През 2021 г. парите за ремонти бяха спрени и имаше нулеви години за поддръжката на пътищата

Интерактивната карта на катастрофите в България, която създаде 18-годишният Мартин Атанасов преди няколко седмици, показва няколко интересни тенденции. Едната не е новина и се знае отдавна – че тежките пътнотранспортни произшествия не се случват на магистралите. 

Другата обаче е видна само ако картата се разгледа по-обстойно. А тя е, че катастрофите с жертви обикновено стават на пътищата и пътните възли, които са около магистралите, т.е. там, където превозните средства се принуждават от високата скорост и относително спокойното движение да преминат към ниски скорости, невъзможност за изпреварване заради по-тесния път и не на последно място – заради по-лошото състояние на пътната настилка. 

Плевенска област не прави изключение от това правило – магистрала “Хемус” в момента стига до границата между Ловешка и Плевенска област и пътният травматизъм в Плевенско е един от най-високите в страната. 

А от справка, която публикува преди два дни във фейсбук профила си Диана Русинова - шеф на неправителствената организация “Европейски център за транспортни политики”, се вижда нещо много важно - рязкото увеличение на броя на катастрофите с жертви там започва през 2021 г., за да достигне апогея си през 2023 г. А само за първите пет месеца на тази година в областта има вече 7 човешки жертви, в това число и 12-годишната Сияна, чиято смърт отприщи справедливия гняв на обществото. По всичко личи, че ако върви така, 2025-а ще бие рекорда по катастрофи с фатален изход за Плевенска област. 

Обяснението, което дава Русинова и което е подсказано от бащата на Сияна Николай Попов, е, че точно през 2021 г. започна изграждането на скоростния път Мездра-Ботевград.

По същество това не е ново трасе, а разширение на съществуващия път с още едно платно с две ленти. Само че тогава е преценено, че движението на тирове ще натежи доста на строителството, и те се отклоняват накъде ли не. Включително и

през прохода Петрохан, което в продължение на пет години създаваше проблеми

Това бе прекратено едва преди две седмици, когато с временна организация на движението трафикът бе пуснат по скоростния път, макар и само в едното платно и само за част от пътя. 

Но в продължение на пет години след прохода тежките камиони минаваха през околните села, което увеличи драстично катастрофите в Монтанско, Врачанско и Видинско и разруши непоправимо пътищата там. 

Същото строителство стана причина тежкотоварният трафик, идващ от Варна в посока Враца и Видин, да се отклонява от по-прекия път през Ботевград и да обикаля през Телиш, Радомирци и Луковит. Което, освен че увеличи пътния травматизъм по този маршрут, нанесе щети и на цялата инфраструктура в региона. Точно там стана инцидентът със Сияна, а месец след него тир за малко не се вряза в бензиностанция.  

Пътни експерти посочват, че когато навремето са правени тези първокласни и второкласни пътища, те са били съобразени с тогавашните превозни средства. Най-тежките камиони по онова време са били 12-тонни с по 4 оси. Днес товарът стига до 36 тона, а ако има и ремарке, осите могат да бъдат до 11. Подобни превозни средства

са направили коловозите по пътищата в района на Плевен до 10 см дълбоки

Зимно време водата в тези улеи замръзва и движението става направо опасно, да не говорим, че още повече разрушава покритието на пътя. 

Всичко това можеше да се избегне или поне последиците да са по-поносими, ако строителството на скоростния път Мездра-Ботевград бе приключило в срок, т.е. за 2 години и половина. Но през 2022, 2023 и 2024 г. то на практика беше спряно, докато служебните правителства се опитваха да докажат, че договорите за изграждането на скоростния път са незаконни. 

Нищо не доказаха,  или поне никой не направи опит да канселира през съда договорите.

Само че спирането на плащанията доведе до пропускането на почти 3 строителни сезона. Ако през това време обходните пътища поне се поддържаха, нямаше да бъдат тотално разрушени. Но още през 2021 г. парите за ремонти бяха спрени рязко и на практика имаше нулеви години за поддръжката на пътищата.

Наскоро регионалният министър Иван Иванов каза, че въпросният път от Ботевград до Плевенско е

ремонтиран за последен път през 2003 г.

След това са правени само кръпки, независимо че нормативната уредба изисква първокласните пътища да се подлагат на основен ремонт на всеки 10 години. 

Тази абсурдна ситуация в момента важи и за новия лот на магистрала “Хемус”. Т.нар. лот 1 – едни нови 17 километра от местността Боаза до село Дерманци - поне не беше проблемен, т.е. договорът за него не е сключван инхаус и на практика нищо не пречеше да е готов още в края на 2023 г. 

Но плащанията за магистрала “Хемус” също бяха спрени при първото служебно правителство на Гълъб Донев, докато не се изяснят всички обстоятелства. След това започнаха да текат проверки заради исканията на строителните фирми за индексация на договорите и така две години бяха пропилени. За последно този лот, който стига до началото на пътя през Садовец и Крушовица за Плевен, трябваше да бъде готов до началото на лятото тази година. 

Само че преди няколко седмици по време на форума за развитието на Северна България, организиран от медийна платформа “24 часа”, министър Иванов каза, че откриването и пускането на движението ще трябва да се отложи до есента. 

Причината е, че ако се пусне сега, целият трафик от магистралата в посока Плевен ще се изсипе на път  III-305, чиято първа половина води до Луковит на запад. А

той е вече тотално разбит от камионите

и първо трябва да се ремонтира основно. А това няма как да стане преди края на лятото.

Според пътни експерти същата ситуация ще се случи и със следващите лотове на “Хемус”. Тяхното изграждане бе размразено този година и догодина участъкът, който стига до местността Каленик, а и следващият трябва да са готови. Само че тогава трафикът за Плевен вече ще се изсипе на другата отбивка за града - пътя между Ловеч и Плевен. Стига, разбира се, дотогава и той да не бъде разбит напълно. 

Изобщо спирането на плащанията за “Хемус” и споровете за договорите през 2021-2023 г.

засега имат само неблагоприятни последици

Едната е, че строителството се забавя, а другата е оскъпяването, което е двойно.

Но най-тежкото нещо, което плаща обществото, е, че докато “Хемус” не бъде напълно довършена, всички околни пътища в Северна България ще последват съдбата на участъка Телиш-Радомирци. С всички последици - разбити шосета и много катастрофи, и никакво обезопасяване с пътни знаци и маркировки не са в състояние да ги предотвратят. 

От септември пускат нов участък от магистралата и ремонтират пътя край Телиш

Участъкът от магистрала “Хемус” от Боаза до пътен възел “Дерманци” ще бъде готов в срок - до края на юли, обясни преди дни регионалният министър Иван Иванов по време на проверка на разширението на пътя Мездра-Ботевград.

По думите му въпреки това пускането ще се забави, за да може да бъде завършен ремонтът на път III-305. Доводите на пътната агенция за отлагането са, че по магистралата, когато се завърши участъкът, трябва да се пътува в някаква посока. Това означава към Дерманци и Плевен.

В момента обаче се прави основен ремонт на този път. Поради това, за да се осигури безопасността на хората в района и на пътуващите, се изгражда обходен път на село Дерманци. Това налага и да се забави пускането на новия лот по магистралата.

Основният ремонт на път III-305 се очаква да приключи в края на август и тогава ще се пусне движението и по новия лот на “Хемус”. Когато това се случи, трафикът ще се пренасочи през магистралата и ремонтирания третокласен път и ще започне основна рехабилитация на шосето през Луковит, включително и на участъка в края на Телиш, където загина 12-годишната Сияна.