линия Ел Ал, се отклонил на 130 км от своя маршрут и навлязъл без всякакво предупреждение в българското въздушно пространство в района на гр. Трън. След като навлязъл 40 км във вътрешността на страната в източна посока от Трън, самолетът е завил на юг, прелетял е над градовете Брезник, Радомир, Станке Димитров и Благоевград и е продължил на юг към българо-гръцката граница. Самолетът е летял над българска територия общо над 200 км.

2. Съответният команден пункт на въздушната отбрана след като получил съобщение, че чужд самолет от неизвестен произход е навлязъл в българското въздушно пространство, е дал заповед на два изтребителя от противовъздушната отбрана да последват чуждия самолет и да го принудят да кацне на някое от нашите летища.

3. Самолетът е бил открит от изтребителите южно от гр. Станке Димитров (Дупница - б.а.) и е бил предупреден с установените международни знаци да последва преследващите го изтребители, за да кацне на летището, което те ще му посочат. Самолетът не се подчинил на тази покана и е продължил полета си на юг над гр. Петрич. Изтребителите, виждайки, че самолетът нарушител се опитва да бяга през границата, са го обстреляли, вследствие на което той се е възпламенил и е паднал в района на Петрич. Поради експлозията, която е станала във въздуха, самолетът е напълно разбит и намиращите се в него 51 пътници и 7 души екипаж са загинали”.

Лятото на 1955 г. е все

още във времето

на студената война

На 15 май е създаден Варшавският договор. Той трябва “да брани мира и социализма, да противостои на агресивния империалистически пакт НАТО”. От прословутата реч на Чърчил във Фултън, родила идеята за желязната завеса пред комунистическия блок, са минали 6 години, а от смъртта на Сталин - по-малко от 2,5. Това обяснява дори стилистиката, на която е написан горният текст.

Само 4 дни преди българските изстребители да разстрелят във въздуха израелския пътнически самолет, в Женева е приключила срещата на високо равнище между ръководителите на САЩ - Дуайт Айзенхауер, на СССР - Николай Булганин, на Англия - Антъни Идън, и на Франция - Едгар Фор. Съвещанието приема четири декларации, в които е направен първият опит да се положат основите на международното разведряване.

Само 2 дни преди трагедията в. “Работническо дело” излиза с уводна статия, озаглавена “За мир и сътрудничество”. Мирният полъх от Женева обаче не може да стигне толкова бързо и лесно до Българската армия и нейните ВВС.

Още повече след като западни самолети продължават често да навлизат във въздушната територия на страната. Те носят материална помощ за т.нар. горяни, правят “диверсионно-психологически атаки”. През 1954 г. например е имало 130 засечени нарушения от чужди самолети.

Последната дума в армията ни тогава имат съветските генерали, изпратени от Москва като съветници. Такъв съветник във ВВС е ген. Шинкаренко. През август той посещава учение на 18-и авиополк и пред командирите му коментира инцидента със сваления самолет така: “Молодци, ребята! Наше дело их снимать. А затем есть Министерство иностранних дел - пуст они справляется!..”.

Неслучайно тогава се говори, че първата команда “ Огън!” по чуждия самолет, издадена в “съответния команден пункт на въздушната отбрана”, е била на руски език. Има три версии за трагедията над Рупите. Трагична грешка или умишлено сваляне на израелския самолет? А може би фатална комбинация от двете? Отговорът на тези въпроси може би се крие в документите, които засега са недостъпни в Централния военен архив.

Самолетът “Косталейшън С-69” с отличителни знаци 4Х-АКС на израелската авиокомпания Ел Ал излита от Ню Йорк и първата му спирка е Лондон. Преди отново да излети откриват повреда в машината, което забавя полета с около 3-4 часа и допълнително увеличава умората на екипажа. Не е ясно защо той не е бил сменен с друг.

В Париж слизат няколко пасажери, но не се качва никой. На летището във Виена слиза майка с двете си деца и се качва един мъж. Според някои историци

това може би е агентът

на Мосад Бар Гор

На стената на славата в Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на тайните служби, фигурира и неговото име. Годината на смъртта му е 1955-а, след името му е добавено: “Загинал при изпълнение на служебния си дълг”.

Не е имало пътници за слизане в Истанбул. Въпреки че там са чакали няколко пасажери за качване, пилотите решават да не летят до турския град. Полетът минава над територията на България, но екипажът не е искал разрешание за прелитане над наша територия.

Разследващите случая от израелска страна стигат до заключението, че над сръбска територия екипажът заспива. Обаждането от кулата в Белград ги е стреснало и събудило, но после те пак задрямват. И се озовават над България, а над Благоевград вече са и приклещени от двата изтребителя на ВВС.

Защо обаче капитан Стенлей Хинкс не се подчинява на поканата да кацне принудително на българско летище? Той е ветеран от английските ВВС и

личен пилот на Уинстън

Чърчил през Втората

световна война

Дали самочувствието му на истински ас го кара да не се подчини на някакви си българи? Или не е можел дори да си помисли, че някой ще стреля по пътнически самолет - на него ясно се виждат инициалите на Ел Ал? Никога няма да разберем мотивите на командир Хинкс вместо към България рязко да снижи самолета си и да побегне към Гърция. Дотам не са му достигнали 2-3 минути.

Не издържа на логиката твърдението, че Хинкс е търсил възможност да кацне на старо летище между Петрич и Рупите. Малко вероятно е той да е знаел за съществуването му. А и ако е искал да кацне на българска територия, защо просто не е последвал двата изтребителя?

Има и още един любопитен детайл. На мястото на катастрофата е намерено сребро във вид на зърна от 800-900 карата. Среброто е намерено само на мястото, където са се разбили моторните гондоли, и е разпръснато по посока на откъснатите мотори. Голяма част от него пада в коритото на ръкава от р. Струма.

До края на август 1955 г. цигани предават в “Нармаг”- Петрич близо 100 кг сребро, твърдят местни хора. Предполага се, че не по-малко количество намират и българи, но те си го запазили.

Според разследващи в случая среброто е пренасяно контрабандно - неслучайно то било поставено на такова място в самолета, достъп до което имат само пилотите. Или може би само капитан Хинкс.

В архива на МвНР се пази протокол от разговор, на който се уточнява какво становище трябва да поддържа България пред света за сваления самолет. В този разговор зам.- министърът на транспорта ген. Захари Захариев казва: “В самолета е имало контрабандна стока, с което може да се обясни защо е отказал да кацне. Много възможно е екипажът да се е заблудил и радистът да е предал, че самолетът се намира над Гевгели, когато той е над Симитли, вероятно защото се намират на еднакво местоположение (река, шосе, жп линия). Но радистът не съобщава и за българските изтребители, които го преследват около 5-6 минути. Това не е направено вероятно защото екипажът се страхува от отговорността, която има пред компанията”.

Кои са са двамата

пилоти на изтребителите

Капитан Борис Петров е 26-годишен, командир на звеното. Старши лейтенант Константин Санкийски е година по-млад, това е второто му бойно дежурство. И двамата са завършили с отличие НВВУ “Георги Бенковски”.

Когато Петров и Санкийски излитат от летището край Доброславци, те едва не блъскат във въздуха над Божурище учебен ЛАЗ-7. В него в “самостоятелен полет в зона за изпълнение на тоно” е младата курсантка Роза Георгиева. “Тоно” е летателна фигура, при която самолетът се върти около надлъжната си ос, а Роза е бъдещата Винена царица, която вече в демократичните времена проби на пазара на вина в Лондон. Пилотската си младост Георгиева описва в книгата “Възторжена безпътица”.

...И в миг ентусиазмът ми се изтри: по посока на моя самолет изстрелваха червени ракети - знак за незабавно приземяване. Точно когато правех завоя през крило, някаква неочаквана сила ме блъсна. Самолетът потрепери като ранен, стана неуправляем, заби нос и се завъртя в онзи принудителен свредел, който обикновено завършва с удар в земята”, пише Роза Георгиева.

Тя успява да приземи самолета и чак тогава разбира, че в свредела са я вкарали два МиГ. Вечерта Георгиева научава, че над Петрич е свален ”вражески самолет”, който нарушил мирното пространство над социалистическата ни родина”.

Случаят събира след години и тримата в селскостопанската авиация. Една вечер, попрекалил с домашното вино, донесено от механиците, в компанията на летците,

Санкийски разкрива

драмата си:

- Прибилижих го откъм опашката. Първо му теглих един картечен откос отгоре, а после го минах напречно. С втория откос куршумите го перфорираха - дупка до дупка. И там се разцепи на две. Разбирате ли, бе... почнаха да падат хора... хора... падат. Не мога да ги забравя... Жени, мъже... деца. Човек като пийне забравя. А аз щом пийна, всичко ми се връща в главата. Не ги чувах, но знаех, че викат. Викат Бога за помощ... После започнах да ги сънувам. Същата мешавица. Излита като фурия срещу мен и крещи: “Убиец!”. И ме заплашва с възмездие... Един ден и това ще стане. Аз съм като оня... Кели от Хирошима. И той се е смятал за герой, но май полудя. Полудял е!

През 1974 г. Санкийски умира от инфаркт (или инсулт) в къщата си в Самоков. Негови колеги разказват, че когато му прилошава, се блъска в стъклената врата на хола, чупи я и стърчащите отдолу парчета срязват гърлото му. “На погребението му някой суеверно прошепна: “Това е двойна смърт. Като проклятие...”, пише в книгата си Роза Георгиева. Борис Петров, другият пилот на МиГ-15, умира през 1992 г. от рак на бъбреците.